Свети Спас (София): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м -турско робство +османска власт
Редакция без резюме
Ред 4: Ред 4:
[[Файл:St Spas.JPG|мини|200px|Църквата „Свети Спас“ и фрагмент от крепостта Сердика/Средец, останки под „Булбанк“]]
[[Файл:St Spas.JPG|мини|200px|Църквата „Свети Спас“ и фрагмент от крепостта Сердика/Средец, останки под „Булбанк“]]


'''Църквата „Свети Спас“''', известна и като ''„Възнесение Господне“'', е полуразрушен православен български средновековен храм в центъра на [[София]], до пл. "Св. Неделя" в сутерена на „Булбанк“. През [[българско Възраждане|Възраждането]] и след [[Руско-турска война (1877-1878)|Освобождението]] от [[османска власт]] разширен и заедно със [[Света Неделя (София)|Света Неделя]] са били най-големине църкви в града. Унищожен от [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбандировки на София]] в 1944г.
'''„Свети Спас“''' или '''„Възнесение Господне“''' е полуразрушен православен български средновековен храм в центъра на [[София]], до пл. "Св. Неделя" в сутерена на „Булбанк“. През [[българско Възраждане|Възраждането]] и след [[Руско-турска война (1877-1878)|Освобождението]] от [[османска власт]] разширен и заедно със [[Света Неделя (София)|Света Неделя]] са били най-големине църкви в града. Унищожен от [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки на София]] в 1944 г.


Храмът е строен през периода [[11 век|11]]-[[13 век]]<ref>Дафина Василева, Свети Спас, студия София 1989 г.</ref>. В началото на османското нашествие църквата вероятно търпи сериозни щети за това по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През [[1564]] г. [[Матей Граматик]] описва подробно църквата „Св. Възнесение” („Св. Спас”) като очевидец на мъченическата гибел на [[Николай Софийски Нови|Св. Никола Нови Софийски]], тъй като тя е свързана с мъченика. През [[1578]] г. Стефан Герлах също отбелязва храма в пътеписа си.
Храмът е строен през периода [[11 век|11]]-[[13 век]]<ref>Дафина Василева, Свети Спас, студия София 1989 г.</ref>. В началото на османското нашествие църквата вероятно търпи сериозни щети за това по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През [[1564]] г. [[Матей Граматик]] описва подробно църквата „Св. Възнесение” („Св. Спас”) като очевидец на мъченическата гибел на [[Николай Софийски Нови|Св. Никола Нови Софийски]], тъй като тя е свързана с мъченика. През [[1578]] г. Стефан Герлах също отбелязва храма в пътеписа си.

Версия от 14:03, 30 януари 2016

Софийският храм "Свети Спас" преди унищожаването му от англо-американските бомбандировки на София в 1944г.
План на църквата „Свети Спас“ при крепостта Сердика/Средец
Църквата „Свети Спас“ и фрагмент от крепостта Сердика/Средец, останки под „Булбанк“

„Свети Спас“ или „Възнесение Господне“ е полуразрушен православен български средновековен храм в центъра на София, до пл. "Св. Неделя" в сутерена на „Булбанк“. През Възраждането и след Освобождението от османска власт разширен и заедно със Света Неделя са били най-големине църкви в града. Унищожен от англо-американските бомбардировки на София в 1944 г.

Храмът е строен през периода 11-13 век[1]. В началото на османското нашествие църквата вероятно търпи сериозни щети за това по-късно е ремонтирана и вкопана в терена на дълбочина 2 м. През 1564 г. Матей Граматик описва подробно църквата „Св. Възнесение” („Св. Спас”) като очевидец на мъченическата гибел на Св. Никола Нови Софийски, тъй като тя е свързана с мъченика. През 1578 г. Стефан Герлах също отбелязва храма в пътеписа си.

