Свети Петър (Рим): Разлика между версии
м Removing Link GA template (handled by wikidata) |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{към пояснение|Свети Петър|Свети Петър}} |
{{към пояснение|Свети Петър|Свети Петър}} |
||
{{Сграда |
{{Сграда |
||
| име = Базилика „Свети Петър“ |
| име = Базилика „Свети Петър“ |
||
| местно име = Basilica Sancti Petri |
| местно име = Basilica Sancti Petri |
||
| картинка = Petersdom von Engelsburg gesehen.jpg |
| картинка = Petersdom von Engelsburg gesehen.jpg |
||
| картинка-описание = |
| картинка-описание = |
||
| карта = Италия |
| карта = Италия |
||
| карта-описание = Разположение в Рим |
|||
| lat_deg = 41 |
| lat_deg = 41 |
||
| lat_min = 54 |
| lat_min = 54 |
||
| Ред 14: | Ред 13: | ||
| lon_sec = 12 |
| lon_sec = 12 |
||
| страна = Ватикана |
| страна = Ватикана |
||
| вид = [[Римокатолицизъм|Католическа]] [[ |
| вид = [[Римокатолицизъм|Католическа]] [[църква]] |
||
| архитект = [[Донато Браманте]]<br />[[Антонио да Сангало]]<br />[[Микеланджело Буонароти]]<br />[[Джакомо да Виньола]]<br />[[Джакомо дела Порта]]<br />[[Карло Мадерно]]<br />[[Джовани Лоренцо Бернини]] |
| архитект = [[Донато Браманте]]<br />[[Антонио да Сангало]]<br />[[Микеланджело Буонароти]]<br />[[Джакомо да Виньола]]<br />[[Джакомо дела Порта]]<br />[[Карло Мадерно]]<br />[[Джовани Лоренцо Бернини]] |
||
| архитектурен стил = [[Ренесансова архитектура|Ренесанс]]/[[Барокова архитектура|Барок]] |
| архитектурен стил = [[Ренесансова архитектура|Ренесанс]]/[[Барокова архитектура|Барок]] |
||
| Ред 25: | Ред 24: | ||
}} |
}} |
||
'''Базиликата „Свети Петър“''' ({{lang-la|Basilica Sancti Petri}}; {{lang-it|Basilica di San Pietro}}) е [[Ренесансова архитектура|късноренесансова]] църква във [[Ватикана]], едно от централните свещени места на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]].{{hrf|Lees-Milne|1967|12}}{{hrf|Fletcher|1996|719}} С обща площ на помещенията от 15 160 m² това е най-голямата християнска църква в света. Християнска църква на същото място съществува от 4 век, а строителството на съвременната сграда започва на 18 април 1506 година и е завършено на 18 ноември 1626 година.{{hrf|Baumgarten|2007}} |
|||
Според католическата традиция, в църквата е погребан [[Петър (апостол)|свети Петър]], един от дванадесетте [[апостол]]и на [[Исус Христос]], смятан от католиците за пръв епископ на [[Рим]] и пръв в списъка на римските [[папа|папи]]. Смята се, че [[гроб на свети Петър|гробът на свети Петър]] е разположен точно под олтара. По тази причина много римски папи още от раннохристиянската епоха също са погребани в „Свети Петър“. |
|||
Проектирана главно от [[Донато Браманте]], [[Микеланджело Буонароти]], [[Карло Мадерно]] и [[Джовани Лоренцо Бернини]], „Свети Петър“ е най-известният паметник на [[Ренесансова архитектура|ренесансовата архитектура]]{{hrf|Fletcher|1996|719}} и до наши дни остава най-голямата църква в света по своите площ и обем. Въпреки че не е главна църква на [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]], нито [[катедрала]] на [[Римски диоцез|епископа на Рим]], „Свети Петър“ е едно от основните свещени места на католицизма.{{hrf|Lees-Milne|1967|12}}{{hrf|Fletcher|1996|719}} |
|||
Църквата „Свети Петър“, със своите литургични функции и богата история, е популярно място за [[поклонничество]]. Тя се свързва с историята на папската институция, с [[Контрареформация]]та и с множество художници, най-известният сред които е [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]]. Като архитектурен паметник църквата е смятана от някои автори за най-великата сграда на своята епоха.{{hrf|Fletcher|1996}} |
|||
Според католическата традиция, в църквата е погребан [[Петър (апостол)|свети Петър]], един от дванадесетте [[апостол]]и на [[Исус Христос]], смятан от католиците за пръв епископ на [[Рим]] и пръв в списъка на римските [[папа|папи]]. Смята се, че [[гроб на свети Петър|гробът на свети Петър]] е разположен точно под олтара. По тази причина много римски папи още от раннохристиянската епоха също са погребани в базиликата „Свети Петър“. Християнска църква на същото място съществува от 4 век, а строителството на съвременната сграда започва на 18 април 1506 година и е завършено на 18 ноември 1626 година.{{hrf|Baumgarten|2007}} |
|||
Църквата „Свети Петър“ често е наричана [[катедрала]], което не е коректно - тя не е седалище на епископ, а катедрала на римската епархия е църквата [[Латеранска базилика|Латеранската базилика]]. В рамките на католическата йерархия на църквите, тя е една от четирите [[Базилика (римокатолицизъм)|папски базилики]] и е символично свързвана с [[Цариградска патриаршия|Константинополската патриаршия]]. |
|||
Църквата „Свети Петър“, със своите [[Литургия|литургични]] функции и богата история, е популярно място за [[поклонничество]]. Тя е разположена във вътрешността на Ватикана и [[папа]]та лично ръководи определени служби през годината, привличайки публика от 15 хиляди до над 80 хиляди души в самата базилика или на площада пред нея.{{hrf|papalaudience.org|2013}} „Свети Петър“ се свързва с историята на папската институция, с [[Контрареформация]]та и с множество художници, най-известният сред които е [[Микеланджело Буонароти|Микеланджело]]. Като архитектурен паметник църквата е смятана от някои автори за най-великата сграда на своята епоха.{{hrf|Fletcher|1996}} |
|||
Църквата „Свети Петър“ често е наричана [[катедрала]], което не е коректно — тя не е седалище на епископ, а катедрала на Римския диоцез е църквата „[[Сан Джовани ин Латерано]]“ (Латеранската базилика). В рамките на католическата йерархия на църквите, тя е една от четирите [[Базилика|папски базилики]] и е символично свързвана с [[Цариградска патриаршия|Константинополската патриаршия]]. |
|||
==Статут== |
==Статут== |
||
Базиликата |
Базиликата Свети Петър е една от четирите [[папски базилики]] в [[Рим]]<ref>[[Benedict XVI]]’s theological act of renouncing the title of "[[Patriarch of the West]]" had as consequence that [[Roman Catholic]] patriarchal basilicas are today officially known as [[Papal basilica]]s.</ref>. Останалите три базилики се: [[Сан Джовани ин Латерано]], [[Санта Мария Маджоре]] и [[Сан Паоло фуори ле Мура]]. Това е най-високата сграда във [[Ватикан]]а, чийто [[купол]] се вижда в целия град [[Рим]]. За базиликата Свети Петър се вярва, че е най-голямата църква в [[християнство|християнския свят]].<ref name=size>Claims made that the [[Basilica of Our Lady of Peace of Yamoussoukro]] in Africa is larger appear to be spurious, as the measurements include a rectorate, a villa and probably the forecourt. Its capacity is 18,000 people against St. Peter's 60,000. Its dome, based on that of St. Peter's, is lower but carries a taller cross, and thus claims to be the tallest domed church.</ref> Заема площ от 2.3 хектара (5.7 [[акър|акра]]) и има капацитет от над 60.000 хора. |
||
„Свети Петър“ е едно от най свещените места за Католическата църква, традиционно приемано за място на гроба на свети [[Петър (апостол)|Петър]], един от дванадесетте апостоли на [[Исус Христос]], пръв [[епископ]] на [[Антиохия]] и пръв епископ на Рим, духовни наследници на когото са следващите [[Папа|папи]] на Римокатолическата църква. Въпреки че [[Нов Завет|Новия Завет]] не споменава мъченичеството на свети Петър в Рим, според католическата традиция неговата гробница е под балдахина и [[олтар]]а на църквата. По тази причина голяма част от папите от раннохристиянския период насам са погребвани на същото място. Днешният храм е изграден върху основите на друга по-стара базилика, която датира от времето на [[Константин Велики]]. Строежът започва на [[18 април]] [[1506]] година, за да бъде осветена и отворена на [[18 ноември]] [[1626]] година от папа [[Урбан VIII]].{{hrf|Baumgarten|2007}} |
