Разлика между версии на „Увертюра“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
Пунктуация, интервали (може да има още), смисъл.
м (Робот: Преместване на 35 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q202287.)
м (Пунктуация, интервали (може да има още), смисъл.)
{{обработка|форматиране, източници}}
'''Увертюра''' ({{lang-fr|ouverture}} oт ''ouvrir'' - откривам) въведение към музикално-сценично произведение — [[опера]], [[оратория]], [[драма]] и други, което притежава структурна завършеност. За разлика от [[интродукция]]та, увертюрата е по-мащабна, изграждащите я музикални елементи са повече и притежава обособеност, която може да се разгледа като самостоятелна музикална форма. Свързана е тясно с историческия развой на [[опера]]та, а също и с инструменталната музика, където прониква сравнително по-късно, като първа част на старинния тип [[сюита]]. За първи път увертюрата е използвана от [[Монтеверди]] като въведение към неговата опера Орфей„Орфей”. През 17. век се формират два типа оперни увертюри:
 
# Френска увертюра, която се състои от две части — бaвно въведение еи бърза част, която е изградена винаги полифонично. Този тип увертюра е създаден от кралскикралския композитор [[Жан-Батист Люли|Люли]].
# Италианска оперна увертюра, още наречена [[симфония]]. Тя, за разлика от френската, се състои от три части: бърза, бавна и отново бърза. Създадена е от [[Алесандро Скарлати]], който e считан за основател на Неаполитанската оперна школа. Тази негова първа увертюра е предшественик на [[симфония]]та и симфоничната поема.
 
Ранните образци оперни увертюри не са били свързани с удейноидейно-емоционалното съдържание на операта и не са създавали необходимата музикална атмосфера към следващото драматично действие, но въпреки това някои от тях са, като увертюрата към операта Сватбата„Сватбата на ФигароФигаро” от [[Моцарт]], както и Севилския„Севилският бръснарбръснар” от [[Росини]] и мн.др.
 
По-късно Глук създава нов тип увертюра, която представлява всъпителенвстъпителен обзор на цялото музикално съдържание на операта. Този тип увертюра се изгражда на базата на най-характерния и запомнящ се тематичен и музикален материал от операта и представлява вид резюмирано [[изложение]] на музикалното ѝ съдържание. Това в случая създава необходимата атмосфера и психологична връзка с музикално-драматичното действие на операта. Блестящи образци от този тип са увертюрите към оперите „Вълшебния Вълшебния стрелецстрелец” от [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]] и Танхойзер„Танхойзер” от [[Рихард Вагнер]].
В основата на изградилия се класически тип увертюра най-често лежи сонатната форма, типичен пример за това е увертюрата към операта [[Кармен]], която е в сложна триделна форма.
[[Лудвиг ван Бетховен|Бетховен]] създава също нов тип увертюра, която представлява самостоятелно едночастно произведение към [[драма]] или [[трагедия]] ( т.ннар. концертна„концертна увертюраувертюра”, от която по-късно произлиза програмната увертюра). През 19. век се появяват концертните увертюри (напр. увертюраувертюрата Сън„Сън в лятна нощнощ” от Менделсон ), а също и увертюрата- фантазия (напр.увртюра- увертюра фантазия Ромео„Ромео и ЖилиетаЖулиета” от Чайковски) и т.ннар. тържествени„тържествени увертюриувертюри” (напр. Академична„Академична увертюраувертюра” от Брамс , Празнична„Празнична увертюраувертюра” от [[Дмитрий Шостакович|Шостакович]] и Празнична„Празнична увертюраувертюра” от [[Веселин Стоянов]] ). <ref>Музикален терминологичен речник. Наука и изкуство 1969. стр.347</ref>
 
== Източници ==
156

редакции

Навигация