Ботевградски говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14: | Ред 14: | ||
== Прилики и разлики със съседните говори == |
== Прилики и разлики със съседните говори == |
||
'''Ботевградският говор''' е много близък, почти напълно еднакъв с разположения на изток от него [[пирдопски говор]], от който се различава по западния си прегласен ятов изговор. |
'''Ботевградският говор''' е много близък, почти напълно еднакъв с разположения на изток от него [[пирдопски говор]], от който се различава по западния си прегласен ятов изговор. |
||
{|- cellspacing="1" cellpadding="5" style="background-color: #999999" align="center" |
|||
| bgcolor="#EEEEEE" | '''ботевградски''' |
|||
| bgcolor="#EEEEEE" | '''елинпелински''' |
|||
|- |
|||
| bgcolor="#FFFFFF" | òган |
|||
| bgcolor="#FFFFFF" | òг’ин |
|||
|- |
|||
| bgcolor="#FFFFFF" | òдел |
|||
| bgcolor="#FFFFFF" | ишàл |
|||
|- |
|||
| bgcolor="#FFFFFF" | той |
|||
| bgcolor="#FFFFFF" | он |
|||
|- |
|||
| bgcolor="#FFFFFF" | крак |
|||
| bgcolor="#FFFFFF" | ногà |
|||
|- |
|||
| bgcolor="#FFFFFF" | òра |
|||
| bgcolor="#FFFFFF" | лỳге |
|||
|- |
|||
| bgcolor="#FFFFFF" | вѝкам |
|||
| bgcolor="#FFFFFF" | òкам |
|||
|} |
|||
== Източници == |
|||
* http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_zap_2.htm#botevgradski |
|||
{{Български диалекти}} |
|||
[[Категория:Югозападни говори]] |
[[Категория:Югозападни говори]] |
Версия от 17:47, 20 декември 2015
С названието Ботевградски говор или Орханийски говор се схваща диалекта говорен в Ботевградското и Етрополското поле. Той се намира непосредно до ятовата граница и е много близък до съседния Пирдопски говор.
Фонетични особености
- Гласната a вместо стб. ѫ, ъ, ь без оглед на ударението: пат, маш, плèта, плетàт, чèта, четàт; даш (дъжд), бàчва, кàсно, дàнак, пèсак; тàнак (тънък), пан (пън), сàмна се, огàн. В предлозите и представките във и въз вместо ъ обаче има о: вов водàта, воз вирà, восèдна, возглàве. A в турски думи се среща ерова гласна: артъ̀к, бакъ̀р, калъ̀ч.
- Сонантни (сричкообразуващи) р и л: вр̥х, гр̥п, гр̥̀ло; пл̥х, пл̥н, бл̥̀а (бълха).
- Преглас на гласна a след мека съгласна в е: оздравèвам, отговàрем, остàвем, намалèвам, глобèвам, скàчем (скачам).
- Липса на йотация, т. е. на съгласна й между две гласни: пèем (пея), копàем, пѝем, вѝем, пèат (пеят).
Морфологични особености
- Членна форма -а за мъжки род: кракà, гр̥бà, носà, човèка; кòн’à, пàк’а, злѝа.
- Глаголно окончание -а за 1 л. ед. ч. сег. време: чèта, смèа са, òда.
- Частица за бъдеще време шта за 1 лице и ште за останалите лица (че вѝдим, че чèтем; че вѝдим, че четем, че ти кажем), която може да се свързва и със съюза да: че да видиме, че да видат, вàзе че да e мàчно.
- Лично местоимение за 3 лице той, т’а, то, тѝа, като гломеративната падежна форма за мн. число е них, a не тех: и он е като нѝх, они нѝх са питàли. От формата них е образувано местоименно притежателно прилагателно: нѝен, нѝйна, нѝйно, нѝйни.
Прилики и разлики със съседните говори
Ботевградският говор е много близък, почти напълно еднакъв с разположения на изток от него пирдопски говор, от който се различава по западния си прегласен ятов изговор.