Андон Балтов: Разлика между версии
м „Андон Салчев Балтов“ преместена като „Андон Балтов“ |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
|||
| име=Андон Балтов |
|||
| портрет= dot.png |
|||
| описание=български революционер |
|||
| наставка= |
|||
| роден-дата=[[17 януари]] [[1849]] |
|||
| роден-място=с. [[Клисура]], днес [[България]] |
|||
| починал-дата=[[28 февруари]] [[1918]] |
|||
| починал-място=с. [[Клисура]], днес [[България]] |
|||
}} |
|||
'''Андон Салчев Балтов''' (р. 17 януари 1849, Клисура – ум. 28 февруари 1918, Клисура) получил начално образование в родния си град, а после постъпил в Пловдивското епархийско училище. Няколко години работил като книговезец в книжарница Христо Данов. Балтов бил един от на-пламенните следовници на Левски в Пловдив, след чиято смърт взел участие в Старозагорското въстание, а след му се укрил за изместно време в Карлово. После се завърнал в Клисура, за да участва в подготовката на новото въстание. За дейността си бил избран от местния революционният комитет да представлява клисурци на Оборище. След събранието бил изпратен заедно с Иван Джуджев от апостолите в Цариград, за да достави оръжие. Преждевременното избухване на въстанието обаче попречило на мисията им. Понеже било невъзможно да се върнат в България двамата отпътували за Одеса, откъдето се озовали в Румъния и накрая в Сърбия. Тук Антон Балтов участвал като доброволец в Сръбско-турската война (1876), която събрите загубили. Когато започнала Руско-турската война (1877-1878) Балтов се включил в редовете на Българското опълчение, участвал в боевете на Шипка, където за храбростта си бил произведен в офицерски чин. След Освобождението Балтов постъпва в редовете в българската армия. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война като майор. Умира почти напълно забравен от съвременниците си. |
'''Андон Салчев Балтов''' (р. 17 януари 1849, Клисура – ум. 28 февруари 1918, Клисура) получил начално образование в родния си град, а после постъпил в Пловдивското епархийско училище. Няколко години работил като книговезец в книжарница Христо Данов. Балтов бил един от на-пламенните следовници на Левски в Пловдив, след чиято смърт взел участие в Старозагорското въстание, а след му се укрил за изместно време в Карлово. После се завърнал в Клисура, за да участва в подготовката на новото въстание. За дейността си бил избран от местния революционният комитет да представлява клисурци на Оборище. След събранието бил изпратен заедно с Иван Джуджев от апостолите в Цариград, за да достави оръжие. Преждевременното избухване на въстанието обаче попречило на мисията им. Понеже било невъзможно да се върнат в България двамата отпътували за Одеса, откъдето се озовали в Румъния и накрая в Сърбия. Тук Антон Балтов участвал като доброволец в Сръбско-турската война (1876), която събрите загубили. Когато започнала Руско-турската война (1877-1878) Балтов се включил в редовете на Българското опълчение, участвал в боевете на Шипка, където за храбростта си бил произведен в офицерски чин. След Освобождението Балтов постъпва в редовете в българската армия. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война като майор. Умира почти напълно забравен от съвременниците си. |
||
Версия от 10:45, 26 ноември 2006
| Андон Балтов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Андон Салчев Балтов (р. 17 януари 1849, Клисура – ум. 28 февруари 1918, Клисура) получил начално образование в родния си град, а после постъпил в Пловдивското епархийско училище. Няколко години работил като книговезец в книжарница Христо Данов. Балтов бил един от на-пламенните следовници на Левски в Пловдив, след чиято смърт взел участие в Старозагорското въстание, а след му се укрил за изместно време в Карлово. После се завърнал в Клисура, за да участва в подготовката на новото въстание. За дейността си бил избран от местния революционният комитет да представлява клисурци на Оборище. След събранието бил изпратен заедно с Иван Джуджев от апостолите в Цариград, за да достави оръжие. Преждевременното избухване на въстанието обаче попречило на мисията им. Понеже било невъзможно да се върнат в България двамата отпътували за Одеса, откъдето се озовали в Румъния и накрая в Сърбия. Тук Антон Балтов участвал като доброволец в Сръбско-турската война (1876), която събрите загубили. Когато започнала Руско-турската война (1877-1878) Балтов се включил в редовете на Българското опълчение, участвал в боевете на Шипка, където за храбростта си бил произведен в офицерски чин. След Освобождението Балтов постъпва в редовете в българската армия. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война като майор. Умира почти напълно забравен от съвременниците си.
Източници
„Оборищенци” (Сборник от исторически очерци за народните представители на Оборище през 1876 година), редакция и съставителство Христо М. Йонков, ДВИ, С., 1972.