|||
В самата базилика е погребан [[апостол]]а [[Свети Петър]], един от дванадесетте апостоли на [[Исус Христос]] и пръв [[епископ на Антиохия]] и пръв епископ на Рим, а по-късно и пръв [[папа]] на Римокатолическата църква. Въпреки че [[Нов Завет|Новия Завет]] не споменава мъченичеството на Свети Петър в [[Рим]], според католическата традиция, се смята, че неговата гробница е под [[балдахин]]а и [[олтар]]а на църквата. Поради тази причина, голяма част от папите в раннохристиянския период са погребвани покрай същото място. Днешният храм е изграден върху основите на друга по-стара базилика, която датира от времето на [[Константин Велики]]. Строежът започва на [[18 април]] [[1506]] г, за да бъде осветена и отворена на [[18 ноември]] [[1626]] г. от папа [[Урбан VIII]].<ref name="cathency">Harvnb, Baumgarten 1913</ref> |
|||
Базиликата „Свети Петър“ не е нито официално седалище на папите, нито първа по ранг сред папските базилики в Рим - такъв статут има катедралата „[[Сан Джовани ин Латерано]]“, която е църква-майка на всички храмове в общение с Римокатолическата църква. В същото време „Свети Петър“ е основната църква на папите, като повечето церемонии с тяхно участие се провеждат в нея, заради нейния размер, близост до папската резиденция и разположение между стените на Ватикана. [[Стол на свети Петър|Столът на свети Петър]], старинен стол, за който понякога се твърди, че е използван от самия свети Петър, но който в действителност е дар от император [[Карл II Плешиви|Карл Плешиви]], символизира непрекъснатото [[апостолско приемство|апостолското приемство]] от свети Петър до действащия папа. Той е издигнат в [[апсида]]та, поддържан символично от [[Учител на Църквата|Учителите на Църквата]] и осветен символично от [[Свети дух|Светия дух]].{{hrf|Internet Portal of the Vatican City State|2009}} |
|||
== История == |
== История == |
||
Някога мястото, където днес се намира площада и катедралата „Свети Петър“, е било част от състезателна арена на [[Нерон]]. Високият обелиск е бил част от арената за състезания с колесници. Също тук римляните са убивали християни - давали са ги на животните или на гладиаторите или просто са ги разпъвали на кръст. Понякога са ги завързвали за колове и запалвали живи, за да осветяват вечерните надбягвания. Мнозина вярват, че един от християните убити тук около 65 от н.е. е Св.Петър – дясната ръка на Исус. Има голяма негова статуя пред църквата. От двете статуи неговата е тази вляво, държащ ключове. Според древните източници Петър е дошъл в Рим, за да разпространява посланието на Исус за любов. По своя молба е разпънат с краката нагоре, тъй като се считал за недостоен да умре като учителя си. След като тълпите се разпръскват, неговите приятели свалят тялото му и го погребат на Ватиканския хълм. Днес мястото, където е бил разпънат е част от базиликата. |
|||
===Гробът на св. Петър=== |
|||
След [[Разпъване на кръст|разпъването]] на [[Исус Христос]] във втората четвърт на I век, според библейската книга „[[Деяния на светите апостоли]]“ един от неговите дванадесет ученици, Симон, известен като свети Петър, рибар от [[Галилея]], поема ръководството на последователите на Христос и изиграва водеща роля в основаването на [[Християнство|Християнската църква]]. Името Петър произлиза от гръцката дума за „камък“. |
|||
===Гробът на Св.Петър=== |
|||
Според вярванията, след тридесет години мисионерство и проповядване на новата религия, през втората половина на I век свети Петър отива в [[Рим]], където през 64 година, при управлението на император [[Нерон]], е измъчван и разпънат на кръст. Екзекуцията му е едно от многото убийства на християни, последвали [[Големия пожар в Рим]]. Според [[Ориген]], християнски богослов от III век, Петър е разпънат надолу с главата по негово искане, тъй като се смята за недостоен да загине по същия начин като своя учител.{{hrf|New Advent|2011}} |
|||
Симон, познат и като Петър, рибар от Галилея става един от 12-те апостоли на Исус и заема лидерската позиция след последователите му. В годините след разпъването на Исус, Петър играе голяма роля във формирането на християнската църква. Името Петър ([[латински език|на латински]]: "''Petrus''"; [[гръцки език|на гръцки]]: "''Petros''"), в превод означава камък. |
|||
Според вярванията Петър след тридесет години мисионерство и проповядване на новата [[религия]], във втората половина на [[1 век]] идва в [[Рим]], където през [[64]] г. е хванат, измъчван и разпънат на [[кръст]]. Това се случва по времето на император [[Нерон]]. |
|||
Някога мястото, където днес се намират площадът и катедралата „Свети Петър“, е част от [[Неронов цирк|Нероновия цирк]], арена за състезания с колесници.{{hrf|Lees-Milne|1967|}} Според традицията свети Петър е разпънат именно в цирка, близо до високия [[обелиск]], един от няколкото подобни паметника в Рим,{{hrf|Korn|2002|}} който днес е поставен в центъра на площада, а през I век е част от арената. |
|||
[[File:SanPietroTuEsPetrus-SteO153.jpg|thumb|200 px|Част от надписа в основата на купола]] |
|||
Той е заловен по време на преследванията след [[Големия пожар в Рим]], след като Нерон решава,че християните са виновни за него. Преди да бъде разпънат на кръст, той пожелава да го разпънат с главата надолу, защото не е достоен да загине като учителя си.<ref>[http://www.newadvent.org/cathen/11744a.htm New Advent Catholic Encyclopedia]</ref>. |
|||
На [[23 декември]] [[1950]] г., папа [[Пий XII]] официално обявява откриването на гробът на Св.Петър.<ref>{{cite web |first=Steven |last=Hijmans |title=University of Alberta Express News | work=In search of St. Peter's Tomb | url=http://www.expressnews.ualberta.ca/article.cfm?id=794 | accessdate=2006-12-25}}</ref> Това е кулминацията на десетгодишните археологически изследвания в криптата на базиликата. |
|||
Смята се, че след разпъването, останките на свети Петър са погребани на [[Ватикански хълм|Ватиканския хълм]], срещу Нероновия цирк - от другата страна на [[Виа Корнелия]], на по-малко от 150 m от мястото на смъртта му. Виа Корнелия, която може би носи друго име по време на събитията, преминава край северната стена на цирка, на мястото на днешните южни части на базиликата и площада „Свети Петър“. Гробът първоначално е обозначен с прост червен камък, символизиращ името на светеца, а няколко години по-късно на мястото му е построен малък храм. Почти три века след това е построена първата базилика „Свети Петър“.{{hrf|Lees-Milne|1967|}} |
|||
В основата под купола има очертан кръг, където с масивни червени букви е написано защо тази църва е толкова важна според католическите вярвания - Петър е избран от Исус да води църквата. Надписът идва от Библията и това са думите, казани от Исус на Петър -„Tv es Petrvs et svper hanc petram aedificabo ecclesiam meam. Tibi dabo claves regni caelorvm", което означава "...Ти си Петър и върху тази скала ще изградя моята църква .....и ще ти дам ключовете към Рая" ([[Евангелие от Матей]]). Всъщност всяка дума казана от Исус на Петър е изписана с 2 m. букви, които продължават из цялата църква. Петър е първия епископ на Рим. Неговият авторитет е основа за развитието на църквата и се предава на следващите 250 други папи. Под купола, под бронзовия свод, под олтара и на 7 м. под мраморния под на църквата лежат останките на Св.Петър. |
|||
