Петко Стайнов (композитор): Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
име=Петко Стайнов |
име=Петко Стайнов |
||
| портрет= |
| портрет= |
||
| описание=български композитор |
| описание=български композитор |
||
| роден-място=[[Казанлък]], [[България]] |
| роден-място=[[Казанлък]], [[България]] |
||
| починал-място=[[София]], [[България]] |
| починал-място=[[София]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
== Биография == |
== Биография == |
||
⚫ | |||
Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в г. [[Казанлък]]. На 11-годишна възраст загубва напълно [[зрение]]то си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошение и на другото. Завършва Института за слепи в София (1915), където музикалната му дарба се проявява за първи път. Тогава прави първите си композиционни опити. |
Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в г. [[Казанлък]]. На 11-годишна възраст загубва напълно [[зрение]]то си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошение и на другото. Завършва Института за слепи в София (1915), където музикалната му дарба се проявява за първи път. Тогава прави първите си композиционни опити. |
||
През 1920 г. заминава за [[Германия]] и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в [[Брауншвайг]]. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и [[пиано]]. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба |
През 1920 г. заминава за [[Германия]] и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в [[Брауншвайг]]. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и [[пиано]]. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба – симфоничната [[сюита]] [[Тракийски танци]] в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част – ''„Мечкарско“'' (1926). От следващата година се мести да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи. |
||
Петко Стайнов води широка музикално-обществената дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори |
Петко Стайнов води широка музикално-обществената дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“ (1933 – 1944). В периода 1941 – 1944 е директор на Народната опера. |
||
Избран е за редовен член (академик) на [[Българска академия на науките|БАН]] през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си. През 1969 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ по повод 20 години от създаване на Детския представителен хор<ref>[http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora Почетни граждани на Стара Загора]</ref>. Умира на 25 юни 1977 г. в София. |
Избран е за редовен член (академик) на [[Българска академия на науките|БАН]] през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си. През 1969 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ по повод 20 години от създаване на Детския представителен хор<ref>[http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora Почетни граждани на Стара Загора]</ref>. Умира на 25 юни 1977 г. в София. |
||
== Творчество == |
== Творчество == |
||
Жанровете, в които предимно твори Петко Стайнов, са [[симфония|симфоничния]]т и [[хор]]овият. |
Жанровете, в които предимно твори Петко Стайнов, са [[симфония|симфоничния]]т и [[хор]]овият. |
||
=== Симфонично творчество === |
=== Симфонично творчество === |
||
Симфоничното творчество на Петко Стайнов обхваща: |
Симфоничното творчество на Петко Стайнов обхваща: |
||
* симфоничните [[сюита|сюити]] '' |
* симфоничните [[сюита|сюити]] ''„Тракийски танци“'' (1925, 1926) и ''„Приказка“'' (1930), |
||
* симфоничните поеми '' |
* симфоничните поеми ''„Легенда“'' (1927) и ''„Тракия“'' (1937), |
||
* симфонично [[скерцо]] (1938), |
* симфонично [[скерцо]] (1938), |
||
* концертните увертюри '' |
* концертните увертюри ''„Балкан“'' и ''„Младежка увертюра“'' (1936 и 1953), |
||
* две симфонии (1945 и 1949). |
* две симфонии (1945 и 1949). |
||
=== Хорово творчество === |
=== Хорово творчество === |
||
По-значими сред хоровите песни на Петко Стайнов |
По-значими сред хоровите песни на Петко Стайнов са: '' „Ела се вие, превива“, „Изгреяло ясно слънце“, „Бре Иване“, „Засвири Димо“, „Пусти Димо“, „Де бре, Димо“''. В тях композиторът разкрива специфични страни от душевността и характера на българина. |
||
=== Други произведения === |
=== Други произведения === |
||
* '' |
* ''„Тайната на Струма“'', 1931; |
||
* '' |
* ''„Урвич“'' – за смесен хор, текст [[Никола Ракитин]], 1933; |
||
* '' |
* ''„Конници“'', 1932; |
||
* '' |
* ''„Сто дведесет души“'' – за мъжки хор, текст [[Пенчо Славейков]], 1935; |
||
* '' |
* ''„Момина жалба“'' – за смесен хор, текст [[Трифон Кунев]], 1936; |
||
* '' |
* ''„Другарят Антон“'' – за смесен хор, текст [[Иван Радоев]], 1954; |
||
* '' |
* ''„Кум Герман“'' – за смесен хор, текст. [[Димитър Пантелеев]], 1955. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 47: | Ред 46: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.staynov.net/ Дом „Петко Стайнов“ |
* [http://www.staynov.net/ Дом „Петко Стайнов“ – Казанлък] |
||
{{СОРТКАТ:Стайнов, Петко}} |
{{СОРТКАТ:Стайнов, Петко}} |
Версия от 15:09, 2 декември 2015
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петко Стайнов.