Храмът е бил с размери 13 х 8 м, еднокорабен, с малка крипта, засводен, с анти, преустроени по-късно в малък притвор, с ниши за протезис и дяконикон, с олтарна преграда (канцел), с петстенна отвън и седемстенна отвътре абсида, с две колони, фланкиращи в интериора на абсидата, сключени в "триумфална" арка. По-късно те са изсечени и тук е поставен иконостас. Стените на наоса са разчленени с по 3 платки аркирани ниши. Основите са от големи обли камъни, споени с глина. Градежът нагоре е типично късносредновековен и представлява клетъчна зидария на хоросан от камък окраден с тухли. Стенописите са няколко слоя от 15 до 19 век. Най-ранните от тях са изключително ценна майсторска живопис със строги и одухотворини образи, запазени са значитени части и от изписването на храма в 16 век. Около църквата е открита богата археология - крепостната стена на Сердика с кръгла кула със стълба от 3 век, две инсули от същото време., достроявани през 5 век, антични улици с канализация и средновековен некропол.[2]

Съратникът и ятак на Васил Левски Киро Геошев от село Ярджиловци, наричан Киро Кафеджи, тъй като държал дюкян в София, е обесен при порутения стар олтар на църквата на 15 ноември 1877 г. заедно с други 3 книжари от София - Никола Чолака, обесен на Куручешме, хаджи Стоян Книжар - на Капана и Георги Стоичков - в Драз махала. Френският кореспондент Дик де Лонли (Дик де Лонле) пише за екзекутирания сред руините на старата църква книжар, че "едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката".[3] Киро Геошев е погребан над стария олтар на храма.[4] След обесването там 3 вечери поред се запалвала свещ и никой не смеел да се доближи.[5]

След Освобождението старият храм е вграден в построената в 1881 г. нова голяма 3-корабна църква „Св. Спас”, неин архитект e Георги Джонгов, иконостасът й е дело на тайфата на дебърски майстори от рода Филипови, начело с Филип Иванов Филипов от Осой, стенописите са от художниците Харалампи Тачев и дебранина Апостол Христов, а олтара – Д. и Р. Мандеви, за колоните във вътрешността са от специално отсечени цели стари дъбове от гората на Урвишкия манастир. Архитектурната й форма е типична за ХІХ век – базилика със седловиден покрив с 3 купола на високи тамбури. В двора са били погребани първият български генерал Сава Муткуров[6], Авксентий Пелагонийски,[7] родителите на Иван Денкоглу и др.

На 30 март 1944 година храмът е бомбардиран и полуразрушен при англо-американка бомбардировка над София. В оцелялата старинна половина продължава да се извършва богослужение до началото на строежа на бившата Външнотърговска банка (днес Булбанк), в началото на 1980-те год., когато и оцелялата част е унищожена.

Bграденият средновековен храм е пощаден в някъква степен и остава в сутерена на банката. Проектантът арх. Роменски му осигурява експониране и самостаятелен вход към улицата (дн. бул. „Тодор Александров“) което е изпълнено, но днес достъпът до храма - паметник на културата и историята, е незаконно затворен от банкерите, които са си направили трезор около него.

Източници, литература и външни връзки

  1. Дафина Василева, Свети Спас, студия София 1989 г.
  2. "Св. Спас" в София, Cборник от конференцията на ОП "Стара София" със СИМ (2008)
  3. www.yardjilovci.com www.yardjilovci.com
  4. "Бил съставен протокол от църковните власти за този гроб, че е намерен точно над олтаря - стария,... При разкопките за възстановяване на църквата „Св. Спас" било констатирано, че обесването било точно над олтара на старата църква." Симеон Мильов, "Костадин Йованчев Геошев /Божкови/ - Кота", Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.
  5. При обесването на Киро Геошев... казали, че на това место ще се яви знак. И действително, когато се приближили се запалвала свещ 3 вечери и никой не смеел да се доближи. Костадин Йованчев Геошев /Божкови/ - Кота, Архив на Михаил Георгиев, гр. Брезник.
  6. Гробът на Сава Муткуров
  7. Църковен вестник, година ХХ, брой 5, събота, 1 март 1919, стр. 36.

Шаблон:Православие-мъниче Шаблон:България-мъниче