[[File:SanPietroTuEsPetrus-SteO153.jpg|thumb|200px|Част от надписа в основата на купола]] |
|||
През 1940 г. археологически изследвания доказват, че костите са на силен възрастен мъж, живял през около 1 в. от н.е. Околните надписи от 3- 4 век посочват, че това е гробницата на Петър, но не може със сигурност да се твърди това. |
|||
===Първата базилика=== |
|||
През 1939 година, при папа [[Пий XII]], започват десетгодишни археологически изследвания под криптата на базиликата в зона, недостъпна от IX век. Всъщност съвременната територия на Ватикана се използва като [[гробище]] години преди изграждането на Нероновия цирк. Там са погребани голям брой хора, загинали в цирка, като са разкрити и голям брой християнски гробове, може би защото след погребението на свети Петър мнозина християни са предпочитали да бъдат погребани в близост до него. |
|||
Първата [[базилика]] на това място е построена през [[324]] г. по поръчка на първия християнски император [[Константин]] и в нея са пренесени тленните останки на [[св. Петър]]. Тази първа църква оцелява 1200 години. В нея през [[800]] г. папа Лъв III коронова [[Карл Велики]]. |
|||
На различни нива разкопките разкриват останки от храмове от различни периоди, от времето на [[Климент VIII]] (1594) до [[Каликст II]] (1123) и [[Григорий I]] (590-604), строени върху [[едикула]], съдържаща части от кости, завити в плат със златни орнаменти, оцветен със скъпа пурпурна боя. Въпреки че не може да се твърди със сигурност, че това са останките на свети Петър, рядкото и скъпо облекло говори за погребение на важна личност. На 23 декември 1950 година, в своето предколедно обръщение по радиото към света, папа Пий XII обявява официално откриването на гроба на свети Петър.{{hrf|Hijmans|2006}} |
|||
=== Старата базилика === |
|||
Строителството на първата [[базилика]] на това място започва по времето на император [[Константин I Велики|Константин Велики]], между 319 и 333 година.{{hrf|Cunningham|2010|671}} Тя е типична [[кръстокуполна базилика]] с [[Апсида|апсиден]] край в [[Празвитерий|презвитерия]], широк централен и два странични [[неф]]а. Дължината ѝ е над 100 m, а пред входа е разположен голям [[атриум]] с [[колонада]]. |
|||
Старата базилика е построена върху малкия храм, за който се смята, че отбелязва мястото на гроба на свети Петър. В нея са разположени много голям брой гробове и паметници, включително тези на повечето папи от свети Петър до XV век. Както всички ранни църкви в Рим, и тази църква, и нейният съвременен наследник са с вход от изток и апсида в западния край на сградата.{{hrf|Dietz|2005|}} След построяването на днешната сграда, първата базилика обикновено се нарича Стара базилика „Свети Петър“, за да се отличават двете сгради.{{hrf|Boorsch|1982|4-8}} |
|||
===Новата базилика=== |
===Новата базилика=== |
||
През [[XV век|XV]] в. започват да разрушават и преустройват вече много старата базилика. Проблемът е решен кардинално от папа [[Юлий II]], който заповядва да се построи съвсем нова църква, която да засенчи както езическите храмове, така и съществуващите християнски църкви. |
|||
Към края на XV век Старата базилика, занемарена по време на [[Авиньонско папство|Авиньонското папство]], е в много лошо състояние. Изглежда първият папа, който обмисля разрушаване и построяване наново на сградата или поне коренни промени в нея, е [[Николай V]] (1447-1455). Той възлага планирането на ремонт на старата сграда на [[Леон Батиста Алберти]] и [[Бернардо Роселино]], който също така изготвя и план за напълно нова базилика или за пълна реконструкция на старата. Управлението на Николай V е съпътствано от сериозни политически проблеми и до смъртта му по църквата почти не се работи.{{hrf|Lees-Milne|1967|}} В същото време той издава нареждане за разрушаването на [[Колизей|Колизея]], като оттам за строежа на новата базилика са превозени 2500 коли с каменен материал.{{hrf|Lees-Milne|1967|}} |
|||
Почти всички талантливи архитекти на Италия се редуват в проектирането и строителството на „Св. Петър“. През [[1506]] г. е утвърден проектът на [[Донато Браманте]] за съоръжение във формата на гръцки кръст и се започва строителството. След смъртта на Браманте главен архитект става [[Рафаело]], който се връща към традиционната форма на [[латински кръст|латинския кръст]]. След него работят [[Балдасаре Перуци]] и [[Антонио Сангало]], който избира формата на базилика. Накрая през [[1546]] г. ръководството е поръчано на [[Микеланджело]]. Той се връща към идеята за съоръжение с централен купол, но предвижда вход с много колони от източната страна. Микеланджело прави много масивни всички носещи конструкции и издига барабана на централния купол, който е довършен след смъртта му. От четирите малки купола, предвиждани от Микеланджело, са построени само два. Неговият замисъл е изпълнен по-точно при западната олтарна стена. |
|||
Папа [[Юлий II]] (1503-1513) си поставя по-амбициозна цел за реконструиране на църквата, отколкото Николай V. През 1505 година той взема решение за пълно разрушаване на Старата базилика и нейната замяна с нова монументална конструкция,{{hrf|Fletcher|1996}} която да засенчи както езическите храмове, така и съществуващите християнски църкви. По това време той възлага на [[Микеланджело Буонароти]] проекта за собствената си гробница, която трябва да бъде поставена в бъдещата базилика. |
|||
По заповед на папа Павел V архитектът [[Карло Мадерна]] се връща към формата на латинския кръст и построява фасадата. В резултат сградата загубва доминиращото си въздействие. Освен това Рим има нужда от площад, който да събира многобройните вярващи, желаещи да получат благословията на папата или да вземат участие в религиозните празници. С тази задача се справя [[Джанлоренцо Бернини]], който през периода [[1656]] - [[1667]] г. проектира и осъществява площада пред базиликата - едно от най-удивителните произведения на световната градостроителна техника. |
|||
Почти всички талантливи архитекти на Италия се редуват в проектирането и строителството на „Св. Петър“. През 1506 година е утвърден проектът на [[Донато Браманте]] за съоръжение във формата на [[гръцки кръст]] и строителството започва. След смъртта на Браманте главен архитект става [[Рафаело]], който се връща към традиционната форма на [[латински кръст|латинския кръст]]. След него работят [[Балдасаре Перуци]] и [[Антонио Сангало]], който избира формата на базилика. Накрая през [[1546]] г. ръководството е поръчано на [[Микеланджело]]. Той се връща към идеята за съоръжение с централен купол, но предвижда вход с много колони от източната страна. Микеланджело прави много масивни всички носещи конструкции и издига барабана на централния купол, който е довършен след смъртта му. От четирите малки купола, предвиждани от Микеланджело, са построени само два. Неговият замисъл е изпълнен по-точно при западната олтарна стена. |
|||
Разходите за това страхотно строителство са толкова огромни, че Ватиканът е принуден да възстанови търговията с [[индулгенция|индулгенции]], а това предизвиква протеста на [[Мартин Лутер]] и [[Реформация]]та на католическата църква. |
|||
По заповед на папа [[Павел V]] архитектът [[Карло Мадерна]] се връща към формата на латинския кръст и построява фасадата. В резултат сградата загубва доминиращото си въздействие. Освен това Рим има нужда от площад, който да събира многобройните вярващи, желаещи да получат благословията на папата или да вземат участие в религиозните празници. С тази задача се справя [[Джанлоренцо Бернини]], който през периода 1656-1667 г. проектира и осъществява площада пред базиликата — едно от най-удивителните произведения на световната градостроителна техника. |