Петко Стайнов | |
български композитор | |
Роден |
1 декември 1896 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил във | Висше музикално училище „Карл Мария фон Вербер“ |
Награди | Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ Орден „Народна република България“ |
Петко Стайнов в Общомедия |
Петко Груев Стайнов е български композитор и музикален общественик, обогатил българската музикална култура и допринесъл значително за развитието ѝ, академик.
Биография
Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в г. Казанлък. На 11-годишна възраст загубва напълно зрението си, вследствие нараняване на едното око, довело до влошение и на другото. Завършва Института за слепи в София (1915), където музикалната му дарба се проявява за първи път. Тогава прави първите си композиционни опити.
През 1920 г. заминава за Германия и в продължение на една година посещава частен музикален лицей в Брауншвайг. През 1923 г. завършва Дрезденската консерватория с две специалности: композиция и пиано. Завръща се в Казанлък през 1924 г. и създава първата си значителна творба – симфоничната сюита Тракийски танци в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част – „Мечкарско“ (1926). От следващата година се мести да живее в София и започва да преподава пиано в Института за слепи.
Петко Стайнов води широка музикално-обществената дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори „Съвременна музика“ (1933 – 1944). В периода 1941 – 1944 е директор на Народната опера.
Избран е за редовен член (академик) на БАН през 1941 г., а от 1948 г. ръководи новосъздадения Институт за музика с музей при БАН (по-късно Институт за музикознание). Тази длъжност той заема до смъртта си. През 1969 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на Стара Загора“ по повод 20 години от създаване на Детския представителен хор[1]. Умира на 25 юни 1977 г. в София.
Творчество
Жанровете, в които предимно твори Петко Стайнов, са симфоничният и хоровият.
Симфонично творчество
Симфоничното творчество на Петко Стайнов обхваща:
- симфоничните сюити „Тракийски танци“ (1925, 1926) и „Приказка“ (1930),
- симфоничните поеми „Легенда“ (1927) и „Тракия“ (1937),
- симфонично скерцо (1938),
- концертните увертюри „Балкан“ и „Младежка увертюра“ (1936 и 1953),
- две симфонии (1945 и 1949).
Хорово творчество
По-значими сред хоровите песни на Петко Стайнов са: „Ела се вие, превива“, „Изгреяло ясно слънце“, „Бре Иване“, „Засвири Димо“, „Пусти Димо“, „Де бре, Димо“. В тях композиторът разкрива специфични страни от душевността и характера на българина.
Други произведения
- „Тайната на Струма“, 1931;
- „Урвич“ – за смесен хор, текст Никола Ракитин, 1933;
- „Конници“, 1932;
- „Сто дведесет души“ – за мъжки хор, текст Пенчо Славейков, 1935;
- „Момина жалба“ – за смесен хор, текст Трифон Кунев, 1936;
- „Другарят Антон“ – за смесен хор, текст Иван Радоев, 1954;
- „Кум Герман“ – за смесен хор, текст. Димитър Пантелеев, 1955.