Топли дол: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Селище в Сърбия с Шаблон:Селище инфо|Сърбия |
|||
| Ред 66: | Ред 66: | ||
<references /> |
<references /> |
||
{{Община Сурдулица}} |
{{Община Сурдулица}} |
||
[[Категория:Села в |
[[Категория:Села в община Сурдулица]] |
||
[[Категория:Села в Западните покрайнини]] |
[[Категория:Села в Западните покрайнини]] |
||
{{сърбия-мъниче}} |
{{сърбия-мъниче}} |
||
Версия от 01:21, 3 януари 2016
| Топли дол Топли Дол/Topli Dol | |
_-_Church_-_Topli_Dol_(Surdulica).jpg) Църквата в селото | |
  Топли дол | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Сурдулица |
| Надм. височина | 1325 m |
| Население | 122 души (2002) |
| Телефонен код | 017 |
| Топли дол в Общомедия | |
Топли дол е село в община Сурдулица, Пчински окръг, Западните покрйнини, Сърбия.
География
Топли дол се намира във високопланински район в крайния северозападен дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Селото е разположено непосредствено на изток от българо-сръбската граница по Берлинския договор. Надморската му височина при църквата е 1200 метра, в миналото отделни къщи на селото са се намирали и на височина от 1500 метра.[1].
Традиционно, селото се състои от 15 разпръснати махали - Стамболийска, Чипѝлова, Велкова, Карда̀нова, Самарджѝинци, Мута̀вини, Дунгерци, Никодимови, Да̀нчини, Пешѝчави, Бѐркови, Лазарови (Весини), Дога̀новчанье, Нико̀лчини и Кумѝчини.[1] Някои от тези махали днес са обезлюдени.
История
В землището на селото са откривани много останки от средновековни постройки, както и монети и керамика.[2]
Най-старото писмено сведение за селото се среща в османотурски документ от 1576 година.[2]
От 1878 до 1920 година селото е в границите на България и влиза в състава на Божичката община.[3] Според границата между България и Сърбия по Берлинския договор от 1878 година около 40 къщи от Топли дол, които се намират във водосборния басейн на река Българска Морава, остават в Сърбия.[1] Днес те представляват отделно село в община Сурдулица - Топли до, чиито жители са със сръбско самосъзнание.
Непосредствено след Освобождението в селото е открито училище. В 1884 година е построена местната църква „Св. Георги“ на мястото на стар християнски храм.[4]
По силата на Ньойския договор от 1919 година, през ноември 1920 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. В 1932 година е построена нова училищна сграда.[4]
През 1941-1944 година Топли дол, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление. След 1944 година е в границите на Югославия и наследилата я след разпада ѝ Сърбия. В 1965 година Топли дол е включен в състава на община Власина Округлица, а през 1975 г. - към община Сурдулица.[4]
Население след 1878 г.
- 1880 - 601[2]
- 1900 - 729[2]
- 1910 - 757[2]
- 1948 - 856
- 1953 - 927
- 1961 - 725
- 1971 - 631
- 1981 - 386
- 1991 - 190
- 2002 - 122
Етнически състав
(2002)
Личности
- Милан Стоименов Топлодолски, деец на бежанците от Западните покрайнини, преди 1944 г.
Бележки
- ↑ а б в Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 286-291.
- ↑ а б в г д Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я), Кюстендил 1988, с. 68.
- ↑ Димитров, Тодор. Босилеградският край - български учреждения и личности (1878-1912), Кюстендил 2000, с. 13-14.
- ↑ а б в Младенов, Александър Й. Народни просветители от Босилеградско Краище 1833-2003. Малка енциклопедия, Долна Любата, 2003, с. 136.
| |||||||||