|||
Разходите за строителството на „Свети Петър“ са толкова големи, че Църквата търси нови източници за нейното финансиране и през 1517 година папа [[Лъв X]] предлага [[Индулгенция|индулгенции]] за дарителите на строежа. Особено активно се включват в разпространението на такива индулгенции архиепископ [[Албрехт Майнцки]] и неговия служител [[Йохан Тецел]]. Тяхната дейност става един от преките поводи за прокламирането на известните „[[95 тезиса]]“ на [[Мартин Лутер]] и за началото на [[Реформация]]та.{{hrf|Hillerbrand|2007|}} |
|||
[[Картинка:StPetersplan OttoLeuger1904.jpg|thumb|''План'' на базиликата „Св. Петър“]] |
[[Картинка:StPetersplan OttoLeuger1904.jpg|thumb|''План'' на базиликата „Св. Петър“]] |
||
== Разположение == |
== Разположение == |
||
Базиликата „Свети Петър“ се намира в централната част на град [[Рим]], на десния бряг на течащата тук на юг река [[Тибър]] и в близост до хълма [[Яникул]] и замъка [[Сант Анджело]]. Високият централен купол доминира пейзажа на Рим, а църквата е и най-внушителната сграда във Ватикана. Достъпът до нейния главен вход от изток се осъществява през площада „[[Свети Петър (площад)|Свети Петър]]“, преден двор, разделен на две части, оградени с високи колонади. По-отдалеченото до църквата пространство е овално, а по-близкото |
Базиликата „Свети Петър“ се намира в централната част на град [[Рим]], на десния бряг на течащата тук на юг река [[Тибър]] и в близост до хълма [[Яникул]] и замъка [[Сант Анджело]]. Високият централен купол доминира пейзажа на Рим, а църквата е и най-внушителната сграда във Ватикана. Достъпът до нейния главен вход от изток се осъществява през площада „[[Свети Петър (площад)|Свети Петър]]“, преден двор, разделен на две части, оградени с високи колонади. По-отдалеченото до църквата пространство е овално, а по-близкото - трапецовидно. Предната фасада е разтеглена до пълната ширина на площада и до нея се достига по широко стълбище с две високи 5,55 m статуи на апостолите Петър и [[Павел (апостол)|Павел]].{{hrf|Pinto|1975|48-59}}{{hrf|saintpetersbasilica.org|2010}} |
||
== |
== Фасада == |
||
Височината на фасадата, построена от архитекта Мадерно, е 45 m, ширината е 115 m. Тя е увенчана |
|||
=== Проекти === |
|||
с грамадни статуи на Христос (5,65 m), на Йоан Кръстител и на единадесетте апостоли (без апостол Петър). На входа срещу портала се намира прочутата мозайка на Джото от края на XIII в. ''Навичела''. |
|||
Концепцията на папа Юлий II за най-великото здание на Християнския свят{{hrf|Fletcher|1975|}} става основа на конкурс, като скици от част от предложените проекти са запазени до наши дни. Строителството на сградата продължава около 120 години, като проектът е многократно променян и съвременната сграда е резултат от общите усилия на поредица папи и архитекти, работили върху нея. |
|||
== Интериорът на катедралата == |
|||
Първоначално е избран проектът на [[Донато Браманте]], по който започва строителството на сградата - основният камък е поставен през 1506 година. В този проект в план църквата е с форма на огромен [[гръцки кръст]] с [[купол]], вдъхновен от този на римския [[Пантеон (Рим)|Пантеон]].{{hrf|Fletcher|1975|}} Основната разлика е, че докато куполът на Пантеона стъпва върху непрекъсната стена, този на новата базилика трябва да се опира само на четири големи колони. Това решение е запазено и в окончателния вариант на конструкцията. На върха на купола на Браманте трябва да бъде поставен [[фонар]] със собствен малък купол, подобен на ранноренесансовия фонар на [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|Флорентинската катедрала]], проектиран от [[Бартоломео ди Микелоцо]].{{hrf|Hartt|2006|}} |
|||
[[Картинка:St_Peter_Basilica_light_streams.jpg|thumb|left|Базиликата "Св. Петър": интерор]] |
|||
Катедралата е с дължина 220 m, широка е 110 m и е висока 113 m. Доскоро тя беше най-голямата катедрала в света. По мраморния ѝ под за сравнение са отбелязани дължините на други катедрали, като дължината на "[[Свети Павел]]" в [[Лондон]] е 158 m, Миланската катедрала е дълга 149 m, Кьолнската катедрала – 136 m, Парижката “Света Богородица” (Нотр Дам) – 130 m, Исакиевският събор в Санкт Петербург - 112 m. |
|||
Идеята на Браманте е централният купол да бъде ограден от четири допълнителни купола, разположени по-ниско на диагоналните оси. Еднаквите рамена на презвитерия, нефа и [[трансепт]]а трябва да имат по два отвора, завършващи с апсида. Във всеки ъгъл на сградата трябва да има кула, така че общият план да е квадратен, като апсидите изпъкват в основните възли. Всяка от апсидите трябва да има по два големи радиални [[контрафорс]]а, които да придадат четириъгълен вид на полукръглата им форма.{{hrf|Gardner|2005|458}} |
|||
След смъртта на папа Юлий II през 1513 година Браманте е заменен от [[Джулиано да Сангало]], [[Джовани Джокондо]] и [[Рафаело Санцио]]. През следващата година умира Браманте, а през 1515 година - също и Сангало и Джокондо. Основната промяна, която прави Рафаело в първоначалния план, е петкорабният неф с редици от сложни апсидни параклиси по двете му страни. Проектът му за презвитерия и трансептите подчертава квадратността на външните стени, намалявайки размера на кулите, докато полукръглите апсиди стават по-изявени чрез заобикалянето на всяка от тях с [[деамбулаторий]].{{hrf|Fletcher|1996|722}} |
|||
През 1520 година Рафаело също умира, а неговият наследник [[Балдасаре Перуци]] запазва неговото решение за вътрешността на трите главни апсиди, но се връща към първоначалния план на Браманте за общ план във формата на гръцки кръст и за някои други елементи.{{hrf|Fletcher|1996|722}} Този проект не е придвижен, поради различни организационни и политически затруднения. През 1527 година Рим е превзет и разграбен от войските на император [[Карл V]], а Перуци умира през 1536 година без проектът му да се изпълни.{{hrf|Fletcher|1975|}} |
|||
По това време [[Антонио да Сангало Младши]] предлага проект, който съчетава елементи от вариантите на Перуци, Рафаело и Браманте, добавяйки към сградата къс кораб с широка челна фасада и колонада. Неговото предложение за купола е много по-усложнено като конструкция и украса в сравнение с това на Браманте и включва външно оребряване. Както и при Браманте то вклчва фонар, но значително по-голям и с по-сложна форма.{{hrf|Fletcher|1996|722}} При Сангало е извършено и усилване на колоните от времето на Браманте, които започват да се напукват.{{hrf|Lees-Milne|1967|}} |
|||
През 1547 година ръководител на строежа става вече възрастния [[Микеланджело Буонароти]].{{hrf|Goldscheider|1996|}} Той не поема работата с голямо желание - тя му е наложена от папа [[Павел III]], след като неговия първоначален избраник [[Джулио Романо]] умира, а [[Якопо Сансовино]] отказва да напусне [[Венеция]]. Въпреки това той става основният архитект на голяма част от днешната сграда. |
|||
=== Челна фасада === |
|||
Височината на фасадата, построена от архитекта Мадерно, е 45 м, ширината е 115 м. Тя е увенчана с грамадни статуи на Христос (5,65 м), на Йоан Кръстител и на единадесетте апостоли (без апостол Петър). На входа срещу портала се намира прочутата мозайка на Джото от края на XIII в. ''Навичела''. |
|||
== Интериорът на църквата == |
|||
[[Картинка:St_Peter_Basilica_light_streams.jpg|thumb|left|Базиликата "Св. Петър", интериор]] |
|||
