Пиянец: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Appeal-from-people-of-Pianets-to-Russian-military-18mar1878.jpg|дясно|мини|250п|Прошение от пиянечките българи за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878 г.]]
[[Файл:Appeal-from-people-of-Pianets-to-Russian-military-18mar1878.jpg|дясно|мини|250п|Прошение от пиянечките българи и помаци за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878 г.]]
'''Пиянец''' или '''Пианец''', '''Пиянечко''', '''Пиянешко''' ([[македонски език|македонски]]: ''Пијанец'', ''Пијанечко'') е [[историко-географска област]], разделена между [[Република България]] ([[Област Кюстендил]]) и [[Република Македония]] (части от общини [[Община Виница|Виница]], [[Пехчево (община)|Пехчево]] и [[Царево село (община)|Царево село]]).<ref>Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.</ref>
'''Пиянец''' или '''Пианец''', '''Пиянечко''', '''Пиянешко''' ([[македонски език|македонски]]: ''Пијанец'', ''Пијанечко'') е [[историко-географска област]], разделена между [[Република България]] ([[Област Кюстендил]]) и [[Република Македония]] (части от общини [[Община Виница|Виница]], [[Пехчево (община)|Пехчево]] и [[Царево село (община)|Царево село]]).<ref>Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.</ref>



Версия от 17:42, 7 февруари 2016

Прошение от пиянечките българи и помаци за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878 г.

Пиянец или Пианец, Пиянечко, Пиянешко (македонски: Пијанец, Пијанечко) е историко-географска област, разделена между Република България (Област Кюстендил) и Република Македония (части от общини Виница, Пехчево и Царево село).[1]

География

Областта Пиянец има планински хълмисто-ридов характер и обхваща северната част (Руен планина) на планината Влахина, югоизточната ниска част на Осоговска планина и средното течение на река Брегалница в Република Македония. Западната граница на Пиянец към съседната историко-географска област Осоговията не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината Черната скала, през която минава държавната граница.

Областта е характерна със силно развити ерозионни процеси. В геоложко отношение принадлежи към Краищидите. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на СтрумаЕлешница (с притока си Речица), Копривен и други и река Брегалница (ляв приток на Вардар) и няколко нейни десни притоци. Обрасла е с редки широколистни гори. Развито овощарство, животновъдство и слабо зърнопроизводство.

От север на юг през седловината Черната скала, от село Ваксево в България до град Делчево в Република Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село Църварица и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски(горски) път.

Селища

На територията на Република Македония Пиянец обхваща цялата община Царево село (Делчево), две села - Панчарево и Църник - от Община Пехчево и село Калиманци в община Виница. Основен център на Пиянец е град Царево село (Делчево).

На българска територия областта заема южната част на Община Невестино — селата Ваксево, Ветрен, Илия, Раково и Църварица и село Фролош в Община Бобошево.

В миналото значителна част от населението на Пиянец е ислямизирано и въпреки многобройните изселвания в Турция след Балканската война и до днес в много села в Пиянец живеят българоговорящи мюсюлмани. В Пиянец е и единственото разделено между България и Република Македония село — Ветрен в Община Невестино село Ветрен в Община Делчево.

Етимология

Според професор Йордан Иванов етимологията на Пиянец идва от етнонима на пеоните, които населявали областта в древността.[2]

Топографска карта

Вижте също

Външни препратки

Бележки

  1. Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  2. Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1917. с. 62.