Хелмолд: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 6: | Ред 6: | ||
| портрет = |
| портрет = |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| роден-място = [[Долна Саксония]], [[Германия]] |
| роден-място = [[Гослар]], [[Долна Саксония]], [[Германия]] |
||
| починал-място = [[Босау]], [[Германия]] |
| починал-място = [[Босау]], [[Германия]] |
||
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк |
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
}} |
}} |
||
'''Хелмолд Босауски''' е [[немци|немски]] [[историк]] от [[12 век]], свещеник в [[Босау]] |
'''Хелмолд Босауски''' е [[немци|немски]] [[историк]] от [[12 век]], немски свещеник в [[Босау]] край [[Пльон]] и хронист. |
||
Приятел на 2-та епископи на [[Олденбург (Холщайн)|Оленбург Холщайнски]] - [[Вицелин]] (умрял [[1154]]) и [[Геролд]] (умрял [[1163]]), които развиват активна дейност по [[християнизация]]та на [[славяни]]те. Хрониките на Харолд са важен извор за бита и митологията на [[западни славяни|западните славяни]]. |
|||
==Биография== |
==Биография== |
||
Хелмолд израства в [[Холщайн]] |
Хелмолд израства в [[Холщайн]]. През 1134 г. постъпва в новоснования манастир Зегеберг. Манастирът е затворен през 1137 г. след нападение на ободритския княз [[Прибислав]]. От 1139 до 1142 г. учи [[Брауншвайг]] при Геролд, бъдещия епископ на Олденбург (1139-1142). По-късно минава под опеката на Вицелин, апостола на [[венди]]те, първо в августинския манастир във Фалдера (около който по-късно се оформя [[Ноймюнстер]]), (1147-1153), където става дякон. В [[1156]] Хелмолд става свещеник в Босау на [[Пльонско езеро|Пльонското езеро]]. |
||
По поръка на епископ Геролд Хелмолд пише своята ''[[Хроника Славорум|Chronica Slavorum]]'' (Славянска хроника) - история на завоеванието и |
По поръка на епископ Геролд Хелмолд пише своята ''[[Хроника Славорум|Chronica Slavorum]]'' (Славянска хроника) - история на завоеванието и покръстването на [[полабски славяни|полабските славяни]] от времето на [[Карл Велики]] (около [[800]] г.) до [[1171]] година. Целта на хрониката е да се покаже как християнизацията и германизацията постепенно успяват да спечелят почва сред вендите, особено в източната част на Холщайн. Като пряк свидетел Хелмолд описва мисионерската дейност на Вицелин, основаването на Олденбургската епископия, преместването ѝ в [[Любек]], когато този град се превръща в по-важен търговски център от Олденбург, нарастването на германското влияние сред вендите, безмилостното им подчиняване и унищожаване, раздаването на земите им на чужди заселници - вестфалци и нидерландци. Трудът е разделен на две части - първата покрива периода до [[1168]] година, а втората продължава до [[1171]] и е писана след [[1172]] година. |
||
За по-ранните периоди Хелмолд използва църковната история на [[Адам Бременски]] и саксонските хроники за [[Хенрих IV]], както и житието на [[Вилехад]], списъкът на [[Ансагрий]], и може би също така житие на Вицелин, но резюметата му на тези трудове са несигурен източник. Но за собствения му период Хелмолд е един от най-важните исторически извори, базиран на устната информация, получена от Вицелин и Геролд. Информираността му става очевидно много по-слаба за периода след смъртта на Геролд в [[1163]] година. |
За по-ранните периоди Хелмолд използва църковната история на [[Адам Бременски]] и саксонските хроники за [[Хенрих IV]], както и житието на [[Вилехад]], списъкът на [[Ансагрий]], и може би също така житие на Вицелин, но резюметата му на тези трудове са несигурен източник. Но за собствения му период Хелмолд е един от най-важните исторически извори, базиран на устната информация, получена от Вицелин и Геролд. Информираността му става очевидно много по-слаба за периода след смъртта на Геролд в [[1163]] година. |
||
Ред 32: | Ред 34: | ||
1556 във [[Франкфурт на Майн]], а по-късно в ''[[Monumenta Germaniae Historica]]: Scriptores'', XXI (1868), 11-99, и в "Script. rer. Germ." |
1556 във [[Франкфурт на Майн]], а по-късно в ''[[Monumenta Germaniae Historica]]: Scriptores'', XXI (1868), 11-99, и в "Script. rer. Germ." |
||
[[Саксонски херцог|Саксонският херцог]] |
[[Саксонски херцог|Саксонският херцог]] [[Хенрих Лъва]] е патрон на Хелмолд. Хрониката е продължена до [[1209]] г. от абат [[Арнолд Любекски]]. |
||
==Източици== |
==Източици== |
||
Ред 41: | Ред 43: | ||
*''В статията е използван текст от статията от ''[[Католическа енциклопедия]]'' 1913 "[http://www.newadvent.org/cathen/07212a.htm Helmold]" от Патрициус Шлагер.'' |
*''В статията е използван текст от статията от ''[[Католическа енциклопедия]]'' 1913 "[http://www.newadvent.org/cathen/07212a.htm Helmold]" от Патрициус Шлагер.'' |
||
*"Helmold Of Bosau". ''Encyclopædia Britannica 2006 Ultimate Reference Suite DVD''. ([[14 май]], [[2007]]). |
*"Helmold Of Bosau". ''Encyclopædia Britannica 2006 Ultimate Reference Suite DVD''. ([[14 май]], [[2007]]). |
||
== Летература == |
|||
* Friedrich Wilhelm Bautz: Helmold. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 706–706. |
|||
* Wilhelm Wattenbach: Helmold von Bosau. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 702 f. |
|||
* Karl Jordan: Helmold von Bosau. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 502 (Digitalisat). |
|||
* E. Engel: Helmold. In: Karl Obermann, Heinrich Scheel, Helmuth Stoecker u.a. (Hrsg.): Biographisches Lexikon zur Deutschen Geschichte. Von den Anfängen bis 1917. Deutscher Verlag der Wissenschaften, Berlin 1967, S. 204f. |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 19:56, 20 декември 2015
Хелмолд Босауски Helmold von Bosau | |
германски историк | |
Роден |
около 1120 г.