Църквата е с дължина 220 м, широка е 110 м и е висока 113 м. Има площ от 15 160 m² и място за 20 000 души. Строена е около 120 години. В църквата се намират 800 колони и 390 грамадни статуи и 45 олтара. Доскоро тя беше най-голямата катедрала в света. По мраморния ѝ под за сравнение са отбелязани дължините на други катедрали, като дължината на [[Катедрала Сейнт Пол|Свети Павел]] в [[Лондон]] е 158 м, [[Миланска катедрала|Миланската катедрала]] е дълга 149 м, [[Кьолнска катедрала|Кьолнската катедрала]] – 136 м, Парижката [[Света Богородица (Париж)|„Света Богородица“ (Нотр Дам)]] – 130 м, Исакиевският събор в Санкт Петербург - 112 м. |
|||
===Атриум=== |
===Атриум=== |
||
[[File:SanPietroPortaSanta-SteO153.jpg|thumb|230px|Порта Санта]] |
[[File:SanPietroPortaSanta-SteO153.jpg|thumb|230px|Порта Санта]] |
||
От тук пет големи бронзови врати водят към основната църква. |
От тук пет големи бронзови врати водят към основната църква. |
||
Първата вляво е ''Вратата на смъртта''. Нарича се така, защото през нея преминават погребалните процесии. Изобразени са смъртта на |
Първата вляво е '''Вратата на смъртта'''. Нарича се така, защото през нея преминават погребалните процесии. Изобразени са смъртта на Исус, на Дева Мария, на първия папа, на папа [[Йоан XXIII]], на първия светец. |
||
Втората врата е ''Вратата на Доброто и Злото''. Панелът вдясно изобразява Доброто, а този вляво Злото. |
Втората врата е '''Вратата на Доброто и Злото'''. Панелът вдясно изобразява Доброто, а този вляво Злото. |
||
Третата е ''Вратата на Филарет'' – по името на твореца. Тя е от стопен бронз от оригиналната бронзова врата на |
Третата е '''Вратата на Филарет''' – по името на твореца. Тя е от стопен бронз от оригиналната бронзова врата на Св.Петър, която е правена около 1450 г. от н.е. и се счита за първата ренесансова творба в Рим. Отваря се само при специални поводи. Изобразени са Исус и Дева Мария най-отгоре, Св. Петър и Павел по средата, а отдолу мъченически починалите светци. Петър провесен с краката надолу, а Павел обезглавен. |
||
Четвъртата е ''Вратата на тайнствата''. Тя е отворената врата, през която се влиза. Изобразени са 7-те тайнства. |
Четвъртата е '''Вратата на тайнствата'''. Тя е отворената врата, през която се влиза. Изобразени са 7-те тайнства. |
||
Крайната дясна врата е т.нар. ''Порта Санта'' |
Крайната дясна врата е т.нар. '''Порта Санта''' или Свещена врата. Тя се отваря само на кръгли годишните. На Коледа на всеки 25 години папата почуква 3 пъти по нея със сребърно чукче и вратата се отваря. На Коледа през 2000 г. папа [[Йоан Павел II]] я отвори, а на Коледа на 2001 я затвори, за да чака отново да минат 25 години тя да бъде отворена на Коледа през 2025 г. |
||
===Нефът=== |
===Нефът=== |
||
[[File:Saint Peter's Basilica.JPG|thumb|250px]] |
[[File:Saint Peter's Basilica.JPG|thumb|250px]] |
||
Златният прозорец в далечния край е на повече от 2 футболни игрища разстояние. Гълъбът на прозорецът е по |
Златният прозорец в далечния край е на повече от 2 футболни игрища разстояние. Гълъбът на прозорецът е по широк от човешки ръст. Църквата заема 6 акра. Тази църква има капацитет за 60 хиляди правостоящи поклонници. |
||
През 1546 г. Микеланджело е на 71 г. и папа Сикст иска да направи проекта на църквата и да изрисува купола. До този момент той се |
През 1546 г. Микеланджело е на 71 г. и папа Сикст иска да направи проекта на църквата и да изрисува купола. |
||
До този момент той се е изявил като скулптор, създавайки „Пиета” и като художник, изрисувайки Сикстинската капела. |
|||
Логична следваща стъпка за ренесансовия гений е архитектурата. Микеланджело се съгласява да направи голям купол, върху основния план на Браманте. Поставя три условия: да не му се плаща, да разполага с голяма армия от работници, за да използва максимално годините, които му оставят и да бъде запазен оригиналния план във формата на [[гръцки кръст]] на църквата. |
|||
След смъртта му обаче, планът на църквата е променен, за да стане тя още по впечатляваща. Архитектът Мадерно удължава двойно нефа и църквата вече събира 2 пъти повече хора. |
|||
===Статуята на |
===Статуята на Петър=== |
||
Бронзовата статуя на |
Бронзовата статуя на Петър е част от старата църква. Статуята на Св. Петър е от 13 в. и е приписвана на [[Арнолфо ди Камбио]]. В едната си ръка държи ключовете-символ на авторитета, даден му от Исус. С другата, благославя. Петър носи тога на римски сенатор. Вероятно първоначално това е било статуя на сенатор, а ключовете са добавени после, за да заприлича на Петър. Повечето статуи и картини, изобразяващи Петър имат същите мотиви – ключове, брада, къдрава коса, силно тяло. |
||
Счита се, че тази статуя има чудодейна сила и многобройни поклонници от цял свят прилепват устни до бронзовия ѝ крак. |
Счита се, че тази статуя има чудодейна сила и многобройни поклонници от цял свят прилепват устни до бронзовия ѝ крак. |
||
[[File:Sv Petr Vatican interier 19.jpg|thumb|250px|Статуята на св. |
[[File:Sv Petr Vatican interier 19.jpg|thumb|250px|Статуята на св.Петър]] |
||
===Други забележителности=== |
===Други забележителности=== |
||
Отвътре куполът има височина 119 |
Отвътре куполът има височина 119 m. и диаметър 42 m Опира се на четири стълба. В нишата на един от тях е петметровата статуя на Св. Лонгин - работа на Бернини, който твори в катедралата почти 50 години. В подкуполното пространство над главния олтар се намира шедьовърът на Бернини - '''балдахинът''' (29 m) на четири колони, на които стоят статуи на ангели. През балдахина се вижда '''катедрата на Св. Петър''', също дело на Бернини. Тя включва '''креслото на Св. Петър'''. Вдясно от нея е надгробният паметник на папа Урбан VIII, а отляво - паметникът на папа Павел III, работи на един ученик на Микеланджело. |
||
[[Картинка:Michelangelo_Petersdom_Pieta.JPG|thumb|250px|Пиета]] |
[[Картинка:Michelangelo_Petersdom_Pieta.JPG|thumb|250px|Пиета]] |
||
В първата капела отдясно се намира шедьовърът на Микеланджело - [[Пиета (Микеланджело)|Пиета]], създадена от него на 25 години. До нея се пази великолепно дървено |
В първата капела отдясно се намира шедьовърът на Микеланджело - [[Пиета (Микеланджело)|Пиета]], създадена от него на 25 години. До нея се пази великолепно '''дървено разпятие''' от края на 13 - началото на 14 в., приписвано на [[Пиетро Кавалини]]. Следва надгробният паметник на [[Матилда Каноска]] (дело на Бернини и негови ученици) - първата жена, погребана в тази църква. Следващият барелеф - на папа [[Григорий XIII]], напомня за въведения от него [[Григориански календар]]. Последен тук е надгробният паметник на папа [[Климент XIII]]. |
||
В капелата отляво се намира гробницата на папа [[Александър VII]] |
В капелата отляво се намира гробницата на папа [[Александър VII]] - работа на Бернини. Следващата гробница - на папа [[Инокентий VIII]], е един от малкото запазени паметници от предишната базилика. Недалеч от входа се вижда една творба на скулптора Канова - гробница на последните представители от шотландското кралско семейство Стюарт. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
{{колони| |
{{колони|4|<references/>}} |
||
== Източници == |
|||
=== Цитирана литература === |
|||
{{commons|Basilica di San Pietro}} |
{{commons|Basilica di San Pietro}} |
||
{{дребно2| |
{{дребно2| |
||
* {{cite web | last = Baumgarten | first = Paul Maria | year = 2007 | origyear = 1913 | url = http://en.wikisource.org/wiki/Catholic_Encyclopedia_%281913%29/Basilica_of_St._Peter | title = Basilica of St. Peter | work = Catholic Encyclopedia | publisher = Общомедия | accessdate = |
