Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
махам твърдения без източник; факт
| починал-място = [[Зета (държава)|Зета]]
}}
'''Никола Алтоманович Войнович''' е {{факт|[[властел]] на [[земята на Войновичи]] или по-точно на бащинията му през последните години от [[Душаново царство|Душановото царство]] и 2 години след [[Чирменска битка|Чирменската битка]]. Никола е син на [[велик жупан|великия жупан]] [[Алтоман Войнович]] (виж [[Войновичи]]) и [[Радослава Бранкович]] (виж [[Бранкович]]), дъщеря на [[войвода]]та Младен и сестра на [[Бранко Младенович]].|2015|12|11}}
 
{{факт|Никола е един от младите юнаци в [[бугарщици]]те, като по всяка вероятност и заради заточението му в [[Стари град (Ужице)]], името на реката покрай крепостта получава името си - [[Детиня]].|2015|12|9}}
 
== Биография ==
[[Image:Nikola altomanovic map.png|thumb|250px|Владения на жупан Никола Алтоманович (1367-1373).]]
[[Image:Central balkans 1373 1395.png|thumb|250px|Владенията на съседите след поделяне владенията на Никола Алтоманович.]]
{{факт|Владенията на Никола Алтоманович при най-голямото им разширение се простират от [[Рудник (планина)|Рудник]] до [[Адриатика]]. Първоначално Никола превзема крепостта [[Рудник (крепост)|Рудник]] и през [[1366]]/[[1367|67]] г. постепенно успява да отвоюва бащиното владение [[Хум]] от стринка си и синовете ѝ, негови братовчеди. През следващата година окончателно овладява [[територия|териториите]] около планината Рудник в [[Шумадия]], [[Подриние]]то, [[Полимие]]то, днешна [[Източна Херцеговина]] с главен [[град]] [[Требине]], [[Конавле]] и [[Драчевица]] в [[Черна гора]].|2015|12|9}}
 
{{факт|В края на [[1368]] г. възниква сериозно напрежение между Никола и Дубровнишката република, която се опитва да организира коалиция срещу Никола Алтоманович между [[Твърдко I]] и [[Кралство Унгария|унгарския]] [[Бан (титла)|бан]] на [[Хърватско]] и [[Далмация]].|2015|12|9}}
 
На следващата година Никола се съюзява с [[Лазар Хребелянович]] и първия си братовчед [[Вук Бранкович]] срещу крал [[Вълкашин Мърнявчевич]], но е разбит в [[Косовска битка (1369)|битката при Косово]].<ref>Матанов, Христо. ''Средновековните Балкани. Исторически очерци''. Издателство „Парадигма“. ISBN 954-9536-61-0, стр. 415</ref>

Навигация