Климент I: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Инфокутия папа → Шаблон:Папа
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Папа
{{Папа
|Име=Свети Климент I
|Име=Свети Климент I
|изображение=[[Файл:StClement1.jpg|250 п]]
|изображение=[[Файл:San Clemente, Papa, por Juan Correa de Vivar.jpg|250 п]]
|рождено_име=
|рождено_име=
|понтификат_начало= ок. 92 г.
|понтификат_начало= ок. 92 г.

Версия от 12:37, 24 ноември 2015

Свети Климент I
римски папа
Понтификат
ок. 92 г. – ок. 99 г.
ПредшественикАнаклет I
НаследникЕварист

Роден
ок. 50 г.
Починал
97 (или 101) г.
Свети Климент I в Общомедия

Климент I (Шаблон:Lang-la, Шаблон:Lang-el, * ок. 50 г. в Рим, † 97 (или 101) в Рим или на Крим) — апостол от седемдесетте, съгласно официалните хроники на Римокатолическата църква („Annuario Pontificio, citta del Vaticano“) — четвърти папа (от 88 или 90 до 97 или 99), по други версии — трети по ред папа.

Светец, паметта му се почита на 23 ноември. На него се приписва авторството на две послания до римските християнски общности и побратимени църкви в Коринт. Първото послание се смята за автентично, но второто послание всъщност е проповед и апокриф, който погрешно се приписва на св. Климент Римски. То датира от II-III в. и е писано от юдеохристиянин в Сирия. Като тълкува текста от книгата Битие (1:27) за сътворението на човека като мъж и жена, Псевдо-Климент Римски настоява в алегоричен дух, че под “мъж” трябва да се разбира Христос, а под “жена” - Църквата. Тя принадлежи на духовния свят, но става видима в последните дни, за да спаси човечеството. Повечето изследователи са убедени, че това учение повтаря учението на гностиците валентиниани за двойката (“сизигия”) предвечни еони, които се наричат “Човек” и “Църква”. Второто послание се отхвърля като апокриф още в Античността от Евсевий Кесарийски и блаж. Йероним.

Най-ранните жития говорят, че св. Климент е починал мирно. Съвпадението на неговото име с това на брата на император Домициан — Тит Флавий Клемент, убит през 96 г. по заповед на императора (заради слухове, че симпатизира на християнството), способствало за появата през средновековието на красиви агиографични легенди за чудесата в странстванията и мъченическата смърт на папа Климент I. По версията на житието от 9 век е мъченик, удавен, завързан за котва, в Черно море в Крим. Според православната легенда на дъното на морето изниква храм с неговите мощи и един път в годината морето се разделяло, храмът се показвал и християните ходели там на поклонение.

Св. ап. Климент е епископ на Сердика (дн. София) [1] след което става един от първите римски папи, мощите му открити от св.св. Кирил и Методии фактически осигуряват освещаването на славянската азбука от Рим. Исторически факт е, че през втората половина на 860 г. Методий участва по покана на брат си Константин във важна църковно-религиозна и политическа мисия в Хазарския каганат. Братята са изпратени там от византийския император. На 30 януари 861 г. Константин-Кирил Философ намира в Крим мощите на св. Климент, които тържествено се пренасят в гр. Херсон и се полагат в църквата „Св. Димитър“. Константин-Кирил написва „Похвално слово“ и химн за св. Климент. Този химн се пее в гръцките училища в Италия и след смъртта на Кирил, за което споменава Анастасий Библиотекар в свое писмо. Кирил и Методий пишат от Моравия не до Константинопол, а до Римския престол за случилото се преди години чудо — Черно море се отдръпва и оголеното дъно поднася на братята мощите на св. Климент. По покана на папа Николай I (858-867), в края на 867 г., заедно с учениците си, Кирил и Методий пристигат в Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска литургия. Те са приети благосклонно от новия папа Адриан II (867-872), защото носят част от мощите на св. Климент. Папата тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика св. Климент Римски. Главата на Римската църква тържествено приема преведените на старобългарски литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата „Санта Мария Маджоре“. С това действие папата одобрява службата на славянски език.

Част от мощите на св. Климент са били пренесени от св. Владимир в Киев; оттам изчезват по време на татарските набези.

В негова памет е осветена базиликата "Сан Клементе" в Рим и църквата "Богородица Периблептос" в Охрид. В Охрид се намира и църквата „Малък св. Климент“.

Едно ново изследване в българската агиография определя св. Климент Римски като първи епископ на Сердика (дн.София). Според изследването св. Климент е ръкоположен за епископ от св. ап. Петър и вероятно св. ап. Павел и в продължение на 15-20 години управлява катедрата в София преди да замине за Рим.

Издания

Изследвания

  • Савваитов П. И. Святой Климент, еп. Римский. Патрологический опыт. СПб., 1852.
  • Августин (Гуляницкий), еп. Два окружныя послания св. Климента Римскаго о девстве, или к девственникам и девственницам. - Труды Кiевской Духовной Академiи, 1869, май, 193-201; http://www.krotov.info/acts/01/3/kliment_1.htm.
  • Cелин, А. А. О посвящении сельских храмов в Новгородской земле XVI в. Св. Климент (папа римский). - В: Теорет. конф. "Философия религии и религиозная философия: Россия. Запад. Восток": ТД, СПб., 1995, 80-82.
  • Уханова, Е. В. Культ св. Климента, папы Римского, в истории византийской и древнерусской церкви IX - первой половины XI в. - Annali del’Istituto universario Orientale di Napoli. Aion Slavistica, 5, 1997-1998, 514-519.
  • Задворный, В. Л. Первое Послание Климента I к коринфянам // Он же. Сочинения римских понтификов эпохи поздней Античности и раннего Средневековья (I-IX вв.). М., изд. францисканцев, 2011, 27-32; http://krotov.info/history/04/alymov/zadvorny_1.htm.
  • Задворный, В. Л. Климент I — первый небесный покровитель Древней Руси // Он же. Сочинения римских понтификов эпохи поздней Античности и раннего Средневековья (I-IX вв.). М., изд. францисканцев, 2011, 274-280; http://krotov.info/history/04/alymov/zadvorny_5.htm.
  • Каравълчев, В. Г. Св. Климент, папа Римски - първи епископ на София; http://dveri.bg/kur4r

Външни препратки

  • История на Българската църква. Том първи. Първи период (864-1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.
  •   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Климент I“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

    ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

    Анаклет I римски папа (90 – 99) Еварист