Любомир Пипков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Alpinu (беседа | приноси)
м →‎Биография: French spelling (École)
пунктуация
Ред 7: Ред 7:
}}
}}


'''Любомир Панайотов Пипков''' е [[България|български]] [[композитор]]. Създава богато творчество в почти всички области на [[музика]]та.
'''Любомир Панайотов Пипков''' е [[България|български]] [[композитор]]. Създава богато творчество в почти всички области на [[музика]]та.


==Биография==
==Биография==
Роден е на 6 септември 1904 г. в Ловеч, в семейството на [[Панайот Пипков]]. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в [[София]] в класа по [[пиано]] при професор Хенрих Визнер и Иван Торчанов.
Роден е на 6 септември 1904 г. в Ловеч, в семейството на [[Панайот Пипков]]. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в [[София]] в класа по [[пиано]] при професор Хенрих Визнер и Иван Торчанов.


Любомир Пипков написва първият химн на [[ПФК Левски]] през 1921 г. когато е само на 16 години. През 1923 г. написва „22 вариации за пиано“. Заминава за [[Париж]] през 1926 г., където учи в ''École normale de musique'': композиция при Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр. Слуша лекциите по история на музиката на Надя Буланже. През тези години написва „Клавирно трио“, „Соната за цигулка и пиано“, [[песен|песните]] „Воденичар“, „Любовта на хамалина“, [[балада]]та „Конници“ (1929) и „Първи квартет„“ (1928). Завършва образованито си с отличие и награда (1932).
Любомир Пипков написва първият химн на [[ПФК Левски]] през 1921 г. когато е само на 16 години. През 1923 г. написва „22 вариации за пиано“. Заминава за [[Париж]] през 1926 г., където учи в ''École normale de musique'': композиция при Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр. Слуша лекциите по история на музиката на Надя Буланже. През тези години написва „Клавирно трио“, „Соната за цигулка и пиано“, [[песен|песните]] „Воденичар“, „Любовта на хамалина“, [[балада]]та „Конници“ (1929) и „Първи квартет„“ (1928). Завършва образованито си с отличие и награда (1932).


===Творчество===
===Творчество===
През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на [[Национална опера и балет|Софийската народна опера]]. В периода 1932-1937 г. пише операта „[[Янините девет братя]]“ - първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от [[Османска империя|османското]] владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ.
През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на [[Национална опера и балет|Софийската народна опера]]. В периода 1932 – 1937 г. пише операта „[[Янините девет братя]]“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от [[Османска империя|османското]] владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ.


През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на [[Никола Фурнаджиев]], която пресъздава събитията от [[Септемврийското въстание]]. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония -Героична“, посветена на героите от [[Гражданска война в Испания|Гражданската война в Испания]]. Следва [[опера]]та „[[Момчил (опера)|Момчил]]“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.
През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на [[Никола Фурнаджиев]], която пресъздава събитията от [[Септемврийското въстание]]. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония -Героична“, посветена на героите от [[Гражданска война в Испания|Гражданската война в Испания]]. Следва [[опера]]та „[[Момчил (опера)|Момчил]]“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.


След преврата на 9 септември 1944 г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“ <ref>Шумете, дебри и балкани (ноти : Еднороден хор) Музика Любомир Пипков, Текст Младен Исаев, С. изд. „Наука и изкуство, 1951, с. 6 </ref>, „Химн на 9-ти септември“<ref>Пипков Л., Божилив Б., Химн на 9 септември, С., изд. „Наука и изкуство“, 1951</ref> и „Химн на българските въстаници“.<ref>Пипков, Любомир П. и др., Химн на българските въстаници композитор, изд. „Наука и изкуство“, С., 1954</ref>Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху ''Шест писма'' на поета [[Владимир Башев]]), операта „[[Антигона 43]]“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други.
След преврата на 9 септември 1944 г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“ <ref>Шумете, дебри и балкани (ноти : Еднороден хор) Музика Любомир Пипков, Текст Младен Исаев, С. изд. „Наука и изкуство, 1951, с. 6 </ref>, „Химн на 9-ти септември“<ref>Пипков Л., Божилив Б., Химн на 9 септември, С., изд. „Наука и изкуство“, 1951</ref> и „Химн на българските въстаници“.<ref>Пипков, Любомир П. и др., Химн на българските въстаници композитор, изд. „Наука и изкуство“, С., 1954</ref>Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху ''Шест писма'' на поета [[Владимир Башев]]), операта „[[Антигона 43]]“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други.


