Петелинос: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Селище в РГ инфо с Шаблон:Селище инфо|Гърция |
Редакция без резюме |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
==История== |
==История== |
||
===В Османската империя=== |
===В Османската империя=== |
||
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Зъхна]] от [[1659]]-[[1660]] година е отбелязано, че Петелинос наброява 31 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.</ref> |
|||
[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Питилинос'' (Pithilinos), Ксантийска епархия, живеят 180 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/23|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 47.]]</ref> В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Петелинос (Pétélinos) е посочено като село с 28 домакинства и 70 жители цигани.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146 - 147.</ref> |
[[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Питилинос'' (Pithilinos), Ксантийска епархия, живеят 180 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/23|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 47.]]</ref> В "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Петелинос (Pétélinos) е посочено като село с 28 домакинства и 70 жители цигани.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146 - 147.</ref> |
||
Версия от 08:15, 21 декември 2015
| Петелинос Πεθελινός | |
 | |
  Петелинос  Петелинос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Емануил Папас |
| Географска област | Серско поле |
| Надм. височина | 4 m |
| Население | 602 души (2001) |
| Петелинос в Общомедия | |
Петелинос (Шаблон:Lang-el) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Емануил Папас, област Централна Македония и има 602 жители (2001).
География
Селото е разположено на около 10 километра югоизточно от Кешишлък (Неос Скопос), в Серското поле.
История
В Османската империя
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659-1660 година е отбелязано, че Петелинос наброява 31 джизие ханета (домакинства).[1]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Питилинос (Pithilinos), Ксантийска епархия, живеят 180 гърци.[2] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Петелинос (Pétélinos) е посочено като село с 28 домакинства и 70 жители цигани.[3]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Петелинос като село с 40 гръцки къщи.[4] Според Георги Стрезов към 1891 Петелинос е гръцко село.[5]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Петелинос брои 250 цигани.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Петелинос (Petelinos) има 125 жители гърци.[7]
В Гърция
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Петелинос е смесено местно-бежанско село с 6 бежански семейства и 24 души.[8]
Външни препратки
Бележки
- ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 291.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 47.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146 - 147.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 182.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 202-203.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| ||||||||||||||
