Имунитет: Разлика между версии
м →Вроден |
м форматиране: 14x тире, 10x нов ред, 4x тире-числа, А|АБ, заглавие-стил, интервал, кавички (ползвайки Advisor); вътр. препратки |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Друго значение|биологичното явление|правното понятие|Имунитет (право)}} |
{{Друго значение|биологичното явление|правното понятие|Имунитет (право)}} |
||
'''Имунитетът''' (от {{lang-la|immunis}} |
'''Имунитетът''' (от {{lang-la|immunis}} – свободен) е устойчивост на [[организъм|организма]] срещу физичните, химичните и биологичните [[етиология|патогенетични фактори]] на заобикалящата го среда. Имунитетът е сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Основната цел на имунитета е да съхрани [[хомеостаза]]та и генетичната цялост на организма, независимо от промените в заобикалящата го жива и нежива природа. [[image: IgG molecular surface.jpg|thumb|АНТИТЯЛО<br>''триизмерна белтъчна структура''|200 px]] |
||
[[image: SEM Lymphocyte.jpg|thumb|ЛИМФОЦИТ<br>''сканираща електронна микроскопия''|200 px|right]] |
[[image: SEM Lymphocyte.jpg|thumb|ЛИМФОЦИТ<br>''сканираща електронна микроскопия''|200 px|right]] |
||
== Видове имунитет == |
== Видове имунитет == |
||
Ред 10: | Ред 8: | ||
==== Вроден ==== |
==== Вроден ==== |
||
Вроденият имунитет се формира по време на [[ембрион]]алното развитие. Той се обуславя от: |
Вроденият имунитет се формира по време на [[ембрион]]алното развитие. Той се обуславя от: |
||
*генетичните особености на систематичната група |
*генетичните особености на систематичната група – говедата не боледуват от сап, конете не боледуват от [[шап]]; |
||
*генетичните особености на отделните индивиди |
*генетичните особености на отделните индивиди – независимо от екстремалната вирулентност и патогенност на някои [[щам]]ове патогенни [[микроорганизми]], някои индивиди не се заразяват от болестта, която покосява техните събратя; |
||
*имунитета на майчиния организъм |
*имунитета на майчиния организъм – при определени условия е възможно новоразвиващият се организъм да възприеме [[антитела]] от майката (като разновидност на пасивния имунитет). |
||
==== Придобит ==== |
==== Придобит ==== |
||
Придобитият имунитет възниква през стадия на самостоятелен живот. Той може да бъде активен или пасивен в зависимост от начина, по който се изгражда. Активният имунитет е резултат от прекарани заболявания като шарка, скарлатина, заушка и др. Инфекцията стимулира организма да образува специфични антитела срещу болестотворните микроорганизми или техните продукти и вирусите. |
Придобитият имунитет възниква през стадия на самостоятелен живот. Той може да бъде активен или пасивен в зависимост от начина, по който се изгражда. Активният имунитет е резултат от прекарани заболявания като [[шарка]], [[скарлатина]], [[заушка]] и др. Инфекцията стимулира организма да образува специфични антитела срещу болестотворните микроорганизми или техните продукти и [[Вируси|вирусите]]. |
||
=== Според начина на изграждане === |
=== Според начина на изграждане === |
||
==== Активен ==== |
==== Активен ==== |
||
Активният имунитет е сложен адаптивно-защитен механизъм. Той възниква след среща на клетките, тъканите или органите с патогенетичните фактори на околната среда. |
Активният имунитет е сложен адаптивно-защитен механизъм. Той възниква след среща на [[Клетки|клетките]], [[Тъкани|тъканите]] или [[Орган (анатомия)|органите]] с патогенетичните фактори на околната среда. Той бива: |
||
* естествен активен имунитет – възниква след преболедуване; |
|||
===== Естествен ===== |
|||
* изкуствен активен имунитет – придобива се след [[ваксинация]]. |
|||
===== Изкуствен ===== |
|||
Изкуственият активен имунитет се придобива след [[ваксинация]]. |
|||
==== Пасивен ==== |
==== Пасивен ==== |
||
⚫ | |||
===== Естествен ===== |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
===== Изкуствен ===== |
|||
⚫ | |||
=== Според специфичността === |
=== Според специфичността === |
||
==== Специфичен ==== |
==== Специфичен ==== |
||
Специфичният имунитет е насочен срещу конкретни и добре известни [[антиген]]и. Специфичният имунитет бива: |
