Разлика между версии на „Галиен“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
форматиране: 9x тире, 5x кавички, 8 интервала, А|АБ, точка (ползвайки Advisor.js)
м (Removing Link FA template (handled by wikidata))
м (форматиране: 9x тире, 5x кавички, 8 интервала, А|АБ, точка (ползвайки Advisor.js))
| предшественик = [[Емилиан]]
| потомство = [[Валериан II]]<br>[[Салонин]]<br>[[Мариниан]]
| наследник = [[Клавдий II Готски|Клавдий II]]
| съпруга = [[Корнелия Салонина]]
| втори брак =
| герб =
}}
'''Публий Лициний Егнаций Галиен''' ({{lang-la|Publius Licinius Egnatius Gallienus}}) е римски император, управлявал [[Римска империя|Римската империя]], отначало съвместно със своя баща [[Валериан I]] – от [[253]] до [[260]] г., а после и като единствен император през [[260]]-[[268]] година.
 
Галиен е най-дълго управлявалият император в периода на [[Криза в Римската империя|кризата през III век]]. Макар че въвежда някои далновидни реформи и постига немалко успехи на бойното поле, Галиен не успява да предотврати разпадането на Римската империя, поради появата на многобройни узурпатори в провинциите. Античната просенатска историография представя Галиен в лоша светлина, тъй като той ограничава политическите амбиции и влияние на знатните, придавайки засилено монархически характер на властта си.
Галиен е най-големият син на император [[Валериан I|Валериан]] и [[Мариниана|Егнация Мариниана]]. Женен е за [[Корнелия Салонина]], има трима сина: [[Валериан II]], [[Салонин]] и [[Мариниан]]. През 253 г., почти веднага след като е провъзгласен за император, Валериан назначава за свой съимператор сина си Галиен, дава му титлата ''август'' и го оставя да управлява западните провинции на империята. Валериан заминава на изток, за да изтика [[Сасаниди|Сасанидските]] [[перси]] атакуващи [[Сирия]], докато Галиен командва легионите по Дунав и Рейн срещу германските племена.
 
При съвместното управление на Валериан и Галиен общата нестабилност в империята се засилва – задълбочават се икономическите проблеми, а вражеският натиск по границите става неудържим. От 254 до 257 г. Галиен отбранява рейнската граница на Галия и постига победи срещу [[франки]]те и другите германски варвари, в чест на което према от Сената титлата ''Germanicus'' петкратно.
 
През 258-260 г. германските племена [[алемани]] и [[ютунги]] започват нови масирани нахлувания през укрепената граница (лимес) на т.нар. "Десетинни„Десетинни полета"полета“ (Agri Decumati), между реките Рейн и Дунав, в провинция [[Горна Германия]]. Въпреки че удържат победа в [[Битка при Медиолан]], легионите водени от Галиен не са в състояние да спрат нашествието на по-многобройните от тях варвари, които продължават по пътя си, плячкосват селища и отвличат мирно население. Римската империя губи контрола върху териториите между Рейн и Дунав. Разкрива се неспособността на квартированите по границите войски да гарантират безопасността на вътрешната част на империята. Става сериозна заплахата за Северна Италия и дори за самия Рим.
 
==Криза и колапс на империята==
Пленяването на Валериан от персите през 260 г. води до фактическото разпадане на империята. Мнозина военачалници използват възможността и се провъзгласяват за императори в различните провинции (т.нар. време на "[[Тридесетте тирани (Рим)|Тридесетте тирани]]"). В края на същата година от властта на Рим отпадат западните провинции: Галия, Испания и Британия образуват независимата [[Галска империя]] оглавена от генерал [[Постум]], който отблъсква нападенията на [[франки]]те и води война срещу Галиен, който прави неуспешен поход срещу узурпатора през 265 година.
[[File:Antoninianus-Gallienus-l5macedonica-RIC 0345-Bj-.jpg|thumb|ляво|250px|Пропаганден [[антониниан]] на Галиен, апелиращ към лоялността на [[V Македонски легион]] (ок. 261 г.)]]
 
През 260-1 г. легионите в Сирия, командвани от [[Макриан Старши|Фулвий Макриан]] и префекът [[Балиста]], издигат за императори синовете на Макриан - – [[Макриан Младши]] и [[Квиет]], но при настъплението им на запад претендентите биват разгромени край [[Сердика]] от командващия Дунавската армия [[Авреол]], който на свой ред също отказва да се подчини на Галиен. На изток много от римските владения са завладени от [[сасаниди|сасанидските перси]] или попадат под контрола на местния династ [[Оденат]] от [[Палмира]], с когото Галиен сключва съюз 262 г., признавайки го за независим владетел със специални правомощия на изток.
 
Надига се вълна от узурпатори, повечето от които властват мимолетно (споменават се имената на [[Регалиан]], [[Инген]], [[Целс (узурпатор)|Целс]], [[Мемор]], [[Цензорин (узурпатор)|Цензорин]], [[Мусий Емилиан]], [[Валент Солонийски]], [[Луций Калпурний Пизон Фруги (узурпатор)|Пизон Фруги]] и други). Под властта на Галиен се намира само [[Италия]], части от Северна Африка и [[Мала Азия]]. В този период Римската империя, като едно политическо цяло, престава да съществува.
===Варварски нашествия===
[[File:Imperium Romanum 271.jpg|thumb|дясно|320px|Разпадане на империята при Галиен]]
Управлението на Галиен е времето на максимално задълбочаване на кризата в империята, а в настъпилият хаос злополучията следват едно след друго с ужасяваща бързина. Най-тежко е положението в придунавските райони: [[Мизия]], [[Дакия]], [[Илирия]] и [[Панония]], които поемат основния удар на варварските нападения. Зачестяват разрушителните нашествия на [[готи|готите]]те в [[Мала Азия]], [[Тракия]], [[Македония]] и [[Гърция]]. Флотът и армията на варварите, наброяващи хиляди кораби и стотици хиляди воини, преминават протоците и достигат до Егейското крайбрежие където разграбват редица важни градове - – [[Ефес]], [[Атина]], [[Коринт]] и други. Гражданите се опитват да организират самостоятелна защита. Императорът се отзовава с войските на помощ, но вече е твърде късно (267-8 г.).
 
