Мара Белчева

Мара Белчева
Родена	8 септември 1868 г. Севлиево, Османска империя
Починала	16 март 1937 г. София, България
Националност	българка
Жанр	поезия
Мара Белчева в Общомедия

Мара Иванова Белчева е българска поетеса и светска дама (8 септември 1868, Севлиево – 16 март 1937, София).

Биография

Родена в семейството на Иваница хаджи Ангелов, внучка на Хаджи Ангел Иванов – Севлиевеца. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга ѝ министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. Междувременно е поканена за придворна дама. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – „Тъй рече Заратустра“ (1915), Герхарт Хауптман – „Потъналата камбана“ (поставена 1922) и др. Публикува стихове от 1907. Неголямото ѝ по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската „женска“ поезия. Духовно обогатена от общуването си с големия български поет, Белчева създава интимна лирика на нежните чувства и размисъл. Творбите ѝ са посветени на човешката близост и доверие. Любимият в стиховете ѝ е човекът, достоен за трайна привързаност, почит и всеотдайна обич. Споменът за него озарява поезията на Мара Белчева със съзнанието, че духовната връзка е неизчерпаема и непреходна. Изповедното начало, характерно за ранните стихове на поетесата, по-късно се свързва с размисъл върху вечните човешки въпроси. Поетесата изповядва християнските добродетели и се уповава на тях, мисълта за Бога става една от доминантите в творбите ѝ. Висока нравственост, спокойно мечтателно-носталгично любовно чувство, дирене на хармония в съществуването определят облика на творчеството ѝ. Редакторка на „Избрани съчинения“ на Пенчо Славейков (1923).

Домът на Мара Белчева, на улица "Христо Белчев" 12, в София, е един от най-забележителните паметници на архитектурата в стил сецесион в България.

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Библиография

• На прага стъпки. Стихове. Ал. Паскалевъ, 1918.
• Пенчо Славейков. Бегли спомени. Държавна печатница, 1923.
• Сонети. 1925.
• Избрани песни. Стихове. Печатница "С. М. Стайковъ", 1931.
• Един живот. Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. Състав. Мирела Иванова. Ред. Ирен Иванчева. УИ "Св. Климент Охридски, 1995.
• И сенките ни тихо ще се слеят. Стихове и писма (заедно с Пенчо Славейков). Персей, 2010.
• Весталка, неразбулена мечта. Стихове. Изида, 2013.

За нея

• Ирен Иванчева. „Спомен от бъдещето за Мара Белчева“. Предг. – В: Мара Белчева. Един живот: Поезия, преводи, дневник, спомени, писма. Състав. Мирела Иванова. Ред. Ирен Иванчева. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995.

• Ирен Иванчева. Мара Белчева (1868 – 1937). Тя рече: „На свое слънце грее се душата“. В : Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век)" София, Просвета, 2015, с. 286-349.http://www.e-uchebnik.bg/author/view/2519

Външни препратки

• Произведения на Мара Белчева в Словото