Специфичният имунитет е насочен срещу конкретни и добре известни [[антиген]]и. Специфичният имунитет бива: |
||
*клетъчен (Т-килърни и Т-хелперни [[лимфоцит]]и) |
*клетъчен (Т-килърни и Т-хелперни [[лимфоцит]]и); |
||
*хуморален (специфични антитела). |
*хуморален (специфични антитела). |
||
==== Неспецифичен ==== |
==== Неспецифичен ==== |
||
Неспецифичният имунитет е насочен срещу всички потенциални опасности, които биха могли да застрашат |
Неспецифичният имунитет е насочен срещу всички потенциални опасности, които биха могли да застрашат хомеостазата на организма. Формите на неспецифичния имунитет са: |
||
*клетъчен (макрофаги, NK-клетки |
*клетъчен ([[макрофаги]], NK-клетки – клас лимфоцити, наречени ''natural killers''); |
||
*хуморален (неспецифични, |
*хуморален (неспецифични, „широкообхватни“ антитела); |
||
*реологичен |
*реологичен – непрекъснат течен поток срещу околната среда, който отмива и отблъсква всички чужди тела и вещества по пътя си: сълзи, носни изтечения (сополи), бронхиални изтечения (храчки), пот, [[слюнка]], [[урина]], [[изпражнения]], полови секрети; |
||
*абразивен |
*абразивен – непрекъснато отмиране и отлющване на повърхностния слой клетки, които обвиват и отнасят със себе си всички заобикалящи ги чужди тела и вещества; чрез този механизъм се защитават [[Кожа и кожни образувания|кожата]], стомашно-чревния тракт, [[Дихателна система|дихателната]] и [[Пикочо-полова система|пикочо-половата система]]; |
||
*температурен |
*температурен – повишената температура силно влошава условията за развитие на патогенните микроорганизми и понякога дори спира тяхното размножаване; |
||
*алкално-киселинен |
*алкално-киселинен – резките промени на [[pH]] унищожават и подтискат голям брой микроорганизми; рН е кисело в стомаха, женските полови секрети, потта и др.; рН е алкално в слюнката, [[Черва|червата]], [[Семенна течност|семенната течност]] и др. |
||
=== Според механизма на реализиране === |
=== Според механизма на реализиране === |
||
==== Клетъчен ==== |
==== Клетъчен ==== |
||
Клетъчният имунитет се реализира от [[фагоцитоза|фагоцитиращите]] клетки на [[имунна система|имунната система]] (макрофаги и микрофаги), Т-килърните лимфоцити и NK-клетките |
Клетъчният имунитет се реализира от [[фагоцитоза|фагоцитиращите]] клетки на [[имунна система|имунната система]] (макрофаги и микрофаги), Т-килърните лимфоцити и NK-клетките. |
||
==== Хуморален ==== |
==== Хуморален ==== |
||
Хуморалният имунитет се реализира чрез |
Хуморалният имунитет се реализира чрез антителата. Те са специални белтъчни молекули, които могат да свързват антигените. Така образуваният комплекс антиген-антитяло по правило е безвреден и бързо се извежда от организма. Антителата се образуват от активирани [[В-лимфоцит]]и. |
||
=== Според времето на действие === |
=== Според времето на действие === |
||
==== Временен ==== |
==== Временен ==== |
||
Временен може да бъде само специфичният имунитет. Той може да бъде с различна продължителност: |
Временен може да бъде само специфичният имунитет. Той може да бъде с различна продължителност: |
||
* 2 |
* 2 – 6 часа — антитела, засукани с коластрата; |
||
* 1 |
* 1 – 30 дни — антитела, придобити от кръвта на майката или чрез инжектиране с хиперимунен серум; |
||
* 1 |
* 1 – 12 месеца — специфичен клетъчен имунитет, изграден след преболедуване или ваксинация; |
||
* 1 |
* 1 – 15 години — специфичен хуморален имунитет, изграден след преболедуване или ваксинация. |
||
==== Постоянен ==== |
==== Постоянен ==== |
||
Постоянен е неспецифичният имунитет. След тежко преболедуване специфичният хуморален имунитет може да се запази за повече от 15 години, да остане доживотен и дори да остави следи в генетичния код на индивида. |
Постоянен е неспецифичният имунитет. След тежко преболедуване специфичният хуморален имунитет може да се запази за повече от 15 години, да остане доживотен и дори да остави следи в [[Генетичен код|генетичния код]] на индивида. |
||
==Вижте също== |
== Вижте също == |
||
* [[Имунна система]] |
* [[Имунна система]] |
||
Версия от 08:22, 11 януари 2016
- Тази статия е за биологичното явление. За правното понятие вижте Имунитет (право).
