Любомир Пипков: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
пунктуация
м (→‎Биография: French spelling (École))
(пунктуация)
}}
 
'''Любомир Панайотов Пипков''' е [[България|български]] [[композитор]]. Създава богато творчество в почти всички области на [[музика]]та.
 
==Биография==
Роден е на 6 септември 1904 г. в Ловеч, в семейството на [[Панайот Пипков]]. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в [[София]] в класа по [[пиано]] при професор Хенрих Визнер и Иван Торчанов.
 
Любомир Пипков написва първият химн на [[ПФК Левски]] през 1921 г. когато е само на 16 години. През 1923 г. написва „22 вариации за пиано“. Заминава за [[Париж]] през 1926 г., където учи в ''École normale de musique'': композиция при Пол Дюка, пиано при Ивон Лефебюр. Слуша лекциите по история на музиката на Надя Буланже. През тези години написва „Клавирно трио“, „Соната за цигулка и пиано“, [[песен|песните]] „Воденичар“, „Любовта на хамалина“, [[балада]]та „Конници“ (1929) и „Първи квартет„“ (1928). Завършва образованито си с отличие и награда (1932).
 
===Творчество===
През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на [[Национална опера и балет|Софийската народна опера]]. В периода 1932- – 1937 г. пише операта „[[Янините девет братя]]“ - – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от [[Османска империя|османското]] владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ.
 
През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на [[Никола Фурнаджиев]], която пресъздава събитията от [[Септемврийското въстание]]. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония -Героична“, посветена на героите от [[Гражданска война в Испания|Гражданската война в Испания]]. Следва [[опера]]та „[[Момчил (опера)|Момчил]]“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.
 
След преврата на 9 септември 1944 г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“ <ref>Шумете, дебри и балкани (ноти : Еднороден хор) Музика Любомир Пипков, Текст Младен Исаев, С. изд. „Наука и изкуство, 1951, с. 6 </ref>, „Химн на 9-ти септември“<ref>Пипков Л., Божилив Б., Химн на 9 септември, С., изд. „Наука и изкуство“, 1951</ref> и „Химн на българските въстаници“.<ref>Пипков, Любомир П. и др., Химн на българските въстаници композитор, изд. „Наука и изкуство“, С., 1954</ref>Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху ''Шест писма'' на поета [[Владимир Башев]]), операта „[[Антигона 43]]“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други.
 
===Обществена дейност===
Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ ([[Русе]]), „Люлякови музикални празници“ ([[Ловеч]]) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание. Концертира в [[Чехия]], [[Полша]], [[Югославия]] и др. Основател на списание „Музика“.
 
Удостоен със Звание [[Герой на социалистическия труд]], [[Народен артист]] и е три пъти лауреат на [[Димитровска награда]].<ref>Сагаев Л., Книга за операта, 2 изд., С., 1983</ref><ref>http://chitanka.info/text/8501/133</ref>
 
===Награди===
* [[Димитровска награда]] (1950, 1951, 1952)
* Орден „[[НРБ]]“ I ст. (1960)
* [[Герой на социалистическия труд]] и орден „[[Георги Димитров]]“ (1967)
* [[Почетен гражданин на Ловеч]] (посмъртно) от 3 май 2001 г. "за„за принос в културата на Ловеч и България"България“.
 
==Източници==
<references />
* Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей&nbsp;— – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 55- – 56. ISBN 978-954-8259-84-2
* Сагаев Л., Книга за операта, Държавно издателство „Музика“, С., 1976
 

Навигация