===Обществена дейност===
===Обществена дейност===
Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ ([[Русе]]), „Люлякови музикални празници“ ([[Ловеч]]) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание. Концертира в [[Чехия]], [[Полша]], [[Югославия]] и др. Основател на списание „Музика“.
Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ ([[Русе]]), „Люлякови музикални празници“ ([[Ловеч]]) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание. Концертира в [[Чехия]], [[Полша]], [[Югославия]] и др. Основател на списание „Музика“.


Удостоен със Звание [[Герой на социалистическия труд]], [[Народен артист]] и е три пъти лауреат на [[Димитровска награда]].<ref>Сагаев Л., Книга за операта, 2 изд., С., 1983</ref><ref>http://chitanka.info/text/8501/133</ref>
Удостоен със Звание [[Герой на социалистическия труд]], [[Народен артист]] и е три пъти лауреат на [[Димитровска награда]].<ref>Сагаев Л., Книга за операта, 2 изд., С., 1983</ref><ref>http://chitanka.info/text/8501/133</ref>

===Награди===
===Награди===
* [[Димитровска награда]] (1950, 1951, 1952)
* [[Димитровска награда]] (1950, 1951, 1952)
Ред 31: Ред 32:
* Орден „[[НРБ]]“ I ст. (1960)
* Орден „[[НРБ]]“ I ст. (1960)
* [[Герой на социалистическия труд]] и орден „[[Георги Димитров]]“ (1967)
* [[Герой на социалистическия труд]] и орден „[[Георги Димитров]]“ (1967)
* [[Почетен гражданин на Ловеч]] (посмъртно) от 3 май 2001 г. "за принос в културата на Ловеч и България".
* [[Почетен гражданин на Ловеч]] (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“.


==Източници==
==Източници==
<references />
<references />
* Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей&nbsp;— Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 55-56. ISBN 978-954-8259-84-2
* Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 55 – 56. ISBN 978-954-8259-84-2
* Сагаев Л., Книга за операта, Държавно издателство „Музика“, С., 1976
* Сагаев Л., Книга за операта, Държавно издателство „Музика“, С., 1976



Версия от 19:04, 3 февруари 2016

Любомир Пипков
български композитор

Роден
Починал
9 май 1974 г. (69 г.)

НаградиДимитровска награда
Почетно звание „Заслужил“
Почетно звание „Народен“
Герой на социалистическия труд
Орден „Народна република България“
Орден „Георги Димитров“
Семейство
БащаПанайот Пипков

Уебсайт

Любомир Панайотов Пипков е български композитор. Създава богато творчество в почти всички области на музиката.

Биография

Роден е на 6 септември 1904 г. в Ловеч, в семейството на Панайот Пипков. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в София в класа по пиано при професор Хенрих Визнер и Иван Торчанов.

Любомир Пипков написва първият химн на ПФК Левски през 1921 г. когато е само на 16 години. През 1923 г. написва „22 вариации за пиано“. Заминава за Париж през 1926 г., където учи в École normale de musique: композиция при Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр. Слуша лекциите по история на музиката на Надя Буланже. През тези години написва „Клавирно трио“, „Соната за цигулка и пиано“, песните „Воденичар“, „Любовта на хамалина“, баладата „Конници“ (1929) и „Първи квартет„“ (1928). Завършва образованито си с отличие и награда (1932).

Творчество

През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на Софийската народна опера. В периода 1932 – 1937 г. пише операта „Янините девет братя“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от османското владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ.

През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на Никола Фурнаджиев, която пресъздава събитията от Септемврийското въстание. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония -Героична“, посветена на героите от Гражданската война в Испания. Следва оператаМомчил“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.

След преврата на 9 септември 1944 г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“ [1], „Химн на 9-ти септември“[2] и „Химн на българските въстаници“.[3]Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху Шест писма на поета Владимир Башев), операта „Антигона 43“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други.

Обществена дейност

Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ (Русе), „Люлякови музикални празници“ (Ловеч) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание. Концертира в Чехия, Полша, Югославия и др. Основател на списание „Музика“.

Удостоен със Звание Герой на социалистическия труд, Народен артист и е три пъти лауреат на Димитровска награда.[4][5]

Награди

Източници

  1. Шумете, дебри и балкани (ноти : Еднороден хор) Музика Любомир Пипков, Текст Младен Исаев, С. изд. „Наука и изкуство, 1951, с. 6
  2. Пипков Л., Божилив Б., Химн на 9 септември, С., изд. „Наука и изкуство“, 1951
  3. Пипков, Любомир П. и др., Химн на българските въстаници композитор, изд. „Наука и изкуство“, С., 1954
  4. Сагаев Л., Книга за операта, 2 изд., С., 1983
  5. http://chitanka.info/text/8501/133
  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 55 – 56. ISBN 978-954-8259-84-2
  • Сагаев Л., Книга за операта, Държавно издателство „Музика“, С., 1976