Студен кладенец (язовир): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Язовир инфо → Шаблон:Язовир
форматиране: 2x кавички, 2x тире, 2x число+г., 4 интервала, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 9: Ред 9:
|географска дължина = 25.546667
|географска дължина = 25.546667
|надморска височина = 227 m
|надморска височина = 227 m
|построен = 1954-1957
|построен = 1954 – 1957
|стойност =
|стойност =
|собственик =
|собственик =
Ред 21: Ред 21:
|ширина = 1.5 km
|ширина = 1.5 km
|площ = 27.8 km<sup>2</sup>
|площ = 27.8 km<sup>2</sup>
|обем = '''489 000 000 m<sup>3</sup>'''
|обем = '''489 000 000 m<sup>3</sup>'''
|приток =
|приток =
|отток = 1 600 млн. m³
|отток = 1 600 млн. m³
|водосборен басейн = 3 752 km<sup>2</sup>
|водосборен басейн = 3 752 km<sup>2</sup>
|източник = [[Арда]], [[Върбица (река)|Върбица]]
|източник = [[Арда]], [[Върбица (река)|Върбица]]
|вид вец = подязовирен-деривационен
|вид вец = подязовирен-деривационен
|напор = 65.8 m
|напор = 65.8 m
|турбини = 6
|турбини = 6
|капацитет = 85 MW
|капацитет = 85 MW
|производство = 165 000 MWh
|производство = 165 000 MWh
}}
}}


'''"Студен кладенец"''' е [[язовир]], разположен по средното течение на река [[Арда]], на югоизток от град [[Кърджали]], на границата между общините [[община Кърджали|Кърджали]] и [[община Крумовград|Крумовград]].
'''„Студен кладенец“''' е [[язовир]], разположен по средното течение на река [[Арда]], на югоизток от град [[Кърджали]], на границата между общините [[община Кърджали|Кърджали]] и [[община Крумовград|Крумовград]].


Със своите 27 km² площ той е 3-ят по големина язовир в България след [[Мандра (язовир)|„Мандра“]] и [[Искър (язовир)|„Искър“]]<ref>[http://laws.nariba.com/docs/9.doc Наредба № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4]</ref>.
Със своите 27 km² площ той е 3-ят по големина язовир в България след [[Мандра (язовир)|„Мандра“]] и [[Искър (язовир)|„Искър“]]<ref>[http://laws.nariba.com/docs/9.doc Наредба № 24 от 17.05.2002 г. за условията и реда за определяне на зони за любителски и стопански риболов в държавните язовири и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и рибовъдство в тях, стр. 4]</ref>.


Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954&nbsp;г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения, породени от приижданията на реката. В експлоатация хидровъзелът е пуснат през 1958&nbsp;г.
Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954 г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения, породени от приижданията на реката. В експлоатация хидровъзелът е пуснат през 1958 г.


[[Водосбор]]ната му област е 3752 km<sup>2</sup> със среден годишен отток 1600 млн. m³. [[Бетон]]ната язовирна стена е висока 68&nbsp;m в най-високата си част, а дължината и&#768; е 350&nbsp;m. В основата си стената е широка 61&nbsp;m, а в короната - 8&nbsp;m. Тя е построена върху десния скат на реката и на водохранилището с обем 489 млн. m³, което се простира общо на 29&nbsp;km нагоре по течението.
[[Водосбор]]ната му област е 3752 km<sup>2</sup> със среден годишен отток 1600 млн. m³. [[Бетон]]ната язовирна стена е висока 68&nbsp;m в най-високата си част, а дължината и&#768; е 350&nbsp;m. В основата си стената е широка 61&nbsp;m, а в короната – 8&nbsp;m. Тя е построена върху десния скат на реката и на водохранилището с обем 489 млн. m³, което се простира общо на 29&nbsp;km нагоре по течението.


Главно предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и за напояване и производство на [[електроенергия]] чрез [[ВЕЦ]]<ref>По данни от Кратка българска енциклопедия, издание на БАН, 1969: средногодишно 208 млн. квтч.</ref>.
Главно предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и за напояване и производство на [[електроенергия]] чрез [[ВЕЦ]]<ref>По данни от Кратка българска енциклопедия, издание на БАН, 1969: средногодишно 208 млн. квтч.</ref>.
Ред 45: Ред 45:
Освен за това езерото на язовир „Студен кладенец“ се използва за [[рибовъдство]] и [[водни спортове]] ([[гребане]], водни колела).
Освен за това езерото на язовир „Студен кладенец“ се използва за [[рибовъдство]] и [[водни спортове]] ([[гребане]], водни колела).
{{Br}}
{{Br}}

== Галерия ==
== Галерия ==
<gallery>
<gallery>
Ред 57: Ред 58:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{commons|Dam "Studen kladenetz"}}
{{commons|Dam „Studen kladenetz“}}
* [http://vec.nek.bg/stations_sk.htm '''Язовир Студен кладенец''' - НЕК АД-Язовири и каскади]
* [http://vec.nek.bg/stations_sk.htm '''Язовир Студен кладенец''' – НЕК АД-Язовири и каскади]


{{Язовири в България}}
{{Язовири в България}}

Версия от 15:48, 17 януари 2016

Тази статия е за язовира. За селото вижте Студен кладенец.

Студен кладенец
Стената на язовир „Студен кладенец“
Стената на язовир „Студен кладенец“
Местоположение
41.6237° с. ш. 25.6222° и. д.
Местоположение в България
МестоположениеОбласт Кърджали, България
Надм. височина227 m
Построен1954 – 1957
СобственикНЕК ЕАД
Язовирна стена
Видбетонна стена
Височина68 m
Дължина350 m
Ширина корона8 m
Ширина основа61 m
Езеро
Дължина29 km
Ширина1.5 km
Площ27.8 km2
Воден обем489 000 000 m3
ПритокАрда
Върбица
Отток1 600 млн. m³
Водосб. басейн3 752 km2
ИзточникАрда, Върбица
ВЕЦ
Видподязовирен-деривационен
Напор65.8 m
Турбини6
Капацитет85 MW
Производство165 000 MWh

„Студен кладенец“ е язовир, разположен по средното течение на река Арда, на югоизток от град Кърджали, на границата между общините Кърджали и Крумовград.

Със своите 27 km² площ той е 3-ят по големина язовир в България след „Мандра“ и „Искър“[1].

Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954 г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения, породени от приижданията на реката. В експлоатация хидровъзелът е пуснат през 1958 г.

Водосборната му област е 3752 km2 със среден годишен отток 1600 млн. m³. Бетонната язовирна стена е висока 68 m в най-високата си част, а дължината ѝ е 350 m. В основата си стената е широка 61 m, а в короната – 8 m. Тя е построена върху десния скат на реката и на водохранилището с обем 489 млн. m³, което се простира общо на 29 km нагоре по течението.

Главно предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и за напояване и производство на електроенергия чрез ВЕЦ[2].

Освен за това езерото на язовир „Студен кладенец“ се използва за рибовъдство и водни спортове (гребане, водни колела).

Галерия

Бележки

Външни препратки