Свети Илия (Гостун): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
| сайт = |
| сайт = |
||
}} |
}} |
||
'''„Свети Илия“''' е възрожденска църква в разложкото село [[Гостун (село)|Гостун]], България, част от [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия |
'''„Свети Илия“''' е възрожденска църква в разложкото село [[Гостун (село)|Гостун]], България, част от [[Неврокопска епархия|Неврокопската епархия]] на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том Ι |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=227 |url= |accessdate=}}</ref> |
||
Църквата е построена вероятно през XVIII век. В архитектурно отношение представлява каменна трикорабна псевдобазилика без нартекс, построена върху склон. В 1927 година до западната фасада е пристроена камбанария. Интериорът е без женска църква и стените не са изписани. Подът е покрит с големи каменни плочи. Няма амвон и владишки трон. Иконостасът е дъсчен с оригинален кръст от венчилката. Царските двери са стари и примитивни, вероятно от XVIII век и върху тях е изписано „Благовещение“. Осем от апосторските икони са от XVII - XVIII век. Иконите „Свети Николай“, „Новозаветна Троица“, „Възнесение на Пророк Илия“, „Свети Георги“, „Рождество Христово“, „Христос Всепрощаващ“ и „Разпятие“ са дело на [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]] и са смятани за негово върхово постижение.<ref name="ЕПК"/> |
Църквата е построена вероятно през XVIII век. В архитектурно отношение представлява каменна трикорабна псевдобазилика без нартекс, построена върху склон. В 1927 година до западната фасада е пристроена камбанария. Интериорът е без женска църква и стените не са изписани. Подът е покрит с големи каменни плочи. Няма амвон и владишки трон. Иконостасът е дъсчен с оригинален кръст от венчилката. Царските двери са стари и примитивни, вероятно от XVIII век и върху тях е изписано „Благовещение“. Осем от апосторските икони са от XVII - XVIII век. Иконите „Свети Николай“, „Новозаветна Троица“, „Възнесение на Пророк Илия“, „Свети Георги“, „Рождество Христово“, „Христос Всепрощаващ“ и „Разпятие“ са дело на [[Димитър Молеров (живописец)|Димитър Молеров]] и са смятани за негово върхово постижение.<ref name="ЕПК"/> |
Версия от 08:26, 30 декември 2015
„Свети Илия“ | |
Вид на храма | православна църква |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Гостун |
Религия | Българска православна църква |
Епархия | Неврокопска |
Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
Изграждане | XVIII век |
Статут | действащ храм |
„Свети Илия“ е възрожденска църква в разложкото село Гостун, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1]
Църквата е построена вероятно през XVIII век. В архитектурно отношение представлява каменна трикорабна псевдобазилика без нартекс, построена върху склон. В 1927 година до западната фасада е пристроена камбанария. Интериорът е без женска църква и стените не са изписани. Подът е покрит с големи каменни плочи. Няма амвон и владишки трон. Иконостасът е дъсчен с оригинален кръст от венчилката. Царските двери са стари и примитивни, вероятно от XVIII век и върху тях е изписано „Благовещение“. Осем от апосторските икони са от XVII - XVIII век. Иконите „Свети Николай“, „Новозаветна Троица“, „Възнесение на Пророк Илия“, „Свети Георги“, „Рождество Христово“, „Христос Всепрощаващ“ и „Разпятие“ са дело на Димитър Молеров и са смятани за негово върхово постижение.[1]
Бележки
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 227.
|