* {{cite web | last = Baumgarten | first = Paul Maria | year = 2007 | origyear = 1913 | url = http://en.wikisource.org/wiki/Catholic_Encyclopedia_%281913%29/Basilica_of_St._Peter | title = Basilica of St. Peter | work = Catholic Encyclopedia | publisher = Общомедия | accessdate = 13 септември 2010 | ref = harv}} |
||
* {{cite |
* {{cite book | last = Fletcher | first = Banister | title = Sir Banister Fletcher's a History of Architecture | publisher = Architectural Press | location = London | year = 1996 | origyear = 1896 | isbn = 0750622679 | edition = 20th | ref = harv}} |
||
* {{ |
* {{cite book | last = Lees-Milne | first = James | title = Saint Peter's — the story of Saint Peter's Basilica in Rome | publisher = Hamish Hamilton | location = London | year = 1967 | oclc = 1393052 | url=http://www.stpetersbasilica.org/Docs/JLM/SaintPeters-1.htm | ref = harv}} |
||
* {{ |
* {{cite book | last = Pinto | first = Pio | title = The Pilgrim's Guide to Rome | publisher = Harper & Row | location = San Francisco | year = 1975 | isbn = 0060133880 | ref = harv}} |
||
* {{cite web | publisher = saintpetersbasilica.org | year = 2010 | url = http://saintpetersbasilica.org/Exterior/StPaulStatue/StPaulStatue.htm | title = Statue of St. Paul | accessdate = 13 септември 2010 | ref = harv}} |
|||
* {{cite book | last = Fletcher | first = Banister | title = History of Architecture on the Comparative Method for the student, craftsman, and amateur | publisher = Macmillan Pub Company | location = New York | year = 1975 | isbn = 9997460553 | lang = en}} |
|||
* {{cite book | last = Fletcher | first = Banister | title = Sir Banister Fletcher's a History of Architecture | publisher = Architectural Press | location = London | year = 1996 | origyear = 1896 | isbn = 0750622679 | edition = 20th | lang = en}} |
|||
* {{cite book | last = Gardner | first = Helen | coauthors = Fred S. Kleiner, Christin J. Mamiya | title = Gardner's Art through the Ages: The Western Perspective | publisher = Wadsworth | location = Belmont | year = 2005 | edition = 12th | isbn = 0-495-00479-0 | volume = 2 | lang = en}} |
|||
* {{cite book | last = Goldscheider | first = Ludwig | title = Michelangelo | publisher = Phaidon | location = Oxford | year = 1996 | isbn = 0-7148-3296-0 | edition = 6th | lang = en}} |
|||
* {{cite book | last = Hartt | first = Frederick | title = History of Italian Renaissance Art | publisher = Prentice Hall | location = Englewood Cliffs | year = 2006 | isbn = 0-13-188247-3 | edition = 6th | lang = en}} |
|||
* {{cite web | last = Hijmans | first = Steven | year = 2006 | title = University of Alberta Express News | work = In search of St. Peter's Tomb | url = http://www.expressnews.ualberta.ca/article.cfm?id=794 | accessdate = 2006-12-25 | lang = en}} |
|||
* {{cite book | last = Hillerbrand | first = Hans J | year = 2007 | title = Martin Luther: Indulgences and salvation | publisher = Encyclopaedia Britannica | location = | pages = | lang = en}} |
|||
* {{cite web | publisher = Internet Portal of the Vatican City State | year = 2009 | url = http://www.vaticanstate.va/EN/Monuments/Saint_Peters_Basilica/Interior--p--2.htm | title = St. Peter's Basilica — Interior of the Basilica | page = 2 | accessdate = 2009-01-02 | lang = en}} |
|||
* {{cite book | last = Korn | first = Frank J | year = 2002 | title = Hidden Rome | publisher = Paulist Press | location = | isbn = | lang = en}} |
|||
* {{cite book | last = Lees-Milne | first = James | title = Saint Peter's — the story of Saint Peter's Basilica in Rome | publisher = Hamish Hamilton | location = London | year = 1967 | oclc = 1393052 | url=http://www.stpetersbasilica.org/Docs/JLM/SaintPeters-1.htm | lang = en}} |
|||
* {{cite web | publisher = New Advent | year = 2011 | url = http://www.newadvent.org/cathen/11744a.htm | title = CATHOLIC ENCYCLOPEDIA: St. Peter, Prince of the Apostles | date = 1 February 1911 | accessdate = 2011-03-28 | lang = en}} |
|||
* {{cite web | publisher = papalaudience.org | year = 2013 | url = http://www.papalaudience.org/papal-mass | title = Masses with the Pope at the Vatican | work = papalaudience.org | accessdate = 2013-11-04 | lang = en}} |
|||
* {{cite book | last = Pinto | first = Pio | title = The Pilgrim's Guide to Rome | publisher = Harper & Row | location = San Francisco | year = 1975 | isbn = 0060133880 | lang = en}} |
|||
* {{cite web | publisher = saintpetersbasilica.org | year = 2010 | url = http://saintpetersbasilica.org/Exterior/StPaulStatue/StPaulStatue.htm | title = Statue of St. Paul | accessdate = 13 септември 2010 | lang = en}} |
|||
}} |
}} |
||
{{Папски символи и церемониал}} |
|||
{{забележителности в Рим}} |
{{забележителности в Рим}} |
||
| Ред 169: | Ред 132: | ||
[[Категория:Ренесансова архитектура]] |
[[Категория:Ренесансова архитектура]] |
||
[[Категория:Барокова архитектура]] |
[[Категория:Барокова архитектура]] |
||
[[Категория:Сгради и съоръжения във Ватикана]] |
|||
{{Link FA|fi}} |
|||
[[als:Petersdom]] |
|||
[[an:Basilica de Sant Per]] |
|||
[[ar:كاتدرائية القديس بطرس]] |
|||
[[az:Müqəddəs Pyotr kilsəsi]] |
|||
[[bat-smg:Švėntuojė Petra bazilėka]] |
|||
[[be:Сабор Святога Пятра]] |
|||
[[be-x-old:Сабор Сьвятога Пятра]] |
|||
[[bn:সান পিয়েত্রোর বাসিলিকা]] |
|||
[[br:Penniliz Sant-Pêr]] |
|||
[[bs:Bazilika svetog Petra]] |
|||
[[ca:Basílica de Sant Pere del Vaticà]] |
|||
[[cs:Bazilika svatého Petra]] |
|||
[[cy:Basilica Sant Pedr]] |
|||
[[da:Peterskirken]] |
|||
[[de:Petersdom]] |
|||
[[el:Βασιλική του Αγίου Πέτρου]] |
|||
[[en:St. Peter's Basilica]] |
|||
[[eo:Baziliko de Sankta Petro de Romo]] |
|||
[[es:Basílica de San Pedro]] |
|||
[[et:Rooma Peetri kirik]] |
|||
[[eu:San Petri basilika]] |
|||
[[fa:کلیسای سن پیر]] |
|||
[[fi:Pietarinkirkko]] |
|||
[[fo:Pæturskirkjan]] |
|||
[[fr:Basilique Saint-Pierre]] |
|||
[[fy:Sint Pitertsjerke]] |
|||
[[gl:Basílica de San Pedro]] |
|||
[[he:בזיליקת פטרוס הקדוש]] |
|||
[[hif:St. Peter's Basilica]] |
|||
[[hr:Bazilika sv. Petra]] |
|||
[[hu:Szent Péter-bazilika]] |
|||
[[hy:Հռոմի Սուրբ Պետրոս տաճար]] |
|||
[[id:Basilika Santo Petrus]] |
|||
[[is:Péturskirkjan]] |
|||
[[it:Basilica di San Pietro in Vaticano]] |
|||
[[ja:サン・ピエトロ大聖堂]] |
|||
[[ka:წმინდა პეტრეს ბაზილიკა]] |
|||
[[ko:성 베드로 대성전]] |
|||
[[la:Basilica Vaticana]] |
|||
[[lb:Péitersdoum]] |
|||
[[ln:Basiliki Monsátu Petelo]] |
|||
[[lt:Šventojo Petro bazilika]] |
|||
[[lv:Svētā Pētera bazilika]] |
|||
[[mk:Базилика Свети Петар]] |
|||
[[ml:സെന്റ് പീറ്റേഴ്സ് ബസലിക്ക]] |
|||
[[mr:बासिलिका ऑफ सेंट पीटर]] |
|||
[[nl:Sint-Pietersbasiliek]] |
|||
[[nn:Peterskyrkja]] |
|||
[[no:Peterskirken]] |
|||
[[nrm:Basouque Saint-Pierre]] |
|||
[[oc:Basilica de Sant Pèir]] |
|||
[[pl:Bazylika św. Piotra na Watykanie]] |
|||
[[pnb:پیٹر گرجا روم]] |
|||
[[pt:Basílica de São Pedro]] |
|||
[[rm:Dom da s. Peder]] |
|||
[[ro:Bazilica Sfântul Petru din Roma]] |
|||
[[ru:Собор Святого Петра]] |
|||
[[sh:Bazilika sv. Petra]] |
|||
[[simple:St. Peter's Basilica]] |
|||
[[sk:Bazilika svätého Petra]] |
|||
[[sl:Bazilika svetega Petra, Vatikan]] |
|||
[[sr:Базилика Светог Петра]] |
|||
[[stq:Päiterssäärke]] |
|||
[[sv:Peterskyrkan]] |
|||
[[sw:Basilika la Mt. Petro]] |
|||
[[ta:புனித பேதுரு பேராலயம்]] |
|||
[[th:มหาวิหารเซนต์ปีเตอร์]] |
|||
[[tl:Basilika ni San Pedro]] |
|||
[[tr:Aziz Petrus Bazilikası]] |
|||
[[uk:Собор Святого Петра]] |
|||
[[vec:Baxełega de San Piero in Vatican]] |
|||
[[vi:Vương cung thánh đường Thánh Phêrô]] |
|||
[[war:Basilica ni San Pedro]] |
|||
[[zh:聖伯多祿大殿]] |
|||
[[zh-yue:聖彼得大教堂]] |
|||
Версия от 07:27, 6 декември 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Петър.