Имунитетът (от Шаблон:Lang-la – свободен) е устойчивост на организма срещу физичните, химичните и биологичните патогенетични фактори на заобикалящата го среда. Имунитетът е сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Основната цел на имунитета е да съхрани хомеостазата и генетичната цялост на организма, независимо от промените в заобикалящата го жива и нежива природа.
Видове имунитет
Според произхода
Вроден
Вроденият имунитет се формира по време на ембрионалното развитие. Той се обуславя от:
- генетичните особености на систематичната група – говедата не боледуват от сап, конете не боледуват от шап;
- генетичните особености на отделните индивиди – независимо от екстремалната вирулентност и патогенност на някои щамове патогенни микроорганизми, някои индивиди не се заразяват от болестта, която покосява техните събратя;
- имунитета на майчиния организъм – при определени условия е възможно новоразвиващият се организъм да възприеме антитела от майката (като разновидност на пасивния имунитет).
Придобит
Придобитият имунитет възниква през стадия на самостоятелен живот. Той може да бъде активен или пасивен в зависимост от начина, по който се изгражда. Активният имунитет е резултат от прекарани заболявания като шарка, скарлатина, заушка и др. Инфекцията стимулира организма да образува специфични антитела срещу болестотворните микроорганизми или техните продукти и вирусите.
Според начина на изграждане
Активен
Активният имунитет е сложен адаптивно-защитен механизъм. Той възниква след среща на клетките, тъканите или органите с патогенетичните фактори на околната среда. Той бива:
- естествен активен имунитет – възниква след преболедуване;
- изкуствен активен имунитет – придобива се след ваксинация.
Пасивен
- естествен пасивен имунитет;
- изкуствен пасивен имунитет – придобива се след инжектиране на хиперимунен серум.
Според специфичността
Специфичен
Специфичният имунитет е насочен срещу конкретни и добре известни антигени. Специфичният имунитет бива:
- клетъчен (Т-килърни и Т-хелперни лимфоцити);
- хуморален (специфични антитела).
Неспецифичен
Неспецифичният имунитет е насочен срещу всички потенциални опасности, които биха могли да застрашат хомеостазата на организма. Формите на неспецифичния имунитет са:
- клетъчен (макрофаги, NK-клетки – клас лимфоцити, наречени natural killers);
- хуморален (неспецифични, „широкообхватни“ антитела);
- реологичен – непрекъснат течен поток срещу околната среда, който отмива и отблъсква всички чужди тела и вещества по пътя си: сълзи, носни изтечения (сополи), бронхиални изтечения (храчки), пот, слюнка, урина, изпражнения, полови секрети;
- абразивен – непрекъснато отмиране и отлющване на повърхностния слой клетки, които обвиват и отнасят със себе си всички заобикалящи ги чужди тела и вещества; чрез този механизъм се защитават кожата, стомашно-чревния тракт, дихателната и пикочо-половата система;
- температурен – повишената температура силно влошава условията за развитие на патогенните микроорганизми и понякога дори спира тяхното размножаване;
- алкално-киселинен – резките промени на pH унищожават и подтискат голям брой микроорганизми; рН е кисело в стомаха, женските полови секрети, потта и др.; рН е алкално в слюнката, червата, семенната течност и др.
Според механизма на реализиране
Клетъчен
Клетъчният имунитет се реализира от фагоцитиращите клетки на имунната система (макрофаги и микрофаги), Т-килърните лимфоцити и NK-клетките.
Хуморален
Хуморалният имунитет се реализира чрез антителата. Те са специални белтъчни молекули, които могат да свързват антигените. Така образуваният комплекс антиген-антитяло по правило е безвреден и бързо се извежда от организма. Антителата се образуват от активирани В-лимфоцити.
Според времето на действие
Временен
Временен може да бъде само специфичният имунитет. Той може да бъде с различна продължителност:
- 2 – 6 часа — антитела, засукани с коластрата;
- 1 – 30 дни — антитела, придобити от кръвта на майката или чрез инжектиране с хиперимунен серум;
- 1 – 12 месеца — специфичен клетъчен имунитет, изграден след преболедуване или ваксинация;
- 1 – 15 години — специфичен хуморален имунитет, изграден след преболедуване или ваксинация.
Постоянен
Постоянен е неспецифичният имунитет. След тежко преболедуване специфичният хуморален имунитет може да се запази за повече от 15 години, да остане доживотен и дори да остави следи в генетичния код на индивида.
Вижте също
|