|
---|---|
Починал | около 1177 г.
|
Религия | Католическа църква |
Научна дейност | |
Област | История |
Хелмолд Босауски в Общомедия |
Хелмолд Босауски е немски историк от 12 век, немски свещеник в Босау край Пльон и хронист.
Приятел на 2-та епископи на Оленбург Холщайнски - Вицелин (умрял 1154) и Геролд (умрял 1163), които развиват активна дейност по християнизацията на славяните. Хрониките на Харолд са важен извор за бита и митологията на западните славяни.
Биография
Хелмолд израства в Холщайн. През 1134 г. постъпва в новоснования манастир Зегеберг. Манастирът е затворен през 1137 г. след нападение на ободритския княз Прибислав. От 1139 до 1142 г. учи Брауншвайг при Геролд, бъдещия епископ на Олденбург (1139-1142). По-късно минава под опеката на Вицелин, апостола на вендите, първо в августинския манастир във Фалдера (около който по-късно се оформя Ноймюнстер), (1147-1153), където става дякон. В 1156 Хелмолд става свещеник в Босау на Пльонското езеро.
По поръка на епископ Геролд Хелмолд пише своята Chronica Slavorum (Славянска хроника) - история на завоеванието и покръстването на полабските славяни от времето на Карл Велики (около 800 г.) до 1171 година. Целта на хрониката е да се покаже как християнизацията и германизацията постепенно успяват да спечелят почва сред вендите, особено в източната част на Холщайн. Като пряк свидетел Хелмолд описва мисионерската дейност на Вицелин, основаването на Олденбургската епископия, преместването ѝ в Любек, когато този град се превръща в по-важен търговски център от Олденбург, нарастването на германското влияние сред вендите, безмилостното им подчиняване и унищожаване, раздаването на земите им на чужди заселници - вестфалци и нидерландци. Трудът е разделен на две части - първата покрива периода до 1168 година, а втората продължава до 1171 и е писана след 1172 година.
За по-ранните периоди Хелмолд използва църковната история на Адам Бременски и саксонските хроники за Хенрих IV, както и житието на Вилехад, списъкът на Ансагрий, и може би също така житие на Вицелин, но резюметата му на тези трудове са несигурен източник. Но за собствения му период Хелмолд е един от най-важните исторически извори, базиран на устната информация, получена от Вицелин и Геролд. Информираността му става очевидно много по-слаба за периода след смъртта на Геролд в 1163 година.
Достоверността на Хелмолд е оспорвана през 19 век (вижте Sehirren, Beiträge zur Kritik holsteinischer Geschichtsquellen, Leipzig, 1876), заради омразата му към архиепископите на Бремен и пристрастността му към собствената му епископия Олденбург-Любек, но не може да се предполага, че има целенасочено фалшифициране на факти. Хрониката е публикувана за пръв път в 1556 във Франкфурт на Майн, а по-късно в Monumenta Germaniae Historica: Scriptores, XXI (1868), 11-99, и в "Script. rer. Germ."
Саксонският херцог Хенрих Лъва е патрон на Хелмолд. Хрониката е продължена до 1209 г. от абат Арнолд Любекски.
Източици
- Chronica е издадена за пръв път от Зигмунд Шоркел (Frankfort am Main, 1556). Най-доброто ѝ издание е от Йохан Мартин Лапенберг в Monumenta Germaniae hist. scriptores, XXI (1868).
- За критика върху Chronica вижте Аугуст Потхаст, Bibliotheca hist. medaevius. Helmoldus.
- Wattenbach, Deutschlands Geschichtsquellen, II (1894), 338-41.
- Potthast, Bibliotheca historica, I (1896), 576.
- В статията е използван текст от статията от Католическа енциклопедия 1913 "Helmold" от Патрициус Шлагер.
- "Helmold Of Bosau". Encyclopædia Britannica 2006 Ultimate Reference Suite DVD. (14 май, 2007).
Летература
- Friedrich Wilhelm Bautz: Helmold. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 706–706.
- Wilhelm Wattenbach: Helmold von Bosau. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 702 f.
- Karl Jordan: Helmold von Bosau. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 502 (Digitalisat).
- E. Engel: Helmold. In: Karl Obermann, Heinrich Scheel, Helmuth Stoecker u.a. (Hrsg.): Biographisches Lexikon zur Deutschen Geschichte. Von den Anfängen bis 1917. Deutscher Verlag der Wissenschaften, Berlin 1967, S. 204f.