| Базилика „Свети Петър“ Basilica Sancti Petri | |
 | |
;_Petersdom_f.jpg) | |
  Базилика „Свети Петър“ Местоположение в Италия | |
| Вид | Католическа църква |
|---|---|
| Местоположение |  Ватикана |
| Архитект | Донато Браманте Антонио да Сангало Микеланджело Буонароти Джакомо да Виньола Джакомо дела Порта Карло Мадерно Джовани Лоренцо Бернини |
| Стил | Ренесанс/Барок |
| Изграждане | 1506-1626 г. |
| Височина | 138 m |
| Площ | 20 139 m² |
| Статут | Действаща църква |
| Базилика „Свети Петър“ в Общомедия | |
Базиликата „Свети Петър“ (Шаблон:Lang-la; Шаблон:Lang-it) е късноренесансова църква във Ватикана, едно от централните свещени места на Римокатолическата църква.[1][2] С обща площ на помещенията от 15 160 m² това е най-голямата християнска църква в света. Християнска църква на същото място съществува от 4 век, а строителството на съвременната сграда започва на 18 април 1506 година и е завършено на 18 ноември 1626 година.[3]
Според католическата традиция, в църквата е погребан свети Петър, един от дванадесетте апостоли на Исус Христос, смятан от католиците за пръв епископ на Рим и пръв в списъка на римските папи. Смята се, че гробът на свети Петър е разположен точно под олтара. По тази причина много римски папи още от раннохристиянската епоха също са погребани в „Свети Петър“.
Църквата „Свети Петър“, със своите литургични функции и богата история, е популярно място за поклонничество. Тя се свързва с историята на папската институция, с Контрареформацията и с множество художници, най-известният сред които е Микеланджело. Като архитектурен паметник църквата е смятана от някои автори за най-великата сграда на своята епоха.[4]
Църквата „Свети Петър“ често е наричана катедрала, което не е коректно - тя не е седалище на епископ, а катедрала на римската епархия е църквата Латеранската базилика. В рамките на католическата йерархия на църквите, тя е една от четирите папски базилики и е символично свързвана с Константинополската патриаршия.
Статут
Базиликата Свети Петър е една от четирите папски базилики в Рим[5]. Останалите три базилики се: Сан Джовани ин Латерано, Санта Мария Маджоре и Сан Паоло фуори ле Мура. Това е най-високата сграда във Ватикана, чийто купол се вижда в целия град Рим. За базиликата Свети Петър се вярва, че е най-голямата църква в християнския свят.[6] Заема площ от 2.3 хектара (5.7 акра) и има капацитет от над 60.000 хора.
В самата базилика е погребан апостола Свети Петър, един от дванадесетте апостоли на Исус Христос и пръв епископ на Антиохия и пръв епископ на Рим, а по-късно и пръв папа на Римокатолическата църква. Въпреки че Новия Завет не споменава мъченичеството на Свети Петър в Рим, според католическата традиция, се смята, че неговата гробница е под балдахина и олтара на църквата. Поради тази причина, голяма част от папите в раннохристиянския период са погребвани покрай същото място. Днешният храм е изграден върху основите на друга по-стара базилика, която датира от времето на Константин Велики. Строежът започва на 18 април 1506 г, за да бъде осветена и отворена на 18 ноември 1626 г. от папа Урбан VIII.[7]
История
Някога мястото, където днес се намира площада и катедралата „Свети Петър“, е било част от състезателна арена на Нерон. Високият обелиск е бил част от арената за състезания с колесници. Също тук римляните са убивали християни - давали са ги на животните или на гладиаторите или просто са ги разпъвали на кръст. Понякога са ги завързвали за колове и запалвали живи, за да осветяват вечерните надбягвания. Мнозина вярват, че един от християните убити тук около 65 от н.е. е Св.Петър – дясната ръка на Исус. Има голяма негова статуя пред църквата. От двете статуи неговата е тази вляво, държащ ключове. Според древните източници Петър е дошъл в Рим, за да разпространява посланието на Исус за любов. По своя молба е разпънат с краката нагоре, тъй като се считал за недостоен да умре като учителя си. След като тълпите се разпръскват, неговите приятели свалят тялото му и го погребат на Ватиканския хълм. Днес мястото, където е бил разпънат е част от базиликата.
Гробът на Св.Петър
Симон, познат и като Петър, рибар от Галилея става един от 12-те апостоли на Исус и заема лидерската позиция след последователите му. В годините след разпъването на Исус, Петър играе голяма роля във формирането на християнската църква. Името Петър (на латински: "Petrus"; на гръцки: "Petros"), в превод означава камък.
Според вярванията Петър след тридесет години мисионерство и проповядване на новата религия, във втората половина на 1 век идва в Рим, където през 64 г. е хванат, измъчван и разпънат на кръст. Това се случва по времето на император Нерон.
Той е заловен по време на преследванията след Големия пожар в Рим, след като Нерон решава,че християните са виновни за него. Преди да бъде разпънат на кръст, той пожелава да го разпънат с главата надолу, защото не е достоен да загине като учителя си.[8].
На 23 декември 1950 г., папа Пий XII официално обявява откриването на гробът на Св.Петър.[9] Това е кулминацията на десетгодишните археологически изследвания в криптата на базиликата.
В основата под купола има очертан кръг, където с масивни червени букви е написано защо тази църва е толкова важна според католическите вярвания - Петър е избран от Исус да води църквата. Надписът идва от Библията и това са думите, казани от Исус на Петър -„Tv es Petrvs et svper hanc petram aedificabo ecclesiam meam. Tibi dabo claves regni caelorvm", което означава "...Ти си Петър и върху тази скала ще изградя моята църква .....и ще ти дам ключовете към Рая" (Евангелие от Матей). Всъщност всяка дума казана от Исус на Петър е изписана с 2 m. букви, които продължават из цялата църква. Петър е първия епископ на Рим. Неговият авторитет е основа за развитието на църквата и се предава на следващите 250 други папи. Под купола, под бронзовия свод, под олтара и на 7 м. под мраморния под на църквата лежат останките на Св.Петър. През 1940 г. археологически изследвания доказват, че костите са на силен възрастен мъж, живял през около 1 в. от н.е. Околните надписи от 3- 4 век посочват, че това е гробницата на Петър, но не може със сигурност да се твърди това.
Първата базилика
Първата базилика на това място е построена през 324 г. по поръчка на първия християнски император Константин и в нея са пренесени тленните останки на св. Петър. Тази първа църква оцелява 1200 години. В нея през 800 г. папа Лъв III коронова Карл Велики.
Новата базилика
През XV в. започват да разрушават и преустройват вече много старата базилика. Проблемът е решен кардинално от папа Юлий II, който заповядва да се построи съвсем нова църква, която да засенчи както езическите храмове, така и съществуващите християнски църкви.
Почти всички талантливи архитекти на Италия се редуват в проектирането и строителството на „Св. Петър“. През 1506 г. е утвърден проектът на Донато Браманте за съоръжение във формата на гръцки кръст и се започва строителството. След смъртта на Браманте главен архитект става Рафаело, който се връща към традиционната форма на латинския кръст. След него работят Балдасаре Перуци и Антонио Сангало, който избира формата на базилика. Накрая през 1546 г. ръководството е поръчано на Микеланджело. Той се връща към идеята за съоръжение с централен купол, но предвижда вход с много колони от източната страна. Микеланджело прави много масивни всички носещи конструкции и издига барабана на централния купол, който е довършен след смъртта му. От четирите малки купола, предвиждани от Микеланджело, са построени само два. Неговият замисъл е изпълнен по-точно при западната олтарна стена.
