Ботевградски говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 2: | Ред 2: | ||
== Фонетични особености == |
== Фонетични особености == |
||
* Гласната '''a''' вместо стб. {{кирилица|ѫ}}, {{кирилица|ъ}}, {{кирилица|ь}} без оглед на ударението: ''пат'', ''маш'', '' |
* Гласната '''a''' вместо стб. {{кирилица|ѫ}}, {{кирилица|ъ}}, {{кирилица|ь}} без оглед на ударението: ''пат'', ''маш'', ''плèтем'', ''плетàт'', ''чèтем'', ''четàт''; ''даш'' (дъжд), ''бàчва'', кàсно, дàнак, ''пèсак''; ''тàнак'' (тънък), ''пан'' (пън), ''сàмна се'', ''огàн''. В предлозите и представките ''във'' и ''въз'' вместо '''ъ''' обаче има '''о''': ''вов водàта'', ''воз вирà'', ''восèдна'', ''возглàве''. A в турски думи се среща ерова гласна: ''артъ̀к'', ''бакъ̀р'', ''калъ̀ч''. |
||
* Сонантни (сричкообразуващи) '''р''' и '''л''': ''вр̥х'', ''гр̥п'', ''гр̥̀ло''; ''пл̥х'', ''пл̥н'', ''бл̥̀а'' (бълха). |
* Сонантни (сричкообразуващи) '''р''' и '''л''': ''вр̥х'', ''гр̥п'', ''гр̥̀ло''; ''пл̥х'', ''пл̥н'', ''бл̥̀а'' (бълха). |
||
* Преглас на гласна '''a''' след мека съгласна в '''е''': ''оздравèвам'', ''отговàрем'', ''остàвем'', ''намалèвам'', ''глобèвам'', ''скàчем'' (скачам). |
* Преглас на гласна '''a''' след мека съгласна в '''е''': ''оздравèвам'', ''отговàрем'', ''остàвем'', ''намалèвам'', ''глобèвам'', ''скàчем'' (скачам). |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
== Морфологични особености == |
== Морфологични особености == |
||
* Членна форма ''-а'' за мъжки род: ''крако'', ''гр̥бо'', ''носо'', ''човèко''; ''кòно'', ''пàк’о'', ''злѝо''. |
* Членна форма ''-а'' за мъжки род: ''крако'', ''гр̥бо'', ''носо'', ''човèко''; ''кòно'', ''пàк’о'', ''злѝо''. |
||
* Глаголно окончание ''-а'' за 1 л. ед. ч. сег. време: '' |
* Глаголно окончание ''-а'' за 1 л. ед. ч. сег. време: ''чèтем'', ''смèем се'', ''òдим''. |
||
* Частица за бъдеще време '' |
* Частица за бъдеще време ''че'' за 1 лице и ''че'' останалите лица (че ''вѝдим'', че ''чèтем''; че ''вѝдим'', ч''е четем'', <em>че ти кажем</em>), която може да се свързва и със съюза ''да'': ''че да видиме'', ''че да видат'', ''вàзе че да e мàчно''. |
||
* Лично местоимение за 3 лице '' |
* Лично местоимение за 3 лице ''он'', ''она'', ''оно'', ''они'', като [[гломеративен падеж|гломеративната падежна форма]] за мн. число е ''них'', a не ''тех'': ''и он е като нѝх'', ''они нѝх са питàли''. От формата ''них'' е образувано местоименно притежателно прилагателно: ''нѝен'', ''нѝйна'', ''нѝйно'', ''нѝйни''. |
||
== Прилики и разлики със съседните говори == |
== Прилики и разлики със съседните говори == |
Версия от 11:07, 12 януари 2016
С названието Ботевградски говор или Орханийски говор се схваща диалекта говорен в Ботевградското и Етрополското поле. Той се намира непосредно до ятовата граница и е много близък до съседния Пирдопски говор.
Фонетични особености
- Гласната a вместо стб. ѫ, ъ, ь без оглед на ударението: пат, маш, плèтем, плетàт, чèтем, четàт; даш (дъжд), бàчва, кàсно, дàнак, пèсак; тàнак (тънък), пан (пън), сàмна се, огàн. В предлозите и представките във и въз вместо ъ обаче има о: вов водàта, воз вирà, восèдна, возглàве. A в турски думи се среща ерова гласна: артъ̀к, бакъ̀р, калъ̀ч.
- Сонантни (сричкообразуващи) р и л: вр̥х, гр̥п, гр̥̀ло; пл̥х, пл̥н, бл̥̀а (бълха).
- Преглас на гласна a след мека съгласна в е: оздравèвам, отговàрем, остàвем, намалèвам, глобèвам, скàчем (скачам).
- Липса на йотация, т. е. на съгласна й между две гласни: пèем (пея), копàем, пѝем, вѝем, пèат (пеят).
Морфологични особености
- Членна форма -а за мъжки род: крако, гр̥бо, носо, човèко; кòно, пàк’о, злѝо.
- Глаголно окончание -а за 1 л. ед. ч. сег. време: чèтем, смèем се, òдим.
- Частица за бъдеще време че за 1 лице и че останалите лица (че вѝдим, че чèтем; че вѝдим, че четем, че ти кажем), която може да се свързва и със съюза да: че да видиме, че да видат, вàзе че да e мàчно.
- Лично местоимение за 3 лице он, она, оно, они, като гломеративната падежна форма за мн. число е них, a не тех: и он е като нѝх, они нѝх са питàли. От формата них е образувано местоименно притежателно прилагателно: нѝен, нѝйна, нѝйно, нѝйни.
Прилики и разлики със съседните говори
Ботевградският говор е много близък, почти напълно еднакъв с разположения на изток от него пирдопски говор, от който се различава по западния си прегласен ятов изговор.