Константин Иречек: Разлика между версии
Drzewianin (беседа | приноси) м форматиране: 7x тире-числа, 3x тире, 2x кавички, 3+ параметъра (ползвайки Advisor.js) |
|||
Ред 35: | Ред 35: | ||
}} |
}} |
||
'''Константин Йозеф Иречек''' ({{lang-cs|Konstantin Josef Jireček}}) е [[Чехи|чешки]] [[историк]] и [[България|български]] [[политик]]. Той е автор на първия академичен труд по [[история на България]], а през 1881 |
'''Константин Йозеф Иречек''' ({{lang-cs|Konstantin Josef Jireček}}) е [[Чехи|чешки]] [[историк]] и [[България|български]] [[политик]]. Той е автор на първия академичен труд по [[история на България]], а през 1881 – 1882 г. е български [[министър на народното просвещение]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
=== Произход и образование === |
=== Произход и образование === |
||
Константин Иречек е роден през 1854 г. в чешко семейство във [[Виена]]. През 1872 г. издава своята първа научна работа |
Константин Иречек е роден през 1854 г. в чешко семейство във [[Виена]]. През 1872 г. издава своята първа научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870“. През 1875 г. завършва история с [[доктор]]ат в [[Карловия университет]] в [[Прага]], където специализира история на [[славяни]]те.<ref name="ташев">{{ташев}}</ref> |
||
=== Професионална кариера === |
=== Професионална кариера === |
||
Дисертацията на Иречек, озаглавена „[[История на българите (Константин Иречек)|История на българите]]“ (''„Dějiny národa Bulharského“''), е написана с подкрепата на много българи, между които и [[Марин Дринов]]. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). <ref>Jireček, K. (1876). ''Dějiny národa bulharského''. V Praze: Nákladem B. Tempského.</ref> <ref> {{Cite book |last=Jireček|first=Constantin |year=1876 |title= Geschichte der Bulgaren |publisher= F. Tempsky |place=Prag |url=http://archive.org/stream/geschichtederbu00jiregoog#page/n6/mode/2up |accessdate=12-21-2012 }}</ref> <ref> {{Cite book |last=Иречек|first=Конст. |year=1878 |title= Істория болгар |translator= Ф. Брун, В. Палаузов |publisher= В. Априлов|place=Одесса |url=http://archive.org/stream/istoriiabolgarso00jire#page/n5/mode/2up |accessdate=12-21-2012 }}</ref> <ref> {{Cite book |last=Иречек |first=Конст. |year=1886 |title= Историята на българите съчинение |
Дисертацията на Иречек, озаглавена „[[История на българите (Константин Иречек)|История на българите]]“ (''„Dějiny národa Bulharského“''), е написана с подкрепата на много българи, между които и [[Марин Дринов]]. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). <ref>Jireček, K. (1876). ''Dějiny národa bulharského''. V Praze: Nákladem B. Tempského.</ref> <ref> {{Cite book |last=Jireček|first=Constantin |year=1876 |title= Geschichte der Bulgaren |publisher= F. Tempsky |place=Prag |url=http://archive.org/stream/geschichtederbu00jiregoog#page/n6/mode/2up |accessdate=12-21-2012 }}</ref> <ref> {{Cite book |last=Иречек|first=Конст. |year=1878 |title= Істория болгар |translator= Ф. Брун, В. Палаузов |publisher= В. Априлов|place=Одесса |url=http://archive.org/stream/istoriiabolgarso00jire#page/n5/mode/2up |accessdate=12-21-2012 }}</ref> <ref> {{Cite book |last=Иречек |first=Конст. |year=1886 |title= Историята на българите съчинение |publisher= Н.Д. Райнов и З. Бояджиев |place=Търново |url=http://archive.org/stream/istoriiatanablg00jiregoog#page/n5/mode/2up |accessdate=12-22-2012 }}</ref> Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали. |
||
=== Политическа и творческа кариера === |
=== Политическа и творческа кариера === |
||
[[Файл:Konstantin Irecek History of the Bulgarians 1878.jpg|мини|240п|Корица на „История болгар“]] |
[[Файл:Konstantin Irecek History of the Bulgarians 1878.jpg|мини|240п|Корица на „История болгар“]] |
||
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за [[София]], където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881 |
