Окупация на Цариград: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
[[Категория:История на Османската империя]] |
[[Категория:История на Османската империя]] |
||
[[Категория:Първа световна война]] |
[[Категория:Първа световна война]] |
||
[[Категория:Въоръжени сили на Великобритания]] |
|||
[[Категория:Въоръжени сили на Франция]] |
|||
[[Категория:Въоръжени сили на Италия]] |
Версия от 06:41, 20 януари 2016
Окупацията на Константинопол от френски, британски и италиански войски в съответствие с Мудроското примирие и Севърския договор продължава от 13 ноември 1918 г. до 23 септември 1923 г.
Със завземането на Константинопол от чуждестранни войски приключва участието на Османската империя в Първата световна война. Окупацията създава условия за вътрешнополитически реформи, както и за премахване на Османския султанат на 1 ноември 1922 г.
Първите френски войски влизат в града на 12 ноември 1918 г., последвани от британски войски на следващия ден. Италиански войски акостират в Галата на 7 февруари 1919 г.[1].
Съюзническите окупациoнни зони се разпределят по квартали на Константинопол и установяват съюзническа военна администрация през декември 1918 г. Окупацията има 2 фази:
- първоначалната окупация е в съответствие с примирието (от 13 ноември 1918 г. до 16 март 1920 г.);
- от 16 март 1920 г. тя е направена трайна със Севърския договор, чието действие е прекратено от Лозанския договор от 24 юли 1923 г.
Последните съюзнически войски напускат града на 23 септември 1923 г., а на 6 октомври с.г. влизат първите турски войски.
Това е първата промяна на владението на Константинопол, откакто османските турци превземат Византийската столица през 1453 г.
Бележки
- ↑ Missioni all'estero:1918 – 1923. In Turchia: da Costantinopoli all'Anatolia. // Arma dei Carabinieri. Посетен на 8 November 2012.