Рожен (проход): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
* {{cite book |title= „Географски речник на България“ |last= Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев |year= 1980 |location= София |pages= 414 |url= http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 }} |
* {{cite book |title= „Географски речник на България“ |last= Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев |year= 1980 |location= София |pages= 414 |url= http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 }} |
||
[[Категория: |
[[Категория:Проходи в Родопите]] |
||
Версия от 05:54, 14 декември 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Рожен.
| Рожен | |
|---|---|
  Рожен Рожен | |
| Г. К.: 41° 40' 09'' N, 24° 44' 18'' E | |
| Тип на обекта: | седловина |
| Данни | |
| Надм. височина: | 1436 m |
| държава: | България |
| планина: | Западни Родопи |
Рожен е планински проход (седловина) в Южна България, в централната част на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи в Община Смолян, Област Смолян.
Проходът е дължина 11,2 km, а надморската височина седловината – 1436 m. Свързва долината на Чепеларска река (десен приток на Марица) на северозапад с долината на Бяла река (ляв приток на река Черна, от басейна на Арда) на югоизток. Започва на 1350 m н.в., западно от село Проглед, при разклона за курорта Пампорово и се насочва на югоизток, нагоре по склона на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. След 3,2 km се изкачва на седловината на 1436 m н.в., от където започва стъмно спускане и с множество завои по югоизточния склон на рида. След 8 km слиза в село Соколовци, където завършва на 1046 m н.в.
Седловината е заета от обширни ливади и пасища, обградени от плоски била, обрасли с иглолистна растителност. В геоморфоложко отношение тя е от карстов произход – основата ѝ е от мраморизиран варовик и представлява безотточен мраморен карстов валог. От нея в северозападна и северна посока се отклоняват мощните западнородопски ридове Чернатица и Радюва планина.
Още от древността седловината е важен проход между Горнотракийската низина и долината на река Арда и Беломорието. Сега през прохода преминава участък от 11,2 km от второкласния Републикански път II-86 Пловдив – Смолян – Рудозем – ГКПП Елидже - Ехинос (в проект) (от km 85,9 до km 97,1). На седловината от ляво, от североизток идва последния участък на третокласният Републикански път III-861 от Юговското ханче, град Лъки и село Джурково. Поради важното транспортно и стопанско значение на прохода пътят през него се поддържа целогодишно за преминаване на МПС.
По поляните на седловината в миналото редовно са се провеждани фолклорни събори, които от няколко години са възобновени (последен през август 2015 г.). На връх Рожен северно от седловината е изградена най-голямата българска обсерватория. Тя разполага с няколко телескопа, най-големият от които е с диаметър 2 метра.
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев. „Географски речник на България“. София, 1980. с. 414.