Ритъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Maus-78 (беседа | приноси)
м Phenakistoscope_3g07690b.gif
м Премахване на Категория:Лингвистика, ползвайки HotCat
Ред 30: Ред 30:
* [[Ритъм енд блус]]
* [[Ритъм енд блус]]


[[Категория:Лингвистика]]
[[Категория:Музикална терминология]]
[[Категория:Музикална терминология]]

Версия от 14:09, 27 ноември 2015

Ритъм (гръцки език: ῥυθμός - rhythmos, "всяка измерима последователност или движение, симетрия") е вариация в дължината и акцента на серия от звуци или събития. В лингвистиката, изучаването на ритъма (на речта) е част от прозодията.[1]

Ритъм и метрум

Ритъмът и метрумът са неразделни изразни средства в музиката и са в най-тясна връзка помежду си. Всеки метрум съдържа ритъм, макар и еднообразен, както и всеки ритъм съдържа метрум. Основните метрични форми са взаимствани от поезията. Тази връзка се нарушава при темпо “Rubato Ad Libitum”, корона и други. Известна метрична волност се чувства при безмензурните песни, където привидно ритъмът е независим от метрума. Въпреки това всяка безмензурна песен може да се мензурира, като се спазват цезурите и силните и слабите срички в текста. Метрумът организира ритъма без да го ограничава. Той е израз на вродения у човека усет за симетрия и съразмерност на формите, а ритъмът е израз на стремежа към разнообразие. Тясната връзка на метрума и ритъма намират отражение в термина "метро-ритъм", който напълно отразява временната организация на музиката. Метро-ритъмът е основно изразно средство. Според броя на метр. вр.неясно? ], метрумите биват двувременни, тривременни и други.

Метруми, които имат едно силно време и едно или две слаби се наричат прости. Метруми, получени от логическото сливане в едно цяло на два или повече прости метрума се наричат сложни. Сложните метруми имат едно силно време и едно или няколкото относително силни времна, които представляват силните времена на простите метруми в състава на сложния.

Метрум с определена нотна стойност за едно метрично време е размер. Той се изразява с числена дроб, на която числителят показва броя на времената в такта, а знаменателят — нотната стойност за едно време. Като числен израз на метрума, размерът също може да бъде прост или сложен. Сложните размери съставени от еднакви прости се наричат равноделни. Сложните размери, съставени от различни прости размери, се наричат неравноделни. Тези размери се срещат както в народната музика, така и в професионалната музика.

В българската музика се срещат размери, които се изпълняват толкова бързо (над 180 пулсации в минута), че не е възможно отброяването на метр. вр.неясно? ], а се отброяват простите размери в състава на сложния. Например неравноделен 9/8 вместо на 9 се брои на 4 (защото 9/8 се състои от 4 прости размера). Голямото разнообразие на размери в народните песни и танци се обуслява не само от броя и вида на простите размери в състава на сложния, но и от взаимното им разположение, т.е. промяната на местата на дългите им дялове. В народното и професионалното творчество се срещат голям брой неравноделни размери.

Изброяват се най-често срещаните неравноделни размери и техните видове. Срещат се произведения, в които метричната пулсация се оформя от последователната смяна на различни прости и сложни размери с метрична самостоятелност. Такива размери се наричат променливи. Те биват:

  • периодично повтарящи се, когато редуването на размери следва определена последователност. Тези размери се поставят един до друг в арматурата.
  • непериодично повтарящи се – тогава смяната на размера става в произволен ред. Тогава те не се пишат в арматурата, а пред всяка смяна.

Свързани термини

  • Такт е част от музикално произведение, която започва на силно време и завършва през следващото силно време. Тактовете се делят един от друг с тактова черта. Тя показва силното метрично време, което се явява след тактовата черта.
  • Ауфтакт (пред такт) е част от музикално произведение, което започва на слаб или относително силен метричен момент и завършва през следващия силен метричен момент. Когато едно музикално произведение започва с ауфтакт, последният такт допълва липсващите времена в ауфтакта.
  • Акцент е отделянето на даден тон посредством най-голяма сила или по-голяма продължителност спрямо заобикалящите го такива. Чрез него се определя метрума.
  • Средни тоналности са тези, които имат общи тонове помежду си. Най-средни са паралелните тоналности и тези в доминантово съотношение.

Бележки

Вижте също