Тон (лингвистика): Разлика между версии
м Uanfala премести страница „Тонални езици“ като „Тон (лингвистика)“: предмет на статията е самото явление, а не съвкупността от езици, з... |
м +уикивръзка |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Тон''' е използването на височината на [[глас]]а (т.е. [[честота]]та на [[звук]]а), за разграничаване на [[лексика]]лни или [[граматика|граматически]] значения. Във всички езици се среща [[интонация]]та – използването на височината на тона за изразяване на емоционални и параезикови значения, за наблягане или контраст. Не за всички езици обаче е характерно използването на тонове за разграничаване на думи и словоформи. Езиците, за които това е характерно, се наричат ''тонални''. Отделните смислоразличителни тонове понякога се наричат ''тонеми'', по-аналогия с [[фонеми]]те. |
'''Тон''' е използването на [[Височина на тона|височината]] на [[глас]]а (т.е. [[честота]]та на [[звук]]а), за разграничаване на [[лексика]]лни или [[граматика|граматически]] значения. Във всички езици се среща [[интонация]]та – използването на височината на тона за изразяване на емоционални и параезикови значения, за наблягане или контраст. Не за всички езици обаче е характерно използването на тонове за разграничаване на думи и словоформи. Езиците, за които това е характерно, се наричат ''тонални''. Отделните смислоразличителни тонове понякога се наричат ''тонеми'', по-аналогия с [[фонеми]]те. |
||
Повече от половината езици по света са тонални. Примери са много [[индианци|америндски]] езици, [[китайски език|китайски]]ят, [[виетнамски език|виетнамският]], [[тайски език|тайският]], [[банту]] езиците, [[сомалийски език|сомалийският]] и субсахарските езици (с изключение на [[суахили]], [[уолоф]] и [[фулани]]) и много други. |
Повече от половината езици по света са тонални. Примери са много [[индианци|америндски]] езици, [[китайски език|китайски]]ят, [[виетнамски език|виетнамският]], [[тайски език|тайският]], [[банту]] езиците, [[сомалийски език|сомалийският]] и субсахарските езици (с изключение на [[суахили]], [[уолоф]] и [[фулани]]) и много други. |
||
Версия от 01:15, 26 ноември 2015
Тон е използването на височината на гласа (т.е. честотата на звука), за разграничаване на лексикални или граматически значения. Във всички езици се среща интонацията – използването на височината на тона за изразяване на емоционални и параезикови значения, за наблягане или контраст. Не за всички езици обаче е характерно използването на тонове за разграничаване на думи и словоформи. Езиците, за които това е характерно, се наричат тонални. Отделните смислоразличителни тонове понякога се наричат тонеми, по-аналогия с фонемите.
Повече от половината езици по света са тонални. Примери са много америндски езици, китайският, виетнамският, тайският, банту езиците, сомалийският и субсахарските езици (с изключение на суахили, уолоф и фулани) и много други.