Кератин: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
Някои представители на [[микоценозата]], причиняващи гъбични заболявания ([[инфекции]]) на [[кожа]]та, се хранят с кератин. [[Коприна|Копринен]]ите [[фиброин]]и, отделяни от [[насекоми]] и [[паяци]] често се класифицират като кератини, въпреки че не е ясно дали са филогенетично свързани с кератините при [[гръбначни животни|гръбначните животни]]. Ясно е обаче, че коприната притежава вторична β-стрктура. |
Някои представители на [[микоценозата]], причиняващи гъбични заболявания ([[инфекции]]) на [[кожа]]та, се хранят с кератин. [[Коприна|Копринен]]ите [[фиброин]]и, отделяни от [[насекоми]] и [[паяци]] често се класифицират като кератини, въпреки че не е ясно дали са филогенетично свързани с кератините при [[гръбначни животни|гръбначните животни]]. Ясно е обаче, че коприната притежава вторична β-стрктура. |
||
⚫ | Кератинът е колективно име за група от протеини, които образуват междинни нишки в епителните клетки и е “най-силният” протеин в човешкото тяло. В изграждането на кератина, има три специфични киселини: цистин, метионин и цистеин. Те се насочват чрез кръвта до корена на косъма и изискват прием на цинк и витамин В6, за да бъдат синтезирани. Кератин е влакнест протеин - основната характеристика на този вид протеин е, че неговата структура се състои от дълги нишки. |
||
[[Категория:Белтъци]] |
[[Категория:Белтъци]] |
||
[[Категория:Цитоскелет]] |
[[Категория:Цитоскелет]] |
||
{{биохимия-мъниче}} |
|||
⚫ | Кератинът е колективно име за група от протеини, които образуват междинни нишки в епителните клетки и е “най-силният” протеин в човешкото тяло. В изграждането на кератина, има три специфични киселини: цистин, метионин и цистеин. Те се насочват чрез кръвта до корена на косъма и изискват прием на цинк и витамин В6, за да бъдат синтезирани. Кератин е влакнест протеин - основната характеристика на този вид протеин е, че неговата структура се състои от дълги нишки. |
Версия от 13:15, 18 януари 2016
Кератините са група фибриларни (влакнести) структурни белтъци. Здрави и неразтворими, те образуват твърдите, но неминерализирани структури при влечугите, птиците и бозайниците. Балените на китовете са изградени също от кератини. Кератини се съдържат и в стомашно-чревните пътища на много животни, включително и на кръглите червеи. По биологическа якост те си съперничат с хитина — подобен на целулоза полимер на глюкозамина, основна съставна част на екзоскелетите при членестоногите. Съществуват различни типове кератини, дори и в организма на едно и също животно.
Кератинът изгражда космите на косата, ноктите, вълната и други. Тези белтъци имат вторична α-структура спирална. При намокряне на косата спиралният кератин може да придобие структура на нагънат лист, която е по-опъната. Това обяснява удължаването на космите на косата при намокряне.
Някои представители на микоценозата, причиняващи гъбични заболявания (инфекции) на кожата, се хранят с кератин. Копринените фиброини, отделяни от насекоми и паяци често се класифицират като кератини, въпреки че не е ясно дали са филогенетично свързани с кератините при гръбначните животни. Ясно е обаче, че коприната притежава вторична β-стрктура.
Кератинът е колективно име за група от протеини, които образуват междинни нишки в епителните клетки и е “най-силният” протеин в човешкото тяло. В изграждането на кератина, има три специфични киселини: цистин, метионин и цистеин. Те се насочват чрез кръвта до корена на косъма и изискват прием на цинк и витамин В6, за да бъдат синтезирани. Кератин е влакнест протеин - основната характеристика на този вид протеин е, че неговата структура се състои от дълги нишки.