Никола Мушанов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 49: Ред 49:
[[Категория:Български политици по време на Първата световна война]]
[[Категория:Български политици по време на Първата световна война]]
[[Категория:Български политици (1918-1945)]]
[[Категория:Български политици (1918-1945)]]
[[Категория:Български политици (1878-1918)]]
[[Категория:Български политици (18781918)]]
[[Категория:Дейци на ВМОК]]
[[Категория:Дейци на ВМОК]]
[[Категория:Осъдени от Народния съд]]
[[Категория:Осъдени от Народния съд]]

Версия от 00:23, 21 ноември 2015

Тази статия е за политика. За архитекта вижте Никола Мушанов (архитект).

Никола Мушанов
български политик

Роден
Починал
10 май 1951 г. (79 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
ПартияДемократическа партия
Народен представител в:
XII ОНС   XIV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   XXV ОНС   
Никола Мушанов в Общомедия

Никола Стойков Мушанов е български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на 20 век. Той е министър-председател начело на три правителства през 1931 – 1934 година.

Биография

Никола Мушанов завършва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893 – 1896) и адвокат в Русе (1897 – 1908). Включва се в Демократическата партия и е министър на народното просвещение (1908 – 1910) и министър на вътрешните работи (1910 – 1911) в първото и второто правителство на Александър Малинов.

В края и след Първата световна война, между 21 юни 1918 и 7 май 1919, е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров. Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на Българския земеделски народен съюз, той е изпратен в затвора през 1922 г. След освобождаването му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.

През 1931 г. влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври с.г. оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до преврата от Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Участва в кампанията за спасяването на българските евреи.

Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев, което прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т.нар. „Народен съд“ на 1 г. затвор.[1] Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия.[2] През 1947 г. е интерниран в Търново, а през 1949 г. - в село Заград. През май 1951 г. е арестуван и убит от Държавна сигурност.[3]

Семейство

Никола Мушанов е женен за Райна Мушанова.

Източници

  1. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 309-310.
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 309-310.
--- министър без портфейл (2 септември 1944 – 9 септември 1944) ---