===Вътрешни неуредици===
Освен външните заплахи за империята, се появяват и вътрешни – на [[остров]] [[Сицилия]] избухва голямо въстание на робите, в [[Средиземно море]] се появяват пирати. Докато траят тези безредици, сред населението продължават да се разпространяват епидемии, а римските провинции са засегнати от няколко земетресения.
 
Икономиката на държавата е сериозно разстроена, разорени и обезлюдени са редица области, особено тези близо до границите. Имперската хазна е празна и за да преодолее финансовия недостиг, Галиен е принуден да сече голямо количество нестойностни монети, което се отразява зле на търговията. Паричните знаци дотолкова се обезценяват, че натуралната размяна завладява отново пазара. В натура започват да се събират данъците и да се изплащат заплатите.
 
==Нововъведения==
Управлението на Галиен бележи няколко новости. В опит да издигне престижа на властта владетелят изисква за себе си божествени почести и, подобно на източните монарси, носи пурпурна [[хламида]] и златна [[корона]]. На сенаторите е забранено да се занимават с военни въпроси и дори да се доближават до военен лагер – така са отделени гражданските длъжности от военните, явно с цел да се пресекат зачестилите заговори за узурпация от страна на знатното съсловие. С това римската аристокрация от тук нататък губи роля в управлението.
 
В армията е въведена нов тип войска: лично подчинени на императора малки мобилни части от елитна илирийска или далматинска кавалерия, които се превръщат в решаващ фактор при сраженията с варварите. Военната реформа дава възможност за издигането на много военачалници от илирийски произход, някои от които след време стават и императори. Наченките на военна и политическа реорганизация при Галиен, по-късно биват доразвити от [[Диоклециан]].
[[File:Arco di gallieno 1.JPG|thumb|ляво|250px|Т.нар. Арка на Галиен и Салонина ''("Arco„Arco di Gallieno"Gallieno“)'', издигната от частно лице в Рим]]
 
Блестящ оратор, занимаващ се с [[изкуство]] и [[философия]], Галиен е образован човек, интелектуалец, надарен с разностранни интереси и способности. За образец на подражание приема делото на императорите [[Август]] и [[Адриан (император)|Адриан]], макар да следва примера им твърде суетно и непостоянно. Императорът също така е изявен ценител на културата и подобно на [[Нерон]] и [[Адриан (император)|Адриан]] посещава [[Гърция]], застрашена по това време от готите. С периода на управлението му се свързва т.нар. "Галиенов„Галиенов Ренесанс"Ренесанс“, стил в изкуството доближаващ се до Елинистическия стил от II век пр. Хр.. Известно е приятелството на Галиен с [[философ]]а неоплатоник [[Плотин]], който моли императора за управлението на един изоставен град в [[Италия]], където да приложи на практика платоновите идеи за идеално общество. Подозрителният към метежи Галиен отказва.
 
През управлението си Галиен проявява религиозна толерантност и отменя гоненията на [[християни]] предприети от баща му.
 
==Край на управлението==
След като е ранен в неуспешния поход срещу гало-римският отцепник Постум, Галиен се връща в Рим и постепенно престава да проявява всякаква активност в управлението. Позициите му в Италия са достатъчно силни за да задържи властта, но се оказва невъзможно да мине в ефективно настъпление срещу опонентите си: Авреол в балканските провинции, [[Постум]] на Запад, [[Оденат]] и [[Зенобия]] на Изток. Отдава се на развлечения: лов, пиршества, разврат, изтезаване на пленници. Приписват му се различни причудливи приумици: строял укрепления от плодове, спални от рози, и т.н..
 
Против Галиен се организират множество конспирации. Загубил напълно авторитет, той е убит в лагера си при атентат от заговорници, докато обсажда узурпатора Авреол в [[Милано]] (лятото на [[268]] г.). Малко преди да издъхне, според [[Аврелий Виктор]], Галиен посочва за приемник илирийския военачалник [[Клавдий II|Клавдий]], всъщност един от лидерите на заговора. Римският Сенат осъжда на проклятие (''[[Damnatio memoriae|damnatio]]'') името на Галиен и разпорежда да екзекутират семейството и приближените му. Присъдата е изпълнена, но след това новият император Клавдий II я отменя.
 
===Външни препратки===
* [http://www.roman-emperors.org/gallval.htm "Valerian„Valerian and Gallienus"Gallienus“], от ''De Imperatoribus Romanis''.
 
===Литература===
| colspan="3" align="center"|[[Списък на римските императори|Римски императори]]
|-
|align="center" |[[Валериан I]]<br>([[253]] - – [[260]])
!align="center"|Галиен ([[260]] - – [[268]])<br>Съимператори: [[Валериан II]] и [[Салонин]]
|align="center"|[[Клавдий II]]<br>([[268]] - – [[270]])
|-
|colspan="3" align="center"|[[Римска империя]]

Навигация