Съюз на запасните офицери: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 60: Ред 60:
* Янчев, В. „Офицери без пагони“ - съюзът на запасните офицери в Българиа (1907 - 1945), София, 2000, Военно издателство
* Янчев, В. „Офицери без пагони“ - съюзът на запасните офицери в Българиа (1907 - 1945), София, 2000, Военно издателство


[[Категория:Български организации]][[Категория:История на България (1918-1945)]]
[[Категория:Български организации]][[Категория:История на България (19181945)]]

Версия от 00:13, 24 ноември 2015

Съюзът на запасните офицери (СЗО) е българска обществена организация създадена през 1908 г. като обединение на офицери от българската войска, които вече не са на действителна служба. През 1907 г. е основан софийският клуб на запасните офицери а на следващата година подобни клубове възникват в други градове и се създава националната структура. СЗО има за цел да поддържа висок престижа на българския офицер, да съдейства за съхранението на войнските традиции и националните идеали и да бъде живата връзка на бившите офицери с българската армия. Съюза на запасните офицери става особено мощен и влиятелен в годините след Ньойския договор от 1919 г., когато по решение на страните победителки в Първата световна война българската армия е драстично намалена и хиляди офицери преминават в запаса. В годините между двете световни войни влиянието на СЗО върху обществените и политически процеси е голямо. Най-дългогодишен председател на организацията е ген. Владимир Вазов. През 1940г.държавата оказва натиск над обществените сдружения и Съюзът е обединен с още няколко съюза на запасни военни в казионната организация Общ съюз на запасното войнство

Съюзът има свой печатен орган - в-к "Отечество"

След 9 септември 1944 г. комунистическата влас забранява СЗО като "фашистка" ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. Последният председател на организацията - полк. Славейко Василев се самоубива при нахлуването на Съветската армия в България.

През 1953 г. група български офицери - емигранти създават в Париж Съюз на бившето българско войнство в изгнаниеПо-късно централата на организацията е преместена във Франкфурт.

След демократичните промени в България оцелелите членове на офицерския корпус на Царство България се събират и през 1992 решават да възстановят СЗО под името Съюз на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. По своя устав и членски състав Съюза е приемник на СЗО, както и на Обществото на кавалерите на ордена за храброст. Официален знак на новия съюз е знакът на СЗО от 1908 г.

Председатели

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати–
1. Генерал-майор Рачо Петров 30 май 1908 - 12 май 1909
2. Генерал-майор Никола Бочев 12 май 1908 - 22 ноември 1910
3. Генерал-майор Христо Драндаревски 22 ноември 1910 - март 1911
4. Генерал-майор Матей Андреев март 1911 - юни 1912
5. Генерал-майор Никола Генев юни 1912 - 22 ноември 1913
6. Полковник Стефан Георгиев 29 януари 1914 - 22 юни 1914
7. Генерал-майор Петър Салабашев 22 юни 1914 - 2 април 1915
8. Полковник Кънчо Кънчев 2 април 1915 - 16 май 1920
9. Генерал-лейтенант Владимир Вазов 16 май 1920 – 1921
10. Генерал-лейтенант Иван Луков 1921 - 22 февруари 1923 (подава оставка на 19 декември 1922)
11. Подполковник Кимон Георгиев 1923 (изпълняващ длъжността)
12. Генерал-лейтенант Стефан Тошев 1923 - 27 ноември 1924 (умира)
13. Генерал-лейтенант Владимир Вазов 27 ноември 1924 - 23 ноември 1930
14. Генерал-лейтенант Велизар Лазаров 23 ноември 1930 – 1932
15. Генерал-майор Борис Сирманов 1932 - 18 ноември 1936
16. Полковник Славейко Василев 18 ноември 1936 - 2 септември 1944 (самоубива се)
17. Генерал-майор Илия Каблешков 2 септември 1944 - 9 март 1945

Външни препратки

Източници

  • Янчев, В. „Офицери без пагони“ - съюзът на запасните офицери в Българиа (1907 - 1945), София, 2000, Военно издателство