Куманово: Разлика между версии
Ред 32: | Ред 32: | ||
== История == |
== История == |
||
=== В Османската империя === |
=== В Османската империя === |
||
[[Файл:Правилник на Самарџискиот еснаф-Куманово 2.JPG|ляво|мини|250п|Правилник на Самарджийския еснаф в Куманово, 1870 г.]] |
[[Файл:Правилник на Самарџискиот еснаф-Куманово 2.JPG|ляво|мини|250п|Правилник на Самарджийския еснаф в Куманово, 1870 г., написан на [[кумановски говор]]]] |
||
[[Файл:Kumanovo bulgarian exarchist school.JPG|дясно|мини|250п|Българското екзархийско училище в града]] |
[[Файл:Kumanovo bulgarian exarchist school.JPG|дясно|мини|250п|Българското екзархийско училище в града]] |
||
Първите сведения за града са в турски архиви от [[1519]] година, в които Куманово е споменато като селище с 52 семейства и 300 жители. То вероятно получава името си от етнонима на [[кумани]]те, които се установяват в областта през [[Средновековие]]то.<ref>{{cite book | last = Evans | first = Thammy | year = 2009 | title = Macedonia | publisher = Bradt Travel Guides | location = | pages = 257 | isbn = 9781841622972 | lang = en}}</ref> |
Първите сведения за града са в турски архиви от [[1519]] година, в които Куманово е споменато като селище с 52 семейства и 300 жители. То вероятно получава името си от етнонима на [[кумани]]те, които се установяват в областта през [[Средновековие]]то.<ref>{{cite book | last = Evans | first = Thammy | year = 2009 | title = Macedonia | publisher = Bradt Travel Guides | location = | pages = 257 | isbn = 9781841622972 | lang = en}}</ref> |
Версия от 14:30, 3 януари 2016
- Тази статия е за града в Република Македония. За селото в България вижте Куманово (село).
Куманово Куманово | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Североизточен |
Община | Куманово |
Географска област | Жеглигово |
Площ | 509,48 km² |
Надм. височина | 320 m |
Население | 76 272 души (2002) |
Първо споменаване | 1519 г. |
Пощенски код | 1300 |
Телефонен код | 389 031 |
МПС код | KU |
Официален сайт | kumanovo.gov.mk |
Куманово в Общомедия |
Кума̀ново (Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-sq, Куманова) е град в Република Македония, център на община Куманово.
География
Градът е разположен в северната част на Република Македония на реките Кумановска (Койнарка) и Липковска, на 330 m надморска височина в котловината Жеглигово, на източните склонове на Скопска Църна гора. Разстоянието до столицата Скопие е 25 km, а до границата със Сърбия – 10 km.
История
В Османската империя
Първите сведения за града са в турски архиви от 1519 година, в които Куманово е споменато като селище с 52 семейства и 300 жители. То вероятно получава името си от етнонима на куманите, които се установяват в областта през Средновековието.[1]
В 1660 година османският пътешественик Евлия Челеби пише:
„ | Селището Куманово се намира на територията на Скопския санджак и е едно войводство. Градът е украсен с много реки, с 600 къщи, покрити с керемиди. Джамията, която се намира на чаршията, е хубава, има теке, медресе, хамам, достатъчен брой дукяни и воденици, а климатът е добър и приятен. Лозя и градини има много. | “ |
В 19 век Куманово е смесен българо-турски град в Османската империя. В града още преди Руско-турската война функционира българска община. През май 1878 година иконом поп Божин и Димо Иванов от името на общината подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[2] След войната в 1880 година общината иска от Екзархията да направи постъпки пред Портата да им се назначи архиерейски наместник.[3] В 1880 година по молба на общината Екзархията изпраща в Куманово като учител Михаил Попов.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. градът е населявана от 7 700 жители българи християни, 5 800 турци, 600 арнаути мохамедани, 50 власи, 30 евреи и 350 цигани.[5]
В началото на 20 век християнското население на Куманово е преобладаващо под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Куманово има 7 032 българи екзархисти, 1 569 българи патриаршисти сърбомани, 5 гърци, 150 власи и 180 цигани. В града функционират българско основно и прогимназиално, сръбско основно и прогимназиално и влашко основно училище.[6]
В Сърбия
През октомври 1912 година, в началото на Балканската война, край града се провежда Кумановската битка, в която сръбските войски нанасят поражение на османските и откриват пътя си за настъпление във Вардарска Македония. Сръбските власти подлагат на масов терор всички по-видни българи. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до българския свещеник Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявават за сърби:
„ | Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, кото тия, които ще подпишат да не избягат. | “ |
Поп Никола забягва в Щип при българските войски.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година градът остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година градът има 76 272 жители.[8]
Националност | Всичко |
македонци | 47 743 |
албанци | 18 278 |
турци | 256 |
роми | 4 056 |
власи | 108 |
сърби | 5 230 |
бошняци | 15 |
други | 586 |
Кмет на града е Зоран Дамяновски.
Личности
Куманово традиционно в 19 век е голям българо-турски град в северна Македония, конкуриращ вилаетската столица Скопие. Един от водещите български възрожденци в града е Гьоро Борозан. От Куманово са и дейците на ВМОРО Йордан Иванов – един от водачите на Скопския революционен окръг, Йордан Йовчев – дълги години ръководител на околийския комитет на ВМОРО в Куманово и градски войвода, Методия Стоянов – градски войвода, Захари Гьорев – български учител и революционер в Ениджевардарско и Михаил Шуманов – кумановски войвода на организацията. В Куманово в края на 19 и началото на 20 век пуска корени сръбската пропаганда и градът дава някои видни дейци на комунистическата съпротива през годините на българското управление през Втората световна война – Християн Тодоровски и Перо Георгиев – народни герои на Югославия. От Куманово е Трайко Прокопиев – виден композитор от СР Македния. В Куманово в 1930 година е роден и турският поет и писател Фахри Кая.
Побратимени градове
Външни препратки
Бележки
- ↑ Evans, Thammy. Macedonia. Bradt Travel Guides, 2009. ISBN 9781841622972. p. 257. (на английски)
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 563.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 578.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 215.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 126-127.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 34.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
|
|