Сава Муткуров: Разлика между версии
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 5x тире, 4x кавички, 2x тире-числа, 5 интервала (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 7: | Ред 7: | ||
}} |
}} |
||
'''Сава Атанасов Муткуров''' е български и руски [[офицер]], [[генерал-майор]] от [[пехота]]та. Политик |
'''Сава Атанасов Муткуров''' е български и руски [[офицер]], [[генерал-майор]] от [[пехота]]та. Политик – [[регент]] на Княжество България ([[1886]]-[[1887]]) и [[военен министър]] (1887-[[1891]]) в [[Правителство на България (15)|правителството]] на [[Стефан Стамболов]]. Той е първият български офицер, получил орден „[[За храброст]]“ I ст., и първият български офицер, повишен в генералско звание. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Сава Муткуров е роден на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в [[Цариград]]. |
Сава Муткуров е роден на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в [[Цариград]]. |
||
===Армия на Русия=== |
===Армия на Русия=== |
||
През [[1872]] г. завършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса]]. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 |
През [[1872]] г. завършва Юнкерското Пехотно училище в [[Одеса]]. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 – 1878) е командир на [[рота]] в 54-ти мински пехотен полк.<ref name="tt">{{ташев}}</ref> |
||
===Милиция на Източна Румелия=== |
===Милиция на Източна Румелия=== |
||
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] Муткуров е на служба в милицията на [[Източна Румелия]] |
След [[Освобождение на България|Освобождението на България]] Муткуров е на служба в милицията на [[Източна Румелия]] – първоначално в I-ва пловдивска [[дружина]], а след това – в Главния щаб. |
||
Участва активно в осъществяването на [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] през [[1885]] г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в [[Пловдив]]. Заедно с [[Димитър Ризов]] се явяват при княз [[Александър I Батенберг]] в [[Шумен]] със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му. |
Участва активно в осъществяването на [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] през [[1885]] г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в [[Пловдив]]. Заедно с [[Димитър Ризов]] се явяват при княз [[Александър I Батенберг]] в [[Шумен]] със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му. |
||
===Армия на България=== |
===Армия на България=== |
||
По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] командва десния фланг и центъра при настъплението към [[Пирот]] (14 |
По време на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] командва десния фланг и центъра при настъплението към [[Пирот]] (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-та пехотна [[бригада]].<ref name="tt"/> |
||
===Политическа и държавна дейност=== |
===Политическа и държавна дейност=== |
||
След [[Преврат в България (1886)|проруския преврат]] през [[1886]] г., целящ детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Сава Муткуров, заедно със [[Стефан Стамболов]], е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в [[София]] и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.<ref name="tt"/> |
След [[Преврат в България (1886)|проруския преврат]] през [[1886]] г., целящ детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Сава Муткуров, заедно със [[Стефан Стамболов]], е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в [[София]] и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.<ref name="tt"/> |
||
След абдикацията на княз Александър Батенберг на [[7 септември]]{{дата нов стил}} [[1886]] г. Сава Муткуров е избран за [[регент]] в Регентския съвет |
След абдикацията на княз Александър Батенберг на [[7 септември]]{{дата нов стил}} [[1886]] г. Сава Муткуров е избран за [[регент]] в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и [[Петко Каравелов]]. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз [[Фердинанд I]]. |
||
На [[1 септември]] Муткуров е назначен за [[военен министър]] в новообразувания [[Правителство на България (15)|кабинет]] на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в [[генерал-майор]].<ref name="tt"/> |
На [[1 септември]] Муткуров е назначен за [[военен министър]] в новообразувания [[Правителство на България (15)|кабинет]] на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в [[генерал-майор]].<ref name="tt"/> |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
* Орден „[[За храброст]]“ I ст., IV ст. 2-ри клас |
* Орден „[[За храброст]]“ I ст., IV ст. 2-ри клас |
||
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ I ст. без мечове и II ст. с мечове |
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ I ст. без мечове и II ст. с мечове |
||
* Орден „[[За заслуга]]“ |
* Орден „[[За заслуга]]“ – сребърен |
||
* Руски орден |
* Руски орден „Св. Станислав“ IV ст. |
||
* Руски орден |
* Руски орден „Св. Ана“ IV ст. <ref>[http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6033 Форум „Бойна Слава“]</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Ред 43: | Ред 43: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
* {{cite book | title = Съединението 1885 |
* {{cite book | title = Съединението 1885 – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}} |
||
{{пост списък|Министър на отбраната на България|17}} |
{{пост списък|Министър на отбраната на България|17}} |
Версия от 21:58, 5 януари 2016
Сава Муткуров | |
български военен деец и политик | |
Роден |
16 декември 1852 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Награди | Орден „Свети Станислав“ |
Сава Муткуров в Общомедия |
Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер, генерал-майор от пехотата. Политик – регент на Княжество България (1886-1887) и военен министър (1887-1891) в правителството на Стефан Стамболов. Той е първият български офицер, получил орден „За храброст“ I ст., и първият български офицер, повишен в генералско звание.
