Софийски санджак: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Нова страница: „'''Софийският санджак''' ({{lang-tr|Sofia Sancağı}}) е административно-териториална единица в Осман...“
 
м →‎top: ; форматиране: 5x тире-числа, 2 интервала, 2+ параметъра (ползвайки Advisor)
Ред 1: Ред 1:
'''Софийският санджак''' ({{lang-tr|Sofia Sancağı}}) е административно-териториална единица в [[Османската империя]], просъществувала от 1393 г. до 1878 г., т.е. до създаването на [[Княжество България]] със столица [[София]].
'''Софийският санджак''' ({{lang-tr|Sofia Sancağı}}) е административно-териториална единица в [[Османската империя]], просъществувала от 1393 г. до 1878 г., т.е. до създаването на [[Княжество България]] със столица [[София]].


Първият [[санджакбей]] е Балабан, по-известен като покорителя на София. <ref name="Gradeva, Rosit︠s︡a 2004 34">{{cite book | title=Rumeli under the Ottomans, 15th-18th centuries: institutions and communities | publisher=Isis Press | author=Gradeva, Rosit︠s︡a | year=2004 | page=34}}</ref>
Първият [[санджакбей]] е Балабан, по-известен като покорителя на София. <ref name="Gradeva, Rosit︠s︡a 2004 34">{{cite book | title=Rumeli under the Ottomans, 15th-18th centuries: institutions and communities | publisher=Isis Press | author=Gradeva, Rosit︠s︡a | year=2004 | page=34}}</ref>


С разрастването в [[Румелия]] на Османската империя, центъра на санджака става и седалище на [[бейлербей|бейлербея]] на [[Румелийски еялет|Румелийския еялет]]. През 1520 г. около 6,1% от общия брой на населението в санджака (25 910) са мюсюлмани. <ref>{{Citation |last=Minkov |first=Anton|title=Conversion to Islam in the Balkans : Kisve bahası petitions and Ottoman social life, 1670-1730 |url=http://books.google.rs/books?id=zQsB_AghBKkC&pg=PA49&dq=sancak+sofia&hl=en&sa=X&ei=6XvXUNzTJajk4QTV3IGAAg&redir_esc=y#v=onepage&q=sancak%20sofia&f=false |archiveurl= |archivedate= |format= |accessdate= |edition= |series=Ottoman Empire and its heritage |volume=30 |year=2004 |publisher= Brill |location=Boston |language= |isbn=9789047402770 |oclc= 191947039 |page=49 }}</ref><ref>{{cite book | title=The poetics of Slavdom | publisher=Peter Lang | author=Zlatar, Zdenko | year=2007 | page=750 | quote=For instance, in the sancak of Sofia, out of 25,910 hearths, 24,341 belonged to the Christians, i.e. 94% and 1,569 or 6% to the Muslims.}}</ref> В края на 16 век и през първата половина на 17 век Ниш с околията е част от Софийския санджак. <ref>{{cite book | title=Vojna istorija Niša: deo 1. Od najstarijih vremena do prvog srpskog ustanka. deo 2. U sredjem veku (700-1459). deo 3. U razdoblju Turske vlasti (1459-1878) | publisher=Prosveta | author=Mirčetić, Dragoljub | year=1994 | page=139 | quote=Крајем XVI и у првој половини XVII века, кадилук Ниш припадао је Софијском санцаку}}</ref> В периода 1846-1864 гг. обаче е обратното, след като целия Софийски санджак става част от [[Нишки еялет|Нишкия еялет]] <ref name="narratives">page 75: The three eras of Ottoman history, a political essay on the late reforms of ... By James Henry Skene</ref><ref>{{cite book | title=International Journal of Turkish Studies | publisher=University of Wisconsin | year=2008 | page=64}}</ref>, докато в периода 1864-1878 гг. [[Нишки санджак|Нишкия санджак]] и Софийския санджак са част от [[Дунавски вилает|Дунавския вилает]]. <ref>{{cite book | title=International Journal of Turkish Studies | publisher=University of Wisconsin | year=2008 | page=64}}</ref>
С разрастването в [[Румелия]] на Османската империя, центъра на санджака става и седалище на [[бейлербей|бейлербея]] на [[Румелийски еялет|Румелийския еялет]]. През 1520 г. около 6,1% от общия брой на населението в санджака (25 910) са мюсюлмани. <ref>{{Citation |last=Minkov |first=Anton|title=Conversion to Islam in the Balkans : Kisve bahası petitions and Ottoman social life, 1670 – 1730 |url=http://books.google.rs/books?id=zQsB_AghBKkC&pg=PA49&dq=sancak+sofia&hl=en&sa=X&ei=6XvXUNzTJajk4QTV3IGAAg&redir_esc=y#v=onepage&q=sancak%20sofia&f=false |series=Ottoman Empire and its heritage |volume=30 |year=2004 |publisher= Brill |location=Boston |isbn=9789047402770 |oclc= 191947039 |page=49 }}</ref><ref>{{cite book | title=The poetics of Slavdom | publisher=Peter Lang | author=Zlatar, Zdenko | year=2007 | page=750 | quote=For instance, in the sancak of Sofia, out of 25,910 hearths, 24,341 belonged to the Christians, i.e. 94% and 1,569 or 6% to the Muslims.}}</ref> В края на 16 век и през първата половина на 17 век [[Ниш]] с околията си е част от Софийския санджак. <ref>{{cite book | title=Vojna istorija Niša: deo 1. Od najstarijih vremena do prvog srpskog ustanka. deo 2. U sredjem veku (700 – 1459). deo 3. U razdoblju Turske vlasti (1459 – 1878) | publisher=Prosveta | author=Mirčetić, Dragoljub | year=1994 | page=139 | quote=Крајем XVI и у првој половини XVII века, кадилук Ниш припадао је Софијском санцаку}}</ref> В периода 1846 – 1864 гг. обаче е обратното, след като целия Софийски санджак става част от [[Нишки еялет|Нишкия еялет]] <ref name="narratives">page 75: The three eras of Ottoman history, a political essay on the late reforms of ... By James Henry Skene</ref><ref>{{cite book | title=International Journal of Turkish Studies | publisher=University of Wisconsin | year=2008 | page=64}}</ref>, докато в периода 1864 – 1878 гг. [[Нишки санджак|Нишкия санджак]] и Софийския санджак са част от [[Дунавски вилает|Дунавския вилает]]. <ref>{{cite book | title=International Journal of Turkish Studies | publisher=University of Wisconsin | year=2008 | page=64}}</ref>


