Евпраксия Всеволодовна: Разлика между версии

Евпраксия-Аделхайд
	Евпраксия-Аделхайд
свещено-римска императрица
Лични данни
Родена	1071 г. ; Киевска Рус
Починала	20 юли 1109 г. ; Киевска Рус
Семейство
Брак	Хайнрих IV
Династия	Рюриковичи
Баща	Всеволод I
Майка	Анна
	Евпраксия-Аделхайд в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:23, 26 януари 2016

Евпраксия или Аделхайд (Шаблон:Lang-de, Шаблон:Lang-la) е киевска княгиня и императрица на Свещената Римска империя като втора съпруга на император Хайнрих IV.

Евпраксия е дъщеря на киевския княз Всеволод I и на втората му съпруга полабската княгиня Анна.

Първоначално Евпраксия е омъжена за Хайнрих Дългия, маркграф на Горна Саксония. През 1086 г. тя приема католицизма и германското име Аделхайд. През 1087 г. Хайнрих Дългия умира, а Евпраксия постъпва в манастир в Квелинбург, където среща бъдещия император Хайнрих IV, тогава още саксонски крал. Хайнрих е силно впечатлен от красотата на Евспраксия, чиято първата съпруга умира през декември 1087 г. Двамата се женят в Кьолн през април 1089 г.

Според историческите хроники Хайнрих IV приема николитанската ерес и организира сатанински оргии и скверни ритуали в двореца си. Евпраксия, както се твърди, е принудена да взема участие в оргиите и дори по време на такъв тези "обред" Хайнрих я предлага на сина си Конрад. Конрад обаче отказал възмутен и въстанал срещу баща си. Тази клеветническа история води началото си от конфликта между Хайнрих IV и папа Урбан II и борбата им за правото на инвеститура.

По време на кампанията си във Италия Хайнрих IV взема със себе си и Евпраксия и я държи изолирана във Верона. През 1093 г. тя успява да избяга в Каноса, където е приета от Матилда Тосканска, отявлен враг на Хайнрих IV. В Каноса Евпраксия се среща и с папа Урбан II и по негова молба прави публични показания пред съвета в Пиаченца. Там тя обвинява съпруга си, че я държал затворена насила, че я принуждавал да взема участие в сатанинските му оргии и че той лично отслужвал черна меса върху голото ѝ тяло.

След това Евпраксия се утановява в Унгария, където живее до 1099 г., когато се завръща в Киев. След смъртта на Хайнрих IV през 1106 г. Евпраксия се замонашва. Умира като монахиня на 20 юли 1109 г.

Източници

George Vernadsky, Kievan Russia (New Haven: Yale University Press, 1976).
Christian Raffensperger. Evpraksia Vsevolodovna between East and West. Russian History/Histoire Russe 30:1–2 [2003], pp. 23–3.

@@ Ред 32: / Ред 32: @@
 Евпраксия е дъщеря на киевския княз [[Всеволод I]] и на втората му съпруга полабската княгиня Анна.
-Първоначално Евпраксия е омъжена за Хайнрих Дългия, маркграф на Горна [[Саксония]]. През 1086 г. тя приема [[католицизъм|католицизма]] и германското име '''Аделхайд'''. През 1087 г. Хайнрих Дългия умира, а Евпраксия постъпва в манастир в [[Квелинбург]], където среща бъдещия император Хайнрих IV, тогава още [[саксония|саксонски]] крал. Хайнрих е силно впечатлен от красотата на Евспраксия, чиято първата съпруга умира през декември 1087 г. Двамата се женят в [[Кьолн]] през април 1089 г.
+Първоначално Евпраксия е омъжена за [[Хайнрих I фон Щаде|Хайнрих Дългия]], маркграф на Горна [[Саксония]]. През 1086 г. тя приема [[католицизъм|католицизма]] и германското име '''Аделхайд'''. През 1087 г. Хайнрих Дългия умира, а Евпраксия постъпва в манастир в [[Квелинбург]], където среща бъдещия император Хайнрих IV, тогава още [[саксония|саксонски]] крал. Хайнрих е силно впечатлен от красотата на Евспраксия, чиято първата съпруга умира през декември 1087 г. Двамата се женят в [[Кьолн]] през април 1089 г.
 Според историческите хроники Хайнрих IV приема николитанската ерес и организира сатанински оргии и скверни ритуали в двореца си. Евпраксия, както се твърди, е принудена да взема участие в оргиите и дори по време на такъв тези "обред" Хайнрих я предлага на сина си Конрад. Конрад обаче отказал възмутен и въстанал срещу баща си. Тази клеветническа история води началото си от конфликта между Хайнрих IV и папа [[Урбан II]] и [[Борба за инвеститурата|борбата им за правото на инвеститура]].