По заповед на папа Павел V архитектът Карло Мадерна се връща към формата на латинския кръст и построява фасадата. В резултат сградата загубва доминиращото си въздействие. Освен това Рим има нужда от площад, който да събира многобройните вярващи, желаещи да получат благословията на папата или да вземат участие в религиозните празници. С тази задача се справя Джанлоренцо Бернини, който през периода 1656 - 1667 г. проектира и осъществява площада пред базиликата - едно от най-удивителните произведения на световната градостроителна техника.
Разходите за това страхотно строителство са толкова огромни, че Ватиканът е принуден да възстанови търговията с индулгенции, а това предизвиква протеста на Мартин Лутер и Реформацията на католическата църква.
Разположение
Базиликата „Свети Петър“ се намира в централната част на град Рим, на десния бряг на течащата тук на юг река Тибър и в близост до хълма Яникул и замъка Сант Анджело. Високият централен купол доминира пейзажа на Рим, а църквата е и най-внушителната сграда във Ватикана. Достъпът до нейния главен вход от изток се осъществява през площада „Свети Петър“, преден двор, разделен на две части, оградени с високи колонади. По-отдалеченото до църквата пространство е овално, а по-близкото - трапецовидно. Предната фасада е разтеглена до пълната ширина на площада и до нея се достига по широко стълбище с две високи 5,55 m статуи на апостолите Петър и Павел.[10][11]
Фасада
Височината на фасадата, построена от архитекта Мадерно, е 45 m, ширината е 115 m. Тя е увенчана с грамадни статуи на Христос (5,65 m), на Йоан Кръстител и на единадесетте апостоли (без апостол Петър). На входа срещу портала се намира прочутата мозайка на Джото от края на XIII в. Навичела.
Интериорът на катедралата
Катедралата е с дължина 220 m, широка е 110 m и е висока 113 m. Доскоро тя беше най-голямата катедрала в света. По мраморния ѝ под за сравнение са отбелязани дължините на други катедрали, като дължината на "Свети Павел" в Лондон е 158 m, Миланската катедрала е дълга 149 m, Кьолнската катедрала – 136 m, Парижката “Света Богородица” (Нотр Дам) – 130 m, Исакиевският събор в Санкт Петербург - 112 m.
Атриум
От тук пет големи бронзови врати водят към основната църква. Първата вляво е Вратата на смъртта. Нарича се така, защото през нея преминават погребалните процесии. Изобразени са смъртта на Исус, на Дева Мария, на първия папа, на папа Йоан XXIII, на първия светец.
Втората врата е Вратата на Доброто и Злото. Панелът вдясно изобразява Доброто, а този вляво Злото.
Третата е Вратата на Филарет – по името на твореца. Тя е от стопен бронз от оригиналната бронзова врата на Св.Петър, която е правена около 1450 г. от н.е. и се счита за първата ренесансова творба в Рим. Отваря се само при специални поводи. Изобразени са Исус и Дева Мария най-отгоре, Св. Петър и Павел по средата, а отдолу мъченически починалите светци. Петър провесен с краката надолу, а Павел обезглавен.
Четвъртата е Вратата на тайнствата. Тя е отворената врата, през която се влиза. Изобразени са 7-те тайнства.
Крайната дясна врата е т.нар. Порта Санта или Свещена врата. Тя се отваря само на кръгли годишните. На Коледа на всеки 25 години папата почуква 3 пъти по нея със сребърно чукче и вратата се отваря. На Коледа през 2000 г. папа Йоан Павел II я отвори, а на Коледа на 2001 я затвори, за да чака отново да минат 25 години тя да бъде отворена на Коледа през 2025 г.
Нефът
Златният прозорец в далечния край е на повече от 2 футболни игрища разстояние. Гълъбът на прозорецът е по широк от човешки ръст. Църквата заема 6 акра. Тази църква има капацитет за 60 хиляди правостоящи поклонници.
През 1546 г. Микеланджело е на 71 г. и папа Сикст иска да направи проекта на църквата и да изрисува купола. До този момент той се е изявил като скулптор, създавайки „Пиета” и като художник, изрисувайки Сикстинската капела. Логична следваща стъпка за ренесансовия гений е архитектурата. Микеланджело се съгласява да направи голям купол, върху основния план на Браманте. Поставя три условия: да не му се плаща, да разполага с голяма армия от работници, за да използва максимално годините, които му оставят и да бъде запазен оригиналния план във формата на гръцки кръст на църквата. След смъртта му обаче, планът на църквата е променен, за да стане тя още по впечатляваща. Архитектът Мадерно удължава двойно нефа и църквата вече събира 2 пъти повече хора.
Статуята на Петър
Бронзовата статуя на Петър е част от старата църква. Статуята на Св. Петър е от 13 в. и е приписвана на Арнолфо ди Камбио. В едната си ръка държи ключовете-символ на авторитета, даден му от Исус. С другата, благославя. Петър носи тога на римски сенатор. Вероятно първоначално това е било статуя на сенатор, а ключовете са добавени после, за да заприлича на Петър. Повечето статуи и картини, изобразяващи Петър имат същите мотиви – ключове, брада, къдрава коса, силно тяло.
Счита се, че тази статуя има чудодейна сила и многобройни поклонници от цял свят прилепват устни до бронзовия ѝ крак.
Други забележителности
Отвътре куполът има височина 119 m. и диаметър 42 m Опира се на четири стълба. В нишата на един от тях е петметровата статуя на Св. Лонгин - работа на Бернини, който твори в катедралата почти 50 години. В подкуполното пространство над главния олтар се намира шедьовърът на Бернини - балдахинът (29 m) на четири колони, на които стоят статуи на ангели. През балдахина се вижда катедрата на Св. Петър, също дело на Бернини. Тя включва креслото на Св. Петър. Вдясно от нея е надгробният паметник на папа Урбан VIII, а отляво - паметникът на папа Павел III, работи на един ученик на Микеланджело.
В първата капела отдясно се намира шедьовърът на Микеланджело - Пиета, създадена от него на 25 години. До нея се пази великолепно дървено разпятие от края на 13 - началото на 14 в., приписвано на Пиетро Кавалини. Следва надгробният паметник на Матилда Каноска (дело на Бернини и негови ученици) - първата жена, погребана в тази църква. Следващият барелеф - на папа Григорий XIII, напомня за въведения от него Григориански календар. Последен тук е надгробният паметник на папа Климент XIII.
В капелата отляво се намира гробницата на папа Александър VII - работа на Бернини. Следващата гробница - на папа Инокентий VIII, е един от малкото запазени паметници от предишната базилика. Недалеч от входа се вижда една творба на скулптора Канова - гробница на последните представители от шотландското кралско семейство Стюарт.
Бележки
- ↑ Lees-Milne 1967, с. 12.
- ↑ Fletcher 1996, с. 719.
- ↑ Baumgarten 2007.
- ↑ Fletcher 1996.
- ↑ Benedict XVI’s theological act of renouncing the title of "Patriarch of the West" had as consequence that Roman Catholic patriarchal basilicas are today officially known as Papal basilicas.
- ↑ Claims made that the Basilica of Our Lady of Peace of Yamoussoukro in Africa is larger appear to be spurious, as the measurements include a rectorate, a villa and probably the forecourt. Its capacity is 18,000 people against St. Peter's 60,000. Its dome, based on that of St. Peter's, is lower but carries a taller cross, and thus claims to be the tallest domed church.
- ↑ Harvnb, Baumgarten 1913
- ↑ New Advent Catholic Encyclopedia
- ↑ Hijmans, Steven. University of Alberta Express News // In search of St. Peter's Tomb. Посетен на 2006-12-25.
- ↑ Pinto 1975, с. 48 – 59.
- ↑ saintpetersbasilica.org 2010.
Източници
- Baumgarten, Paul Maria. Basilica of St. Peter // Catholic Encyclopedia. Общомедия, 2007. Посетен на 13 септември 2010.
- Fletcher, Banister. Sir Banister Fletcher's a History of Architecture. 20th. London, Architectural Press, 1996, [1896]. ISBN 0750622679.
- Lees-Milne, James. Saint Peter's — the story of Saint Peter's Basilica in Rome. London, Hamish Hamilton, 1967. OCLC 1393052.
- Pinto, Pio. The Pilgrim's Guide to Rome. San Francisco, Harper & Row, 1975. ISBN 0060133880.
- Statue of St. Paul // saintpetersbasilica.org, 2010. Посетен на 13 септември 2010.
| ||||||||||||||||||||