Разлика между версии на „Берлински конгрес“

Направо към навигацията Направо към търсенето
махам твърдения без източник
(махам твърдения без източник)
 
==Исторически контекст==
Идеята за свикване на Берлинския конгрес се заражда в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Първоначалното виждане е за международна конференция, на която шестте [[Велики сили]] / [[Великобритания]], [[Австро-Унгария]], [[Русия]], [[Франция]], [[Германия]], [[Италия]] / да обсъдят резултатите от [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]; създаване на [[Княжество България|Българска държава]]; статута на [[Цариград]], [[Босфор]]а, [[Дарданели]]те, [[Румъния]], [[Сърбия]], [[Черна гора]]; териториална подялба на османски владения и др. След сключването на [[Одринско примирие|Одринското примирие]] и [[Санстефански договор|Санстефанския мирен договор]] между [[Русия]] и [[Османска империя|Османската империя]], свикването му е превърнато от правителствата на [[Великобритания]] и [[Австро-Унгария]] в условие за запазване на мира с [[Русия]].{{източник}} Преди началото на конгреса, Русия и Великобритания се споразумяват за основните параметри по преговорите с т.нар. [[Лондонско споразумение]].
От най-новите исторически източници, се разбира, че Русия е знаела, че с подписването на Санстефанския договор нарушава тайното [[Райхщадско споразумение]] с Австро-Унгария, съгласно което на Балканите не е можело да се образува голяма славянска държава. По времето на социализма, историческата наука, вероятно с цел да поддържа добрите отношения между СССР и България, не информираше за наличието на тайните договорености, а твърдеше, че позицията на руското правителство на конгреса била предопределена от предварително даденото съгласие за неговото свикване и компетентност, както и от изчерпаните в хода на войната възможности за противопоставяне на евентуален въоръжен натиск.
 
==Подготовка==
За място на провеждане са обсъждани различни варианти:{{източник}} [[Виена]], [[Санкт Петербург]], [[Дрезден]], [[Баден-Баден]]. Постигнато е споразумение за провеждане в [[Берлин]].
 
Организирането на конгреса започва след сключване на [[Лондонско споразумение|Лондонското споразумение]], което предрешава основните въпроси от работата на конгреса. Във връзка с неговата работа са сключени и предварителни споразумения: [[Англо-австроунгарско споразумение (1878)|Англо-австроунгарско]] и [[Англо-турско споразумение (1878)|Англо-турско]].&nbsp;<ref name="Meyer1963">{{икона|de}} ''Weltgeschichte: Schicksale dер Menschheit von dер Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter'', '''Dr. Hermann Meyer''', Bertelsmann (Gütersloh), 1963, стр. 399-400</ref>
Берлинският конгрес е открит в 14:00 часа на 1 / [[13 юни]] [[1878]] г. в двореца ''Раздевил''. За председател е избран германският канцлер [[Ото фон Бисмарк]]. Официалният език е [[Френски език|френски]].
 
Възприета е следната процедура: най-важните въпроси да бъдат обсъждани и предварително решавани на частни срещи между пълномощници на заинтересованите страни; след постигане на споразумение да бъдат внасяни за обсъждане и решаване на пленарни заседания. Основно място заема обсъждането на въпросите, свързани с България. Особени спорове предизвиква съдбата на ''Софийския санджак'' (който в крайна сметка е присъединен към [[Княжество България]]), [[Източна Румелия]] и др. Английският представител [[Бенджамин Дизраели]] прибягва до ултимативен натиск, за да наложи допускането на османски военни гарнизони по билото на [[Стара планина]] и запазването на ''реалната политическа власт'' на [[Висока порта|Високата порта]] в [[Източна Румелия]].{{източник}}
 
==Последиците от Берлинския конгрес==

Навигация