Аврам Стоянов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:


'''Аврам Стоянов Петров''' е [[България|български]] [[профсъюз]]ен деец и [[политик]] от [[Българската комунистическа партия]] (БКП).
'''Аврам Стоянов Петров''' е [[България|български]] [[профсъюз]]ен деец и [[политик]] от [[Българската комунистическа партия]] (БКП).

Негов син е комунистическият функционер [[Лъчезар Аврамов]] (1922-2003).


== Биография ==
== Биография ==
Аврам Стоянов е роден на [[2 ноември]] [[1892]] година в Соточино, Берковско, днес част от село [[Гаврил Геново]]. От ранна възраст участва в социалистически групи, като през 1912 година става член на [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)]], преименувана по-късно на БКП. Работи в [[Български пощи]], където се включва активно в профсъюзна дейност и през 1919-1920 година ръководи [[Транспортна стачка|Транспортната стачка]] в района на [[Мездра]]<ref name="даа">{{cite web | publisher = ДАА | year = 2013 | url = http://archives.bg/policefiles/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=34&Itemid=55 | title = Аврам Стоянов | work = archives.bg | accessdate = 2013-06-26}}</ref>.
Аврам Стоянов е роден на [[2 ноември]] [[1892]] г. в Соточино, Берковско, днес част от село [[Гаврил Геново]]. От ранна възраст участва в социалистически групи, като през 1912 г. става член на [[Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)|Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)]], преименувана по-късно на БКП.


Работи в [[Български пощи]], където се включва активно в профсъюзна дейност. През 1919-1920 г. ръководи [[Транспортна стачка|Транспортната стачка]] в района на [[Мездра]]<ref name="даа">{{cite web | publisher = ДАА | year = 2013 | url = http://archives.bg/policefiles/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=34&Itemid=55 | title = Аврам Стоянов | work = archives.bg | accessdate = 2013-06-26}}</ref>.
След стачката Стоянов се установява в [[София]] и участва в ръководството на [[Съюз на транспортните работници|Съюза на транспортните работници]] и новосъздадените прокомунистически [[Независими работнически професионални съюзи]]. През 1927 година е избран за депутат в [[22 Обикновено Народно събрание]]. През следващата година и за член на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|Централния комитет]] на забранената БКП, но през 1929 година е осъден и остава в затвора до 1931 година<ref name="даа"/>.


След стачката се установява в [[София]] и участва в ръководството на Съюза на транспортните работници и новосъздадените прокомунистически [[Независими работнически професионални съюзи]]. През 1927 г. е избран за народен представител в [[22 Обикновено Народно събрание]]. От следващата година е член на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|Централния комитет]] на забранената БКП. През 1929 г. е осъден по [[ЗЗД]] и остава в затвора до 1931 година<ref name="даа"/>.
След освобождаването си от затвора Аврам Стоянов заминава за [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], където заема различни номенклатурни длъжности. През август 1941 година, след началото на войната между Съветския съюз и [[Германия]], той е прехвърлен нелегално в България и е натоварен с терористичната дейност на БКП в района на [[Сливен]]. През юли 1942 година е осъден задочно на [[Смъртно наказание|смърт]] в [[Процес срещу ЦК на БРП|Процеса срещу ЦК на БРП]]<ref name="даа"/>.


След освобождаването си от затвора Аврам Стоянов заминава за [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], където заема различни номенклатурни длъжности.
Аврам Стоянов се самоубива на [[15 август]] [[1942]] година в Сливен при опит за задържането му от полицията<ref name="даа"/>.


През август 1941 г., след началото на войната между Съветския съюз и Германия е прехвърлен нелегално в България и е натоварен с терористичната дейност на БКП в района на [[Сливен]]. През юли 1942 година е осъден задочно на [[Смъртно наказание|смърт]] в [[Процес срещу ЦК на БРП|Процеса срещу ЦК на БРП]]<ref name="даа"/>.

Аврам Стоянов се самоубива на 15 август 1942 г. в Сливен при опит за задържането му от полицията<ref name="даа"/>.

Родство: син [[Лъчезар Аврамов]].
== Бележки ==
== Бележки ==
<references/>
<references/>


{{СОРТКАТ:Стоянов, Аврам}}
{{СОРТКАТ:Стоянов, Аврам}}
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]]
[[Категория:Хора от Област Монтана]]
[[Категория:Български комунисти до 1944 година]]
[[Категория:Български комунисти до 1944 година]]
[[Категория:Профсъюзни дейци в България]]
[[Категория:Профсъюзни дейци в България]]
[[Категория:Български терористи]]
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]]
[[Категория:Хора от Област Монтана]]

Версия от 15:34, 30 ноември 2015

Аврам Стоянов
български политик
и профсъюзен деец

Роден
Починал
15 август 1942 г. (49 г.)
ПартияБългарска комунистическа партия
Народен представител в:
XXII ОНС   
Семейство
ДецаЛъчезар Аврамов

Аврам Стоянов Петров е български профсъюзен деец и политик от Българската комунистическа партия (БКП).

Биография

Аврам Стоянов е роден на 2 ноември 1892 г. в Соточино, Берковско, днес част от село Гаврил Геново. От ранна възраст участва в социалистически групи, като през 1912 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), преименувана по-късно на БКП.

Работи в Български пощи, където се включва активно в профсъюзна дейност. През 1919-1920 г. ръководи Транспортната стачка в района на Мездра[1].

След стачката се установява в София и участва в ръководството на Съюза на транспортните работници и новосъздадените прокомунистически Независими работнически професионални съюзи. През 1927 г. е избран за народен представител в 22 Обикновено Народно събрание. От следващата година е член на Централния комитет на забранената БКП. През 1929 г. е осъден по ЗЗД и остава в затвора до 1931 година[1].

След освобождаването си от затвора Аврам Стоянов заминава за Съветския съюз, където заема различни номенклатурни длъжности.

През август 1941 г., след началото на войната между Съветския съюз и Германия е прехвърлен нелегално в България и е натоварен с терористичната дейност на БКП в района на Сливен. През юли 1942 година е осъден задочно на смърт в Процеса срещу ЦК на БРП[1].

Аврам Стоянов се самоубива на 15 август 1942 г. в Сливен при опит за задържането му от полицията[1].

Родство: син Лъчезар Аврамов.

Бележки

  1. а б в г Аврам Стоянов // archives.bg. ДАА, 2013. Посетен на 2013-06-26.