Музикален съпровод: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м мънички
Ред 5: Ред 5:
* вокален съпровод – с глас, изпълнено от солист (напр. беквокал) или ансамбъл (напр. хор).
* вокален съпровод – с глас, изпълнено от солист (напр. беквокал) или ансамбъл (напр. хор).


'''Импровизиран акомпанимент''' се нарича съпровод, който се съчинява в момента на изпълнение.
'''Импровизиран акомпанимент''' се нарича съпровод, който се съчинява в момента на изпълнението.


== Видове клавирен акомпанимент ==
== Видове клавирен акомпанимент ==
Съществуват три типа клавирен акомпанимент:
Съществуват три типа клавирен акомпанимент:
* Изпълнение на клавири, наподобяващи оркестровата звучност – извлечения от партитури на акомпанираща оркестрова партия при изпълнение на солови концерти, пиеси или арии и вокални ансамбли;
* Изпълнение на клавири, наподобяващи оркестровата звучност – извлечения от партитури на акомпанираща оркестрова партия при изпълнение на солови концерти, пиеси или арии и вокални ансамбли;
* Изпълнение на кантилени, танци и виртуозни пиеси, арии и песни, при които акомпанимента е второстепенна, хармонична и ритмична основа;
* Изпълнение на кантилени, танци и виртуозни пиеси, арии и песни, при които акомпаниментът е второстепенна, хармонична и ритмична основа;
* Изпълнение на пиеси, които изявяват техническите и звукови възможности и на двата инструмента (солиращ инструмент или глас и акомпаниращото пиано).
* Изпълнение на пиеси, които изявяват техническите и звукови възможности и на двата инструмента (солиращ инструмент или глас и акомпаниращото пиано).


Ред 16: Ред 16:
По-известни музикални форми характеризиращи се с или без съпровод<ref>[http://www.puiakdd.com/index.php?option=com_definition&Itemid=37&catid=63&func=display&search=съпровод&search_type=2 Музикални форми]</ref>:
По-известни музикални форми характеризиращи се с или без съпровод<ref>[http://www.puiakdd.com/index.php?option=com_definition&Itemid=37&catid=63&func=display&search=съпровод&search_type=2 Музикални форми]</ref>:
* [[А капела]] – хорът пее сам, без инструментален съпровод.
* [[А капела]] – хорът пее сам, без инструментален съпровод.
* [[Ария ]]– Основна оперна форма, която се изпълнява от солист със съпровод на оркестър.
* [[Ария]] основна оперна форма, която се изпълнява от солист със съпровод на оркестър.
* [[Песен ]]– кратка музикална композиция, написана за един или няколко гласа без съпровод или в съпровод на музикални инструменти.
* [[Песен]] – кратка музикална композиция, написана за един или няколко гласа без съпровод или в съпровод на музикални инструменти.
* [[Речитатив ]]– бива:
* [[Речитатив]] – бива:
** ''secco'' – „сух“ (без музикален съпровод или само в съпровода на басо континуо)
** ''secco'' – „сух“ (без музикален съпровод или само в съпровод на басо континуо)
** ''accompagnato'' – „с акомпанимент“ (с оркестър, нарича се още ''obbligato'' или ''strumentato'')
** ''accompagnato'' – „с акомпанимент“ (с оркестър, нарича се още ''obbligato'' или ''strumentato'')


== Музикалният съпровод в България ==
== Музикалният съпровод в България ==
Българската школа в музикалния съпрово е създадена в началото на 20 в. на базата на европейските клавирни традиции, а по-късно се развива под културните влияния на руската клавирна школа. През 60-те г. на 20 в. в Българската държавна консерватория се създава дисциплината „клавирен съпровод“ в бакалавърския цикъл на обучение, а по-късно се сформира и отделна катедра „клавирен съпровод“<ref>[http://www.fnpp.uni-sofia.bg/MUZIKA/Dokladi/Daniela%20Dikova_doklad.pdf Музикалният съпровод в България]</ref>.
Българската школа в музикалния съпровод е създадена в началото на 20 в. на базата на европейските клавирни традиции, а по-късно се развива под културните влияния на руската клавирна школа. През 60-те години на 20 в. в Българската държавна консерватория се създава дисциплината „клавирен съпровод“ в бакалавърския цикъл на обучение, а по-късно се сформира и отделна катедра „клавирен съпровод“<ref>[http://www.fnpp.uni-sofia.bg/MUZIKA/Dokladi/Daniela%20Dikova_doklad.pdf Музикалният съпровод в България]</ref>.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 21:47, 27 декември 2015

Водещ музикант (на преден план) и музикален съпровод (на заден план)

Музикалният съпровод (акомпанимѐнт) е съпровод на гла­в­на­та пар­тия или ме­ло­дия на во­кал­но или ин­с­т­ру­мен­тал­но про­и­з­ве­де­ние[1]. Разговорно се нарича „акомпаниране“. Бива:

  • инструментален съпровод – с музикален инструмент, изпълнено от солист (пианист, виолончелист и т.н.) или ансамбъл (симфоничен оркестър, квартет, банд, ритъм секция или др.)
  • вокален съпровод – с глас, изпълнено от солист (напр. беквокал) или ансамбъл (напр. хор).

Импровизиран акомпанимент се нарича съпровод, който се съчинява в момента на изпълнението.

Видове клавирен акомпанимент

Съществуват три типа клавирен акомпанимент:

  • Изпълнение на клавири, наподобяващи оркестровата звучност – извлечения от партитури на акомпанираща оркестрова партия при изпълнение на солови концерти, пиеси или арии и вокални ансамбли;
  • Изпълнение на кантилени, танци и виртуозни пиеси, арии и песни, при които акомпаниментът е второстепенна, хармонична и ритмична основа;
  • Изпълнение на пиеси, които изявяват техническите и звукови възможности и на двата инструмента (солиращ инструмент или глас и акомпаниращото пиано).

Музикални форми

По-известни музикални форми характеризиращи се с или без съпровод[2]:

  • А капела – хорът пее сам, без инструментален съпровод.
  • Ария – основна оперна форма, която се изпълнява от солист със съпровод на оркестър.
  • Песен – кратка музикална композиция, написана за един или няколко гласа без съпровод или в съпровод на музикални инструменти.
  • Речитатив – бива:
    • secco – „сух“ (без музикален съпровод или само в съпровод на басо континуо)
    • accompagnato – „с акомпанимент“ (с оркестър, нарича се още obbligato или strumentato)

Музикалният съпровод в България

Българската школа в музикалния съпровод е създадена в началото на 20 в. на базата на европейските клавирни традиции, а по-късно се развива под културните влияния на руската клавирна школа. През 60-те години на 20 в. в Българската държавна консерватория се създава дисциплината „клавирен съпровод“ в бакалавърския цикъл на обучение, а по-късно се сформира и отделна катедра „клавирен съпровод“[3].

Източници