Щерьо Михайлов: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Личности (град Рила); Добавяне на Категория:Рилчани, ползвайки HotCat |
|||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
[[Категория:Български опълченци]] |
[[Категория:Български опълченци]] |
||
[[Категория:Дебрани]] |
[[Категория:Дебрани]] |
||
[[Категория:Доброволци в Сръбско-турската война |
[[Категория:Доброволци в Сръбско-турската война (1876)]] |
||
[[Категория:Участници в Априлското въстание]] |
[[Категория:Участници в Априлското въстание]] |
||
[[Категория:Рилчани]] |
[[Категория:Рилчани]] |
||
Версия от 23:01, 29 декември 2015
| Щерьо Михайлов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1856 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 декември 1911 г.
|
| Щерьо Михайлов в Общомедия | |
Щерьо Михайлов Цигудевски[1] или Цигудески, наричан Влаха, Спиро, Рилеца[2] или Македонеца,[2] е български революционер, опълченец-поборник, деец на българското национално-освободително движение в Македония.
Биография
Щерьо Михайлов е роден в 1856 година в град Дебър, днес Република Македония. Участник е в легиите на Георги Сава Раковски.[1] Установява се в село Рила. Той е един от организаторите на подготвяното въстание в Разлога през 1876 година.[2]
Михайлов е доброволец в избухналата по-късно през същата година Сръбско-турска война. В 1877 година влиза като доброволец в 4 дружина на 4 рота на Българското опълчение и се сражава в Руско-турската война (1877-1878).[3] Михайлов е един от петимата знаменосци на Самарското знаме. За проявена храброст е произведен във военно звание унтерофицер и е награден с Георгиевски кръст.
След Берлинския договор, оставил Македония в Османската империя, по време на Кресненско-Разложкото въстание Михайлов е войвода на сборната чета в село Долно Драглища, като се проявява в сраженията. Въстанникът Илия Грънчаров пише:
| „ | За пет минути храбрий опълченец от Горна Македония - Щерю се вмъкнал в Баня с неколко момчета и с помощта на банския селянин Илия Калайджията влезъл (Щерю сега живее в с. Рила). С това влизане Щерю очуди не само опламените башибозуци, но и самите Болгаре.[4] | “ |
В 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война (1885), в която получава орден „За храброст“. След войната се установява в село Рила и подпомага четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Рилското дружество.[5]
Умира в Рила в 1911 година.[6]
-
Със съпругата си -
Щерьо Михайлов -
Паметна плоча в Долно Драглище
Бележки
- ↑ а б Енциклопедия България, том 5, Българска академия на науките, София, 1986, стр. 711.
- ↑ а б в Дивизиев, Иван Г. Разложките българи и Априлското въстание. Исторически преглед, книжка 2, година ХХІ, 1965. с. 70.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, стр. 54-56.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 579.
