Бошуля: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор.
Svezar7 (беседа | приноси)
Ред 26: Ред 26:


През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за село Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева – пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото „Христо Ботев“.
През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за село Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева – пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото „Христо Ботев“.

По-късно са отпечатани две разширени издания на историята на селото, от Народното Читалище.

През 2010г, Народно Читалище "Просвета-1929" отпечатва и поемата на Атанас Попчев " Наше село" от 1892г. отпечатвана преди това в печатницата на Стефан Кацаров в гр. Пазарджик.


== Личности ==
== Личности ==
Ред 33: Ред 37:
[[Файл:Снимка на Мартин Хайдутин.jpeg|мини|вляво|Мартин Хайдутин]]
[[Файл:Снимка на Мартин Хайдутин.jpeg|мини|вляво|Мартин Хайдутин]]


* [[Мартин Кацаров]] – народен хайдутин (1870 – 1878 г.), закрилник на поробените българи в района. Заловен от османските заптиета и изпратен в Диар бекир, където умира. Има легенда, че църквата в селото е построена с пари, дарени от Мартин Хайдутин.
* [[Мартин Кацаров]] – народен хайдутин (1870 – 1878 г.), закрилник на поробените българи в района. Заловен от османските заптиета и изпратен в Диарбекир, където умира. Има легенда, че църквата в селото е построена с пари, дарени от Мартин Хайдутин.


[[Файл:Първия брой на информационния бюлетин "БОШУЛЯ".jpeg|thumb|150px|вляво|Първия брой на информационния бюлетин „Бошуля“]]
[[Файл:Първия брой на информационния бюлетин "БОШУЛЯ".jpeg|thumb|150px|вляво|Първия брой на информационния бюлетин „Бошуля“]]

Версия от 17:57, 4 декември 2015

Бошуля
Общи данни
Население738 души[1] (15 март 2024 г.)
52,8 души/km²
Землище13,978 km²
Надм. височина229 m
Пощ. код4481
Тел. код03566
МПС кодРА
ЕКАТТЕ05949
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Септември
Васка Рачева
(Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Кметство
   кмет
Бошуля
Христина Венчева
(ГЕРБ)
Бошуля в Общомедия

Бошуля е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.

География

Панорамен изглед на село Бошуля снимка от връх Градище

Село Бошуля е основано като древната римска пътна станция (Алусоре), а през 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини, от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар, и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от Пазарджик – Ветрен – Траянови врата за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица.

Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик. Най-близките села са Величково, Карабунар и Злокучене.

История

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Бошуля е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

През 1929 година е създадено Народно Читалище „Просвета-1929“ в село Бошуля.

Двата самодейни състава Певческата група „Маргарита“ и Танцовата група " Яна" към НЧ " Просвета-1929"

През 2010 година се отпечатва и първата историческа книга за село Бошуля с автори Георги Василев и Бойка Венчева – пенсионирана учителка в закритото вече начално училище в селото „Христо Ботев“.

По-късно са отпечатани две разширени издания на историята на селото, от Народното Читалище.

През 2010г, Народно Читалище "Просвета-1929" отпечатва и поемата на Атанас Попчев " Наше село" от 1892г. отпечатвана преди това в печатницата на Стефан Кацаров в гр. Пазарджик.

Личности

Родени

Мартин Хайдутин
  • Мартин Кацаров – народен хайдутин (1870 – 1878 г.), закрилник на поробените българи в района. Заловен от османските заптиета и изпратен в Диарбекир, където умира. Има легенда, че църквата в селото е построена с пари, дарени от Мартин Хайдутин.
Първия брой на информационния бюлетин „Бошуля“

Преса

През месец март 2010 г. излиза и първият брой на „Бошуля“ – инициатива на читалище „Просвета-1929“ в село Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област, като се използват статии на други информационни агенции. През 2010 г. безплатното издание е приименувано на „Бошуля-инфо“, но името е променено отново на „Бошуля“ в края на същата година. Паралелно с него излизат и три броя на „Литературен прозорец“, разпространявани също безплатно. През месец януари 2013 г. безплатните издания към читалището в с. Бошуля спират да се издават.

Май месец 2014 г. Светлан Йосифов за първи път отпечатва „Информационен прозорец“, който месец по-късно е преименуван на „Читалищен прозорец“. За кратко през 2015 г. бюлетина се разпространява в три села от околността.

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.

Шаблон:Мъниче селища в България