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за [[София]], където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881 – 1882 г., по време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], оглавява министерството в [[Правителство на България (5)|правителството]] на [[Казимир Ернрот]] и [[Правителство на България (6)|правителството]] без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на [[Народна библиотека Кирил и Методий|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] в София.<ref name="ташев"/> |
||
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на [[Българското книжовно дружество]] в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. |
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на [[Българското книжовно дружество]] в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. |
||
Иречек е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз [[Александър I Батенберг|Александър I]] през ноември 1883 г.<ref>[http://edinzavet.wordpress.com/projects/orders/zanaizk/ Медал „За наука и изкуство“, България] |
Иречек е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз [[Александър I Батенберг|Александър I]] през ноември 1883 г.<ref>[http://edinzavet.wordpress.com/projects/orders/zanaizk/ Медал „За наука и изкуство“, България] – www.edinzavet.wordpress.com</ref> Преди отпътуването си от София получава от Княза и [[Свети Александър (орден)|ордена „Св. Александър“]], III степен (август 1884). |
||
През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във [[Виенския университет]]. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.<ref name="ташев"/> |
През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във [[Виенския университет]]. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.<ref name="ташев"/> |
||
Ред 58: | Ред 58: | ||
== Библиография == |
== Библиография == |
||
* {{cite book | year = 1872 | title = Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 |
* {{cite book | year = 1872 | title = Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870}} |
||
* {{cite book | year = 1876 | title = Dějiny národa Bulharského}} |
* {{cite book | year = 1876 | title = Dějiny národa Bulharského}} |
||
* История болгар. Одесса, 1878 |
* История болгар. Одесса, 1878 |
||
** {{cite book | year = 1886 | title = История на българите | url = http://www.promacedonia.org/ki/index.html |
** {{cite book | year = 1886 | title = История на българите | url = http://www.promacedonia.org/ki/index.html }} |
||
* {{cite book | year = 1888 | title = Пътувания по България}} |
* {{cite book | year = 1888 | title = Пътувания по България}} |
||
* {{cite book | year = 1891 | title = Княжество България | url = http://slovo.domainbg.com/authors/Irecek_Konstantin/Knjazhestvo_Bulgaria/index.htm |
* {{cite book | year = 1891 | title = Княжество България | url = http://slovo.domainbg.com/authors/Irecek_Konstantin/Knjazhestvo_Bulgaria/index.htm }} (в 2 тома) |
||
* [http://ia700308.us.archive.org/27/items/kniazhestvoblga01jiregoog/kniazhestvoblga01jiregoog.pdf Княжество България (1899) |
* [http://ia700308.us.archive.org/27/items/kniazhestvoblga01jiregoog/kniazhestvoblga01jiregoog.pdf Княжество България (1899) – второ издание; включва и Пътувания по България] |
||
* {{cite book | year = 1922 |
* {{cite book | year = 1922 – 1923 | title = История на сърбите}} (в 4 тома) |
||
* {{cite book | year = 1930 |
* {{cite book | year = 1930 – 1932 | title = Български дневник 1879 – 1884}} (в 2 тома) |
||
* [http://ia700208.us.archive.org/2/items/lacivilisationse00jireuoft/lacivilisationse00jireuoft.pdf La civilisation serbe au moyen âge. Paris, 1920] |
* [http://ia700208.us.archive.org/2/items/lacivilisationse00jireuoft/lacivilisationse00jireuoft.pdf La civilisation serbe au moyen âge. Paris, 1920] |
||
Ред 75: | Ред 75: | ||
*Името на Константин Иречек носи морският нос „[[Иречек (нос)|Иречек]]“ на остров Смит, Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://www.apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в [[Антарктика]] (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref> |
