Антон Митов: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Българи в Османската империя, ползвайки HotCat |
м + Нормативен контрол |
||
Ред 56: | Ред 56: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
{{Нормативен контрол|TYP=p|LCCN=n2002153046|VIAF=33827061|ISNI=0000 0000 6705 5795}} |
|||
{{СОРТКАТ:Митов, Антон}} |
{{СОРТКАТ:Митов, Антон}} |
Версия от 22:37, 2 февруари 2016
- Тази статия е за художника. За лекаря вижте Андон Митов.
Антон Митов | |
художник | |
Автопортрет | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Академия | Академия за изящни изкуства във Флоренция |
проф. Джузепе Чаранфи | |
Антон Митов в Общомедия |
Антон Стефанов Митов е български живописец, изкуствовед, критик, историк на изкуството, обществен деец, дописен член на БАН (1918).
Биография
Роден е на 1 април 1862 г. в Ески Заара (днес Стара Загора). [1] Починал на 20 август 1930 г. в София. Завършва (1885) Академията за изящни изкуства във Флоренция при проф. Джузепе Чаранфи. Гимназиален учител в Стара Загора, Пловдив, Варна и София. Професор по история на изкуствата, перспектива и методика на рисуването (1896-1927) и директор на Художествената академия (от 1912-1918 и от 1924-1927).
Активно участва в обществено-културния и политически живот и се изявява като страстен публицист. Сред многото художествени критики и полемични статии в периодичния печат изпъкват неговите „Писма върху България“, които от 1890 г. започват да излизат във в. „Балканска зора“ и още десетина години във в. „Вечерна поща“, в. „Свят“, в. „Мир“, сп. „Изкуство“ под различни псевдоними (Томазино, Тонино, Арнолд).
Известни картини
- Първи морски пейзажи в българската живопис:
- „Варненско пристанище“ (1892)
- „Варненски бряг“ (1894)
- „Варненско море“ (1895; Национална художествена галерия)
- „Връщане от гроздобер“ (1893; Национална художествена галерия)
- „Пазар на грозде в Евксиноград край Варна“ (1893; Национална художествена галерия)
- „Златар на Софийския пазар“ (1898)
- „Из Софийския пазар“ (1899)
- „Група селяни на пазар в София“ (1903; Национална художествена галерия)
- „Група селянки на пазар в Силистра“ (1913; Национална художествена галерия)
- „Пазар на зеленчуци в София (Грънчарският пазар)“ (1917)
- „Майка и син на пазар за дърва в София“ (1920; Национална художествена галерия)
- „Портрет на Радул Канели“ (1898; Национална художествена галерия)
- „Портрет на Иван Мърквичка“ (1908; Национална художествена галерия)
- „Автопортрет“ (1921; Национална художествена галерия)
Източници
|