Ангел Узунов: Разлика между версии
| Ред 58: | Ред 58: | ||
[[Категория:Български юристи от Македония]] |
[[Категория:Български юристи от Македония]] |
||
[[Категория:Охридчани]] |
[[Категория:Охридчани]] |
||
[[Категория:Български политици (1918 |
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] |
||
[[Категория:Български политици от Македония]] |
[[Категория:Български политици от Македония]] |
||
[[Категория:Протогеровисти]] |
[[Категория:Протогеровисти]] |
||
Версия от 01:12, 22 ноември 2015
| Ангел Узунов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
8 октомври 1886 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 октомври 1975 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| XXII ОНС | |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Узунов |
| Майка | Анастасия Узунова |
| Братя/сестри | Христо Узунов Андон Узунов |
| Ангел Узунов в Общомедия | |
Ангел Димитров Узунов с псевдоними Батя и Надеждин[1] е български адвокат и революционер, началник на Кюстендилския пункт, запасен член на Задграничното представителство на ВМОРО, депутат в Народното събрание.
Биография
Узунов е роден на 8 май 1886 година в Охрид, Османската империя, днес Република Македония. Син е на учителя Димитър Узунов и брат на революционера Христо Узунов. В 1906 година завършва педагогическото училище в Кюстендил. През септември 1915 година младши подофицер Узунов завежда разузнавателен пункт №1 в Кюстендил на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия.[2] По-късно след българското настъпление при намесата на България в Първата световна война става началник на разузнавателния пункт в Щип, а после във Велес, където заменя Иван Караджов.[3]
В 1919 година – право в Софийския университет. От 1901 година е член на ВМОРО и е началник на Кюстендилския пограничен пункт в периода 1909 – 1925 година. Избран е за делегат на бъдещия общ конгрес на Битолския конгрес на ВМРО от 1923 година. Секретар е на македонската парламентарна група в XXII ОНС[4]. В 1925 година е председател на VI конгрес на ВМРО и е избран за запасен член на Задграничното представителство, въпреки че преди това се противопоставя на идеята ЗП да бъде избирано от конгрес[5], а не както е по устав от ЦК на ВМРО[6]. При разкола във ВМРО след убийството на Александър Протогеров в 1928 година е на страната на протогеровистите.
Узунов е народен представител в 22 Обикновено Народно събрание от 1927 до 1931 година. По-късно, от 1931 до 1944 година, работи в Министерството на финансите, а от 1944 до 1946 упражнява адвокатска професия. През декември 1942 година публикува в списание Илюстрация Илинден статията „Впечатления и констатации от конгреса на Илинденци“, в която пише:
| „ | Илинденци, като стари борци за свободата и обединението на българския народ, си остават безрезервно на фронта на държавата, която са готови да защитават с последни сили. Техният девиз е: „Един народ, една държава, един Цар“. Родната и храбра българска армия, която в миналото води неколко кървави войни за обединението на българския народ и която в тия исторически моменти стои будна на своя пост, готова на всякакви жертви, за да запази правата на българския народ, също така беше на особена почит от илинденци. Когато се споменеше българската армия, или когато някои нейн представител се явеше да говори на конгреса илинденци със ставане на крака и с „ура“ изказваха своите адмирации и своята признателност към българското войнство. В Смилево, Цапари и в Охрид първите представители на родната армия бяха носени на ръце от илинденци и от народа в знак на обич и признателност.[7] | “ |
Умира на 12 октомври 1975 година в София.[8]
Външни препратки
- "20 юли 1903 година", статия от Ангел Узунов публикувана във в-к "Илиндень", год. VI, София, 2.VIII.1926 г.
- "Мише Развигоров (По случай годишнината от смъртта му)", статия от Ангел Узунов публикувана във списание "Илюстрация Илинден", бр.144, година XV, стр. 2-3, София, април 1943 г.
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.14, 69
- ↑ Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 139. ISBN 954-8187-10-8
- ↑ Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 351. ISBN 954-8187-32-9
- ↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.166, 212.
- ↑ Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.218, 226.
- ↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.144.
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.140, стр.6
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 173.
