В очакване на Годо: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{ref-xx}} → {{икона|xx}}
Ред 58: Ред 58:
[[Категория:Книги от 1942 година]]
[[Категория:Книги от 1942 година]]
[[Категория:Философски съчинения]]
[[Категория:Философски съчинения]]
[[Категория:Северноирландска култура]]
[[Категория:Култура на Северна Ирландия]]
[[Категория:Театър на абсурда]]
[[Категория:Театър на абсурда]]

Версия от 20:37, 21 януари 2016

В очакване на Годо
En attendant Godot
АвторСамюъл Бекет
Създаване1949 г.
Франция
Първо издание1952 г.
Франция
ИздателствоМинюи
Оригинален езикфренски
ЖанрДрама, Модернизъм, Абсурдизъм, Сатира, Хумор
Видпиеса

ПреводачБояна Петрова / 1980
НачалоEstragon (renonçant à nouveau) — Rien à faire.
КрайEstragon — Allons-y. [Il ne bougent pas.]
В очакване на Годо в Общомедия

В очакване на Годо (Шаблон:Lang-fr) е пиеса в две действия, написана от нобелиста Самюъл Бекет и публикувана през 1952 г. в Париж от издателство Минюи.

Първото представление е играно в парижкия Théâtre de Babylone на 5 януари 1953 г., режисирано от Роже Блен, който изпълнявал и една от ролите. Липсата на непосредствено разбираемо послание първоначално предизвиквало бурни реакции на публиката. Впоследствие пиесата се утвърждава като една от знаковите творби на модерната драматургия. Поставяна е многократно по сцените на европейските театри, както и на други места по света.

Описание

Владимир и Естрагон (индийска постановка на пиесата, юни 2010)

При първото издание на оригиналния френски текст липсва стандартното разделянето на действия и сцени. При превода на английски и по-късно се установява делението на 2 действия. Декорът е описан лаконично с три думи: път, дърво, вечер.

Главните действащи лица са Владимир и Естрагон, в хода на представлението се появяват още Лъки и Поцо, както и едно момче, което носи вести - общо пет (като не се брои Годо, който бива очакван).

Тълкувания

В началото на 60-те години на миналия век критикът Мартин Еслин използва описанието театър на абсурда, а парадигматичен пример за това понятие става пиесата на Бекет. Тъй като собственият ѝ автор никога не е предлагал насоки за разбиране, а само е отричал натрапваните тълкувания, вариантите за нейното обяснение са многобройни и равностойни[1].

В България

На български език пиесaта е преведена през 1980 г.[2] от Бояна Петрова. През 1988 г. на публиката в Созопол е представено първо действие от пиесата[3]. Най-новата ѝ постановка е в Сатиричния театър през зимния сезон на 2008 г.[4]

Бележки

  1. Обстойна библиография на фр. и англ. [1]
  2. Самюъл Бекет, В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия, София: Народна култура, 1980.
  3. В рамките на т.н. Празници на изкуствата „Аполония“, режисура на Леон Даниел; в последните дни на годината пълното представление е показано в Театъра на българската армия (София).
  4. Обява на Сатиричния театър

Вижте също

Външни препратки

Шаблон:Театър-мъниче Шаблон:Литература-мъниче