Сава Муткуров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 5x тире, 4x кавички, 2x тире-числа, 5 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 7: Ред 7:
}}
}}


'''Сава Атанасов Муткуров''' е български и руски [[офицер]], [[генерал-майор]] от [[пехота]]та. Политик - [[регент]] на Княжество България ([[1886]]-[[1887]]) и [[военен министър]] (1887-[[1891]]) в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]]. Той е първият български офицер, получил орден "[[За храброст]]" I ст., и първият български офицер, повишен в генералско звание.
'''Сава Атанасов Муткуров''' е български и руски [[офицер]], [[генерал-майор]] от [[пехота]]та. Политик – [[регент]] на Княжество България ([[1886]]-[[1887]]) и [[военен министър]] (1887-[[1891]]) в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]]. Той е първият български офицер, получил орден [[За храброст]] I ст., и първият български офицер, повишен в генералско звание.


== Биография ==
== Биография ==
Сава Муткуров е роден на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в [[Цариград]].
Сава Муткуров е роден на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в [[Цариград]].


===Армия на Русия===
===Армия на Русия===
През [[1872]] г. завършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса]]. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878) е командир на [[рота]] в 54-ти мински пехотен полк.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
През [[1872]] г. завършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса]]. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) е командир на [[рота]] в 54-ти мински пехотен полк.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>


===Милиция на Източна Румелия===
===Милиция на Източна Румелия===
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] Муткуров е на служба в милицията на [[Източна Румелия]] - първоначално в I-ва пловдивска [[дружина]], а след това - в Главния щаб.
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] Муткуров е на служба в милицията на [[Източна Румелия]] – първоначално в I-ва пловдивска [[дружина]], а след това – в Главния щаб.


Участва активно в осъществяването на [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] през [[1885]] г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в [[Пловдив]]. Заедно с [[Димитър Ризов]] се явяват при княз [[Александър I Батенберг]] в [[Шумен]] със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.
Участва активно в осъществяването на [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] през [[1885]] г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в [[Пловдив]]. Заедно с [[Димитър Ризов]] се явяват при княз [[Александър I Батенберг]] в [[Шумен]] със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.


===Армия на България===
===Армия на България===
По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] командва десния фланг и центъра при настъплението към [[Пирот]] (14-15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-та пехотна [[бригада]].<ref name="tt"/>
По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] командва десния фланг и центъра при настъплението към [[Пирот]] (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-та пехотна [[бригада]].<ref name="tt"/>


===Политическа и държавна дейност===
===Политическа и държавна дейност===
След [[Преврат в България (1886)|проруския преврат]] през [[1886]] г., целящ детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Сава Муткуров, заедно със [[Стефан Стамболов]], е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в [[София]] и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.<ref name="tt"/>
След [[Преврат в България (1886)|проруския преврат]] през [[1886]] г., целящ детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Сава Муткуров, заедно със [[Стефан Стамболов]], е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в [[София]] и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.<ref name="tt"/>


След абдикацията на княз Александър Батенберг на [[7 септември]]{{дата нов стил}} [[1886]] г. Сава Муткуров е избран за [[регент]] в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и [[Петко Каравелов]]. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз [[Фердинанд I]].
След абдикацията на княз Александър Батенберг на [[7 септември]]{{дата нов стил}} [[1886]] г. Сава Муткуров е избран за [[регент]] в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и [[Петко Каравелов]]. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз [[Фердинанд I]].


На [[1 септември]] Муткуров е назначен за [[военен министър]] в новообразувания [[Правителство на България (15)|кабинет]] на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в [[генерал-майор]].<ref name="tt"/>
На [[1 септември]] Муткуров е назначен за [[военен министър]] в новообразувания [[Правителство на България (15)|кабинет]] на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в [[генерал-майор]].<ref name="tt"/>
Ред 35: Ред 35:
* Орден „[[За храброст]]“ I ст., IV ст. 2-ри клас
* Орден „[[За храброст]]“ I ст., IV ст. 2-ри клас
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ I ст. без мечове и II ст. с мечове
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ I ст. без мечове и II ст. с мечове
* Орден „[[За заслуга]]“ - сребърен
* Орден „[[За заслуга]]“ – сребърен
* Руски орден "Св. Станислав" IV ст.
* Руски орден „Св. Станислав“ IV ст.
* Руски орден "Св. Ана" IV ст. <ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6033 Форум "Бойна Слава"]</ref>
* Руски орден „Св. Ана“ IV ст. <ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6033 Форум „Бойна Слава“]</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 43: Ред 43:


== Източници ==
== Източници ==
* {{cite book | title = Съединението 1885 - енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}
* {{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}


{{пост списък|Министър на отбраната на България|17}}
{{пост списък|Министър на отбраната на България|17}}

Версия от 21:58, 5 януари 2016

Сава Муткуров
български военен деец и политик

Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

НаградиОрден „Свети Станислав“
Сава Муткуров в Общомедия

Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер, генерал-майор от пехотата. Политик – регент на Княжество България (1886-1887) и военен министър (1887-1891) в правителството на Стефан Стамболов. Той е първият български офицер, получил орден „За храброст“ I ст., и първият български офицер, повишен в генералско звание.

Биография

Сава Муткуров е роден на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в Цариград.

Армия на Русия

През 1872 г. завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на рота в 54-ти мински пехотен полк.[1]

Милиция на Източна Румелия

След Освобождението на България Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия – първоначално в I-ва пловдивска дружина, а след това – в Главния щаб.

Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.

Армия на България

По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-та пехотна бригада.[1]

Политическа и държавна дейност

След проруския преврат през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Сава Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.[1]

След абдикацията на княз Александър Батенберг на 7 септември* 1886 г. Сава Муткуров е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз Фердинанд I.

На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор.[1]

Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март* 1891 г.[1] Погребан е в църквата „Свети Спас“ в София.

Награди

  • Орден „За храброст“ I ст., IV ст. 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ I ст. без мечове и II ст. с мечове
  • Орден „За заслуга“ – сребърен
  • Руски орден „Св. Станислав“ IV ст.
  • Руски орден „Св. Ана“ IV ст. [2]

Бележки

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Форум „Бойна Слава“

Източници

  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.