*Името на Константин Иречек носи морският нос „[[Иречек (нос)|Иречек]]“ на остров Смит, Южни Шетлъндски острови, [[Антарктика]].<ref>[http://www.apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските географски имена в [[Антарктика]] (Bulgarian Antarctic Gazetteer)]</ref> |
||
*Българските села [[Иречеково]] и [[Иречек (село)|Иречек]], както и връх [[Иречек (връх)|Иречек]] в Рила, са наречени на Константин Иречек. |
*Българските села [[Иречеково]] и [[Иречек (село)|Иречек]], както и връх [[Иречек (връх)|Иречек]] в Рила, са наречени на Константин Иречек. |
||
*Той се появява като второстепенен герой в произведението на [[Алеко Константинов]] |
*Той се появява като второстепенен герой в произведението на [[Алеко Константинов]] „[[Бай Ганьо]]“, където Бай Ганьо го посещава в Прага с надежда да намери при него подслон. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 19:09, 30 ноември 2015
Константин Иречек | |
Министър на народното просвещение | |
Мандат | 11 май 1881 – 5 юли 1882 |
---|---|
Назначен от | Александър I Батенберг |
Министър-председател | |
1881 | Петко Каравелов |
1881 | Казимир Ернрот |
Предшественик | Михаил Сарафов |
Наследник | Георги Теохаров |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | |
Професия | просветен деец • философ |
Народен представител в: УС I ВНС I ОНС II ОНС II ВНС | |
Портал Политика | |
Константин Иречек в Общомедия |
Константин Йозеф Иречек (Шаблон:Lang-cs) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881 – 1882 г. е български министър на народното просвещение.
Биография
Произход и образование
Константин Иречек е роден през 1854 г. в чешко семейство във Виена. През 1872 г. издава своята първа научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.[1]
Професионална кариера
Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е написана с подкрепата на много българи, между които и Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). [2] [3] [4] [5] Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.
Политическа и творческа кариера
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881 – 1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София.[1]
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.
Иречек е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз Александър I през ноември 1883 г.[6] Преди отпътуването си от София получава от Княза и ордена „Св. Александър“, III степен (август 1884).
През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.[1]
Смърт
Константин Иречек умира във Виена на 10 януари 1918 г.
Библиография
- Книгопис на новобългарската книжнина. 1806 – 1870. 1872.
- Dějiny národa Bulharského. 1876.
- История болгар. Одесса, 1878
- История на българите. 1886.
- Пътувания по България. 1888.
- Княжество България. 1891. (в 2 тома)
- Княжество България (1899) – второ издание; включва и Пътувания по България
- История на сърбите. 1922 – 1923. (в 4 тома)
- Български дневник 1879 – 1884. 1930 – 1932. (в 2 тома)
- La civilisation serbe au moyen âge. Paris, 1920
Вижте също
Други
- Името на Константин Иречек носи морският нос „Иречек“ на остров Смит, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[7]
- Българските села Иречеково и Иречек, както и връх Иречек в Рила, са наречени на Константин Иречек.
- Той се появява като второстепенен герой в произведението на Алеко Константинов „Бай Ганьо“, където Бай Ганьо го посещава в Прага с надежда да намери при него подслон.
Бележки
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Jireček, K. (1876). Dějiny národa bulharského. V Praze: Nákladem B. Tempského.
- ↑ Jireček, Constantin. Geschichte der Bulgaren. Prag, F. Tempsky, 1876. Посетен на 12-21-2012.
- ↑ Иречек, Конст. Істория болгар. Одесса, В. Априлов, 1878. Посетен на 12-21-2012.
- ↑ Иречек, Конст. Историята на българите съчинение. Търново, Н.Д. Райнов и З. Бояджиев, 1886. Посетен на 12-22-2012.
- ↑ Медал „За наука и изкуство“, България – www.edinzavet.wordpress.com
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)
|
|