Ораново: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Пренасочване към Симитли |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Селище инфо|България |
|||
#виж [[Симитли]] |
|||
| име = Ораново |
|||
| вид = бивше село |
|||
| изглед = |
|||
| изглед-описание = |
|||
| област = Област Благоевград|Благоевград |
|||
| община = [[Община Симитли|Симитли]] |
|||
| част-от = |
|||
| височина = |
|||
| основаване = |
|||
| закриване = |
|||
}} |
|||
'''Ораново''' е бивше [[село]] в Югозападна [[България]], [[Община Кресна]], [[Област Благоевград]], днес квартал на град [[Симитли]]. |
|||
== География == |
|||
Ораново се намира в югозападното подножие на Рила, на левия бряг на [[Струма]]. Североизточно от него е Горно Ораново или Арнаутската махала. |
|||
== История == |
|||
През XIX век Ораново е село със смесено население, числящо се към [[Благоевград|Горножумайската]] [[кааза]]. |
|||
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за Ораново: |
|||
{{цитат|Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22.]</ref>}} |
|||
Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Ораново'' живеят 620 души българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_19.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр. 192.]</ref> |
|||
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Ораново'' (Oranovo) има 880 българи екзархисти и в селото работи българско училище с един учител и 84 ученици.<ref>{{cite book |title= La Macedoine et sa Population Chretienne |last=Brancoff |first= D. M|authorlink= |coauthors= |year=1905 |publisher= Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs|location=Paris |isbn= |pages=110-111 |url= |accessdate=}}</ref> |
|||
В 1965 година Ораново е слято с разположеното от другата страна на Струма Симитли.<ref name="Мичев 202">{{cite book |title=Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987 |last=Мичев |first= Николай, Петър Коледаров|authorlink= |coauthors= |year= 1989|publisher= Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=202 |url= |accessdate=}}</ref> |
|||
==Бележки== |
|||
<references/> |
|||
{{Портал Македония}} |
|||
[[Категория:Исторически села в Област Благоевград]] |
|||
[[Категория:Община Симитли]] |
|||
[[Категория:Квартали в България]] |
|||
[[Категория:Симитли]] |
|||
Версия от 10:06, 20 декември 2015
| Ораново | |
| — бивше село — | |
  Ораново  Ораново | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Област | Област Благоевград |
| Община | Симитли |
Ораново е бивше село в Югозападна България, Община Кресна, Област Благоевград, днес квартал на град Симитли.
География
Ораново се намира в югозападното подножие на Рила, на левия бряг на Струма. Североизточно от него е Горно Ораново или Арнаутската махала.
История
През XIX век Ораново е село със смесено население, числящо се към Горножумайската кааза.
В 1891 година Георги Стрезов пише за Ораново:
| „ | Ураново, село 4 часа далеч от града. Селянете са земледелци; правят хубаво вино и пипер. Църква, в която се чете славенски. 200 къщи българе.[1] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ораново живеят 620 души българи.[2]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ораново (Oranovo) има 880 българи екзархисти и в селото работи българско училище с един учител и 84 ученици.[3]
В 1965 година Ораново е слято с разположеното от другата страна на Струма Симитли.[4]
Бележки
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр. 192.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macedoine et sa Population Chretienne. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. с. 110-111.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 202.
