Камен Калчев: Разлика между версии
→По-известни произведения: повест за Иван Владков |
|||
Ред 80: | Ред 80: | ||
[[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] |
[[Категория:Дейци на ВМРО (обединена)]] |
||
[[Категория:Български революционери]] |
[[Категория:Български революционери]] |
||
[[Категория:Хора от |
[[Категория:Хора от област Габрово]] |
Версия от 20:51, 15 декември 2015
Камен Калчев | |
български писател и общественик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
Петър Митев Калчев, по-известен под псевдонима си Камен Калчев, е български писател, общественик, революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), функционер на БКП.
Биография
Роден е на 31 юли 1914 г. в село Керека, Община Дряново. Завършва гимназия в София през 1934 г. Става член на ВМРО (обединена). През лятото на 1935 година е арестуван, лежи в Софийския затвор и е съден по Закона за защита на държавата заедно с други дейци на ВМРО (обединена). На Процеса срещу ВМРО (обединена) през юли 1936 година Калчев е оправдан поради липса на доказателства.[1]
Следва администрация и финанси в Свободния университет в София, а впоследствие работи като счетоводител в дружество „Петрол“.
След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник „Септемврийче“ (1945 г.), списание „Пламъче“ (1945-1950 г.), списание „Септември“ (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство „Български писател“ (1957-1962 г.), главен редактор на Издателството за литература на чужди езици, председател на СБП (1962-1964 г.), заместник-председател на СБП от 1974 г. Започва литературния си път със стихове. Първия си разказ — „Кучешки живот“, публикува през 1935 г. в сборник „Сигнали“. Сътрудничи на левия литературен печат с разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. издава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца.
Умира на 14 януари 1988 г. в София.
По-известни произведения
- Пътник от планината. Повест. (1938).
- Всемогъщият човек. Разкази.(1940).
- В края на лятото. Роман. (1945).
- Сребърният ключ. Разкази. (1947).
- Васил Левски. Повест за юноши за Апостола на свободата. (1949).
- Син на работническата класа. Романизирана биография на Георги Димитров. (1949).
- На границата. Роман. (1953).
- Живите помнят. Роман. (1950).
- Семейството на тъкачите. Роман. (ч. I, 1956; ч. II, 1960).
- Смелият капитан. Романизирана биография на капитан Георги Мамарчев. (1958).
- Влюбените птици. Повест. (1962).
- При извора на живота. Роман. (1962).
- Двама в новия град. Роман. (1964).
- Повест за Иван Владков. Повест. (1965).
- През април. Роман. (1966).
- Софийски разкази. (1967).
- Как търсих бъдещето си. Спомени 1930–1950. Роман. (1970).
- Маски. Роман. (1971).
- Пренасянето на огъня. Роман. (1972).
- Лоши момчета. Повест. (1973).
- Огнено лято. Роман. (1973).
- Въстанието (Роман за събитията от юни 1923 г.). (1975).
- Огледалото. Роман. (1977).
- Градът на нашето страдание. Роман. (1980).
- Пробуждане. Роман. (1981).
- Люба. Биографичен роман за Любица Ивошевич-Димитрова. (1982).
- Песента на Мария. Роман. (1983).
- Третият. Роман. (1985).
- Мирни времена. Трилогия от романи. (1986).
- Вечерни разкази. (1987).
Три от романите му имат автобиографичен характер:
- При извора на живота,
- Как търсих бъдещето си
- Градът на нашето страдание.
Източници
- Камен Калчев: Биобиблиографичен указател по случай 70 г. от рождението му. Съставили Богдана Б. Чимпилска и др. Научна редакция и предговор Ваня Н. Георгиева. Библиографска редакция Марин Ковачев. Русе, Зонално обединение с център Окръжна библиотека Л. Каравелов — Русе, 1984. 159 с.
- Георгиева В. Камен Калчев. Литературни анкети. София, Български писател. 1984.
- Константинова Елка. Камен Калчев. 1974.
Бележки
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 234, 236.