Направо към съдържанието

Меровинги: Разлика между версии

179 байта добавени ,  преди 7 години
Das Kürschner-Handwerk, 1. Jg. Nr. 1, S. 38, Fränkisch-Merowingischer Krieger, 5. Jahrhundert.jpg
Редакция без резюме
(Das Kürschner-Handwerk, 1. Jg. Nr. 1, S. 38, Fränkisch-Merowingischer Krieger, 5. Jahrhundert.jpg)
[[Файл:Das Kürschner-Handwerk, 1. Jg. Nr. 1, S. 38, Fränkisch-Merowingischer Krieger, 5. Jahrhundert.jpg|дясно|мини|Франкски меровингски воин]]
'''Меровингите''' са династия [[франки|франкски]] крале, управлявали често променяща се територия, включваща части от днешните [[Франция]], [[Нидерландия]] и [[Германия]] в периода от [[5 век|5]] до [[8 век]]. Наричани от съвременниците си и „дългокосите крале“ - дългата коса „[[Мунд]]“ е символ на магическа сила в древно германскитедревногерманските вярвания.
 
Меровингската династия получава името си от [[Меровех]] (понякога латинизирано като Меровей или Меровий), водач на [[салически франки|салическите франки]] от около [[447]] до [[457]], и се появява в по-общата история с победите на [[Хилдерих I]] (управлявал около [[457]]–[[481]]) срещу [[вестготи]]те, [[сакси]]те и [[алемани]]те. [[Хлодвиг I]], синът на Хилдерих I, успява да обедини почти цяла [[Галия]] северно от [[Лоара]] ([[486]]), да приеме [[католицизъм|католицизма]] ([[496]]) и да унищожи кралството на [[вестготи]]те в [[Тулуза]] през [[507]]. При смъртта си Хлодвиг I разделя кралството между четиримата си сина според франкския обичай. Отделните части на свой ред са разделени отново на множество малки княжества, чиито владетели са наричани меровингски крале.
 
Меровингските крале назначават [[магнати]] за ''comites'', [[граф]]ове (''comites''), натоварвайки ги с отбраната, администрацията и решаването на съдебни спорове. Това се случва във време на колапс на [[централизация|централизираната]] [[Римска империя|римска]] данъчна и административна система и изчезване на старата държавна структура. Графовете трябва да осигуряват армии.и Тевойскаб гинабирана набиратсред отподчинените своите подчинени, наричаниим [[васал]]и-[[рицар]]и, получаващи земя в замяна на службататази сислужба. Тези армии са свиквани от краля за защита или нападение. Графовете не плащат пари на краля, тъй като няма много пари в обращение. Очаква се кралят да се издържа сам от производството на своя частен [[домен]]. Тази система постепенно се развива в западноевропейския [[феодализъм]].
 
От гледна точка на краля системата не е добра. Той не получава приходи, няма какво да даде, освен земя, която, веднъж дадена, никога не се връща. Кралете стават все по-бедни, все по-безделни или т.н. „лениви крале”. През [[7 век]] те изоставят всяко сериозно усилие да управляват.