Юхан Банер: Разлика между версии
м Робот |
м -4 кат. |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Обработка|привеждане в енциклопедичен вид - оформление, препратки, категория, МЕП, източници}} |
{{Обработка|привеждане в енциклопедичен вид - оформление, препратки, категория, МЕП, източници}} |
||
[[image:Johan_Baner.jpg|thumb|300px|Йохан Банер]] |
|||
'''Йохан Банер''' (на [[шведски]] Johan Banér, [[23 юни]] [[1596]] — [[10 май]] [[1641]]) — шведски пълководец по време на [[Тридесетгодишната война]]. |
'''Йохан Банер''' (на [[шведски език|шведски]] Johan Banér, [[23 юни]] [[1596]] — [[10 май]] [[1641]]) — шведски пълководец по време на [[Тридесетгодишната война]]. |
||
Йохан Банер е роден в Дюрсхолм. Неговият баща и чичо са били екзикутирани по заповед на краля [[Карл IX]] през [[1600]] г. в Линчепинг за подпомагане на крал [[Сигизмунд III|Сигизмунд I Шведски]]. Макар и бащата на [[Густав II Адолф|Густав Адолф]] да е екзикутирал бащата на Банер, Йохан и Густав от млади са били добри приятели, благодарение на това, че Густав Адолф възстановява рода на Банер скоро след коронацията си. |
Йохан Банер е роден в Дюрсхолм. Неговият баща и чичо са били екзикутирани по заповед на краля [[Карл IX]] през [[1600]] г. в Линчепинг за подпомагане на крал [[Сигизмунд III|Сигизмунд I Шведски]]. Макар и бащата на [[Густав II Адолф|Густав Адолф]] да е екзикутирал бащата на Банер, Йохан и Густав от млади са били добри приятели, благодарение на това, че Густав Адолф възстановява рода на Банер скоро след коронацията си. |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
През [[1639]] той отново влиза в северна Германия, разбива саксонците в [[битката при Чемница]] и се закрепя в Бохемия. През зимата на [[1640]]-[[1641]] Банер се насочва на запад. Неговият последен успех е дръзкия прорив в средата на зимата за обединение с французите под командването на Гебриан и похода до [[Регенсбург]], където заседава райхстага. Само тръгналия по [[Дунав]] лед не позволява на Банер да овладее града, и той е принуден да отстъпи в [[Халберщат]]. Тук на [[10 май]] [[1641]] той умира, назначавайки за свой приемник [[Ленарт Торстенсон|Торстенсон]]. |
През [[1639]] той отново влиза в северна Германия, разбива саксонците в [[битката при Чемница]] и се закрепя в Бохемия. През зимата на [[1640]]-[[1641]] Банер се насочва на запад. Неговият последен успех е дръзкия прорив в средата на зимата за обединение с французите под командването на Гебриан и похода до [[Регенсбург]], където заседава райхстага. Само тръгналия по [[Дунав]] лед не позволява на Банер да овладее града, и той е принуден да отстъпи в [[Халберщат]]. Тук на [[10 май]] [[1641]] той умира, назначавайки за свой приемник [[Ленарт Торстенсон|Торстенсон]]. |
||
[[Категория:История на Швеция]] |
[[Категория:История на Швеция|Банер, Йохан]] |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
[[Категория:Родени на 23 юни]] |
|||
[[Категория:Родени през 1596]] |
|||
[[Категория:Умряли на 10 май]] |
|||
[[Категория:Умряли през 1641]] |
|||
[[cs:Johan Banér]] |
[[cs:Johan Banér]] |
Версия от 09:03, 27 ноември 2006
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: привеждане в енциклопедичен вид - оформление, препратки, категория, МЕП, източници. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Йохан Банер (на шведски Johan Banér, 23 юни 1596 — 10 май 1641) — шведски пълководец по време на Тридесетгодишната война.
Йохан Банер е роден в Дюрсхолм. Неговият баща и чичо са били екзикутирани по заповед на краля Карл IX през 1600 г. в Линчепинг за подпомагане на крал Сигизмунд I Шведски. Макар и бащата на Густав Адолф да е екзикутирал бащата на Банер, Йохан и Густав от млади са били добри приятели, благодарение на това, че Густав Адолф възстановява рода на Банер скоро след коронацията си.
Постъпвайки в шведската армия през 1615, при обсадата на Псков от шведите той се проявява като изключително смел млад човек. На 25 години вече е с чин полковник, проявявайки се удачно във войните с Русия и Полша.
През 1630 Густав Адолф напада Германия, и като един от най-близките помощници на краля, Банер участва в кампанията в северна Германия, а при битката при Брайтенфелд той за първи път командва десния фланг на шведската коница. Бранер участва и в превземането на Аугбург и Мюнхен, изиграва забележителна роля в битките при Донауверт и на река Лех.
В резултат на неудачно нападение на лагера на Албрехт фон Валенщайн, Банер е ранен в ръката, но при отстъплението на краля към Лютцен приема командването над всички отряди, намиращи се в четирите области и с помощта на Густав Хорн, принуждава генерал Алдрингер да напусне Бавария. След две години шведския фелдмаршал Банер с 16000 човека влиза в Бохемия и заедно със саксонската армия се насочва към Прага. Но пълното поражение на Бернард Веймарски в битката при Нердлинген (1634) спира неговото победно шествие.
След тези събитя е заключен Пражският мир (1635), поставящ шведската армия в много опасно положение, обаче победата на обединените сили на Банер, Карл Густав Врангел и Ленард Торстенсон в битката при Витшток (24 септември 1636) възстановява влиянието на Швеция в централна Германия. Обаче даже трите обединени армии не могат да се противопоставят на по-сериозен противник, и през 1637 Банер не може да действа против врага. Спасявайки се от обсадения гарнизон в Торгау, той отстъпва зад Одер в Шведска Померания.
През 1639 той отново влиза в северна Германия, разбива саксонците в битката при Чемница и се закрепя в Бохемия. През зимата на 1640-1641 Банер се насочва на запад. Неговият последен успех е дръзкия прорив в средата на зимата за обединение с французите под командването на Гебриан и похода до Регенсбург, където заседава райхстага. Само тръгналия по Дунав лед не позволява на Банер да овладее града, и той е принуден да отстъпи в Халберщат. Тук на 10 май 1641 той умира, назначавайки за свой приемник Торстенсон.