Съюз на запасните офицери: Разлика между версии
Ред 60: | Ред 60: | ||
* Янчев, В. „Офицери без пагони“ - съюзът на запасните офицери в Българиа (1907 - 1945), София, 2000, Военно издателство |
* Янчев, В. „Офицери без пагони“ - съюзът на запасните офицери в Българиа (1907 - 1945), София, 2000, Военно издателство |
||
[[Категория:Български организации]][[Категория:История на България (1918 |
[[Категория:Български организации]][[Категория:История на България (1918 – 1945)]] |
Версия от 00:13, 24 ноември 2015
Съюзът на запасните офицери (СЗО) е българска обществена организация създадена през 1908 г. като обединение на офицери от българската войска, които вече не са на действителна служба. През 1907 г. е основан софийският клуб на запасните офицери а на следващата година подобни клубове възникват в други градове и се създава националната структура. СЗО има за цел да поддържа висок престижа на българския офицер, да съдейства за съхранението на войнските традиции и националните идеали и да бъде живата връзка на бившите офицери с българската армия. Съюза на запасните офицери става особено мощен и влиятелен в годините след Ньойския договор от 1919 г., когато по решение на страните победителки в Първата световна война българската армия е драстично намалена и хиляди офицери преминават в запаса. В годините между двете световни войни влиянието на СЗО върху обществените и политически процеси е голямо. Най-дългогодишен председател на организацията е ген. Владимир Вазов. През 1940г.държавата оказва натиск над обществените сдружения и Съюзът е обединен с още няколко съюза на запасни военни в казионната организация Общ съюз на запасното войнство
Съюзът има свой печатен орган - в-к "Отечество"
След 9 септември 1944 г. комунистическата влас забранява СЗО като "фашистка" ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. Последният председател на организацията - полк. Славейко Василев се самоубива при нахлуването на Съветската армия в България.
През 1953 г. група български офицери - емигранти създават в Париж Съюз на бившето българско войнство в изгнаниеПо-късно централата на организацията е преместена във Франкфурт.
След демократичните промени в България оцелелите членове на офицерския корпус на Царство България се събират и през 1992 решават да възстановят СЗО под името Съюз на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. По своя устав и членски състав Съюза е приемник на СЗО, както и на Обществото на кавалерите на ордена за храброст. Официален знак на новия съюз е знакът на СЗО от 1908 г.
Председатели
Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати– |
---|---|---|---|
1. | Генерал-майор | Рачо Петров | 30 май 1908 - 12 май 1909 |
2. | Генерал-майор | Никола Бочев | 12 май 1908 - 22 ноември 1910 |
3. | Генерал-майор | Христо Драндаревски | 22 ноември 1910 - март 1911 |
4. | Генерал-майор | Матей Андреев | март 1911 - юни 1912 |
5. | Генерал-майор | Никола Генев | юни 1912 - 22 ноември 1913 |
6. | Полковник | Стефан Георгиев | 29 януари 1914 - 22 юни 1914 |
7. | Генерал-майор | Петър Салабашев | 22 юни 1914 - 2 април 1915 |
8. | Полковник | Кънчо Кънчев | 2 април 1915 - 16 май 1920 |
9. | Генерал-лейтенант | Владимир Вазов | 16 май 1920 – 1921 |
10. | Генерал-лейтенант | Иван Луков | 1921 - 22 февруари 1923 (подава оставка на 19 декември 1922) |
11. | Подполковник | Кимон Георгиев | 1923 (изпълняващ длъжността) |
12. | Генерал-лейтенант | Стефан Тошев | 1923 - 27 ноември 1924 (умира) |
13. | Генерал-лейтенант | Владимир Вазов | 27 ноември 1924 - 23 ноември 1930 |
14. | Генерал-лейтенант | Велизар Лазаров | 23 ноември 1930 – 1932 |
15. | Генерал-майор | Борис Сирманов | 1932 - 18 ноември 1936 |
16. | Полковник | Славейко Василев | 18 ноември 1936 - 2 септември 1944 (самоубива се) |
17. | Генерал-майор | Илия Каблешков | 2 септември 1944 - 9 март 1945 |
Външни препратки
Източници
- Янчев, В. „Офицери без пагони“ - съюзът на запасните офицери в Българиа (1907 - 1945), София, 2000, Военно издателство