Биография
Сава Муткуров е роден на 4/16 декември 1852 г. в Търново. Известно време учи във Военно-медицинското училище в Цариград.
Армия на Русия
През 1872 г. завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса. През следващите години служи в Руската армия. Участва, заедно с други български доброволци, в Сръбско-турската война (1876). По време на Руско-турската война (1877 – 1878) е командир на рота в 54-ти мински пехотен полк.[1]
Милиция на Източна Румелия
След Освобождението на България Муткуров е на служба в милицията на Източна Румелия – първоначално в I-ва пловдивска дружина, а след това – в Главния щаб.
Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. В периода от 6 до 8 септември 1885 г. е член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив. Заедно с Димитър Ризов се явяват при княз Александър I Батенберг в Шумен със задачата да го уведомят за подготвеното дело и да получат съгласието му.
Армия на България
По време на Сръбско-българската война командва десния фланг и центъра при настъплението към Пирот (14 – 15 ноември). Началник е на войските, които се сражават на Царибродската позиция на 13 ноември. След войната е началник на Пловдивския гарнизон и командир на 5-та пехотна бригада.[1]
Политическа и държавна дейност
След проруския преврат през 1886 г., целящ детронирането на княз Александър I Батенберг, Сава Муткуров, заедно със Стефан Стамболов, е сред основните организатори на контрапреврата. Стамболов го назначава за главнокомандващ на лоялните към княза военни части. Войници от Пловдивския гарнизон са прехвърлени в София и арестуват някои от заговорниците, а останалите бягат в чужбина.[1]
След абдикацията на княз Александър Батенберг на 7 септември* 1886 г. Сава Муткуров е избран за регент в Регентския съвет на Княжество България заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Остава на поста до 14 август 1887 г., когато регентството е разпуснато поради избора на новия български княз Фердинанд I.
На 1 септември Муткуров е назначен за военен министър в новообразувания кабинет на Стефан Стамболов. На 16 февруари 1891 г. е освободен от поста и е повишен в генерал-майор.[1]
Ген. Сава Муткуров умира в Неапол на 15 март* 1891 г.[1] Погребан е в църквата „Свети Спас“ в София.
Награди
- Орден „За храброст“ I ст., IV ст. 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ I ст. без мечове и II ст. с мечове
- Орден „За заслуга“ – сребърен
- Руски орден „Св. Станислав“ IV ст.
- Руски орден „Св. Ана“ IV ст. [2]
Бележки
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Форум „Бойна Слава“
Източници
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
|
- Регенти на България
- Министри на отбраната на България
- Български политици (1878 – 1918)
- Български генерали
- Руски офицери
- Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Носители на орден „За храброст“
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За заслуга“
- Дейци на БТЦРК
- Доброволци в Сръбско-турската война (1876)
- Родени във Велико Търново
- Починали в Неапол
- Личности (Неапол)