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 11:32, 25 януари 2016

Софийският санджак (Шаблон:Lang-tr) е административно-териториална единица в Османската империя, просъществувала от 1393 г. до 1878 г., т.е. до създаването на Княжество България със столица София.

Първият санджакбей е Балабан, по-известен като покорителя на София. [1]

С разрастването в Румелия на Османската империя, центъра на санджака става и седалище на бейлербея на Румелийския еялет. През 1520 г. около 6,1% от общия брой на населението в санджака (25 910) са мюсюлмани. [2][3] В края на 16 век и през първата половина на 17 век Ниш с околията си е част от Софийския санджак. [4] В периода 1846 – 1864 гг. обаче е обратното, след като целия Софийски санджак става част от Нишкия еялет [5][6], докато в периода 1864 – 1878 гг. Нишкия санджак и Софийския санджак са част от Дунавския вилает. [7]

Източници

  1. ↑ Gradeva, Rosit︠s︡a. Rumeli under the Ottomans, 15th-18th centuries: institutions and communities. Isis Press, 2004. с. 34.
  2. ↑ Minkov, Anton (2004). Conversion to Islam in the Balkans : Kisve bahası petitions and Ottoman social life, 1670 – 1730, Ottoman Empire and its heritage, 30. Boston: Brill, p. 49, ISBN 9789047402770, OCLC 191947039, http://books.google.rs/books?id=zQsB_AghBKkC&pg=PA49&dq=sancak+sofia&hl=en&sa=X&ei=6XvXUNzTJajk4QTV3IGAAg&redir_esc=y#v=onepage&q=sancak%20sofia&f=false 
  3. ↑ Zlatar, Zdenko. The poetics of Slavdom. Peter Lang, 2007. с. 750. For instance, in the sancak of Sofia, out of 25,910 hearths, 24,341 belonged to the Christians, i.e. 94% and 1,569 or 6% to the Muslims.
  4. ↑ Mirčetić, Dragoljub. Vojna istorija Niša: deo 1. Od najstarijih vremena do prvog srpskog ustanka. deo 2. U sredjem veku (700 – 1459). deo 3. U razdoblju Turske vlasti (1459 – 1878). Prosveta, 1994. с. 139. Крајем XVI и у првој половини XVII века, кадилук Ниш припадао је Софијском санцаку
  5. ↑ page 75: The three eras of Ottoman history, a political essay on the late reforms of ... By James Henry Skene
  6. ↑ International Journal of Turkish Studies. University of Wisconsin, 2008. с. 64.
  7. ↑ International Journal of Turkish Studies. University of Wisconsin, 2008. с. 64.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Софийски_санджак&oldid=7127523“.