Замърсяване на околната среда: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки
Ред 15: Ред 15:
Най-общо казано замърсителите биват физични, механични, химични и биологични.<ref>[http://bglog.net/Ecology/11962 Замърсители на околната среда и мерките за опазването ѝ в световен мащаб]</ref><br />
Най-общо казано замърсителите биват физични, механични, химични и биологични.<ref>[http://bglog.net/Ecology/11962 Замърсители на околната среда и мерките за опазването ѝ в световен мащаб]</ref><br />


Според доклад, публикуван от Организацията е бабта ти към ООН,<ref>http://ecovege.org/globalno-zatopliane/35-category/68-oon-doklad-jivotnovydstvo</ref> [[животновъдният сектор]] произвежда повече емисии на парникови газове, измерени в еквивалент на CO2 (въглероден диоксид) - 18% повече в сравнение с транспорта. Също така, той е основен източник на деградацията на земите и водите. Що се отнася до емисиите на газовете от използването на земите и промяната в използването на земите, секторът на животновъдството отговаря за 9% от въглеродния диоксид, произтичащ от свързани с човека дейности, но произвежда много по-голям дял от още по-вредни парникови газове. Той създава 65% от свързания с човешката дейност азотен оксид, който притежава 296 пъти от потенциала за глобално затопляне (ПГЗ) на СО2. По-голямата част от това идва от оборския тор.<br />
Според доклад, публикуван от Организацията е баба ти към дедо ти [[животновъдният сектор]] произвежда повече емисии на парникови газове, измерени в еквивалент на CO2 (въглероден диоксид) - 18% повече в сравнение с транспорта. Също така, той е основен източник на деградацията на земите и водите. Що се отнася до емисиите на газовете от използването на земите и промяната в използването на земите, секторът на животновъдството отговаря за 9% от въглеродния диоксид, произтичащ от свързани с човека дейности, но произвежда много по-голям дял от още по-вредни парникови газове. Той създава 65% от свързания с човешката дейност азотен оксид, който притежава 296 пъти от потенциала за глобално затопляне (ПГЗ) на СО2. По-голямата част от това идва от оборския тор.<br />


Освен това, животновъдството е отговорно съответно за 37% от всичкия произведен от човешка дейност метан (23 пъти повече потенциал за глобално затопляне от CO2), който до голяма степен е произведен от храносмилателната система на преживните животни, а също така и за 64% амоняк, който допринася значително за [[киселинни дъждове]].<br />
Освен това, животновъдството е отговорно съответно за 37% от всичкия произведен от човешка дейност метан (23 пъти повече потенциал за глобално затопляне от CO2), който до голяма степен е произведен от храносмилателната система на преживните животни, а също така и за 64% амоняк, който допринася значително за [[киселинни дъждове]].<br />

Версия от 15:17, 1 декември 2015

Шанхай в смог при залез слънце

Замърсяване е внасянето в дадена среда на нови, нехарактерни за нея вещества (физически агенти, химични съединения или биологични видове) или превишаването на нивото на нормалната им средногодишна концентрация. Замърсяването може да бъде предизвикано от естествени (природни) фактори или антропогенни (дължащи се на човешката дейност).

Видове замърсяване

Основните обекти на замърсяването са: вода[1], въздух[2] и почва[3]. Косвените обекти на замърсяването са хората, растенията и животните.[4]

Основни замърсители

Петролно разливане

Най-общо казано замърсителите биват физични, механични, химични и биологични.[5]

Според доклад, публикуван от Организацията е баба ти към дедо ти животновъдният сектор произвежда повече емисии на парникови газове, измерени в еквивалент на CO2 (въглероден диоксид) - 18% повече в сравнение с транспорта. Също така, той е основен източник на деградацията на земите и водите. Що се отнася до емисиите на газовете от използването на земите и промяната в използването на земите, секторът на животновъдството отговаря за 9% от въглеродния диоксид, произтичащ от свързани с човека дейности, но произвежда много по-голям дял от още по-вредни парникови газове. Той създава 65% от свързания с човешката дейност азотен оксид, който притежава 296 пъти от потенциала за глобално затопляне (ПГЗ) на СО2. По-голямата част от това идва от оборския тор.

Освен това, животновъдството е отговорно съответно за 37% от всичкия произведен от човешка дейност метан (23 пъти повече потенциал за глобално затопляне от CO2), който до голяма степен е произведен от храносмилателната система на преживните животни, а също така и за 64% амоняк, който допринася значително за киселинни дъждове.
Други основни замърсители на въздуха се оказват ТЕЦ и емисиите от автомобилите[6][7][8]. Китай, Русия, САЩ и Япония са лидерите в замърсяването на въздуха. Едно от веществата, които те изхвърлят е серен диоксид, който при съединяването си с водните молекули в облаците образува киселини и води до падането на киселинните дъждове. Изгорелите автомобилни газове допринасят съществено за общото замърсяване. Основните замърсители от тях са съединенията на оловото, азотните оксиди и въглеродният двуокис. Понякога замърсяването на въздуха може да бъде предизвикано и от природни катаклизми, като например изригването на вулкани или преминаването на урагани. Едни от основните замърсители на почвата са тежките метали като хром, кадмий, цинк и олово, които се явяват отпадъчни материали при някои видове производства.[9] Основните замърсители на водата са отпадъчните води и разливания на петрол от танкерите.

Източници

  1. Замърсяванетто на водата
  2. Замърсяването на въздуха
  3. Замърсяване на почвата
  4. Замърсеният въздух
  5. Замърсители на околната среда и мерките за опазването ѝ в световен мащаб
  6. Environmental Performance Report 2001 (Transport, Canada website page)
  7. State of the Environment, Issue: Air Quality (Australian Government website page)
  8. Pollution and Society Marisa Buchanan and Carl Horwitz, University of Michigan
  9. Beychok, Milton R. A data base for dioxin and furan emissions from refuse incinerators // Atmospheric Environment 21 (1). January 1987. с. 29-36.

Външни препратки