Иван Козарев (комунист): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 32: Ред 32:
[[Категория:Партизани от Партизански отряд „Никола Парапунов“]]
[[Категория:Партизани от Партизански отряд „Никола Парапунов“]]
[[Категория:Добринищани]]
[[Категория:Добринищани]]
[[Категория:Загинали през Втората световна война]]

Версия от 20:34, 8 февруари 2016

Тази статия е за партизанина. За просветния деец вижте Иван Козарев (просветен деец).

Иван Козарев
деец на БКП
Роден
Починал
1 април 1944 г. (43 г.)
ПогребанДобринище, Република България

Иван Йорданов Козарев с псевдоним Балкан е деец на ВМРО (обединена) и БРП (к). Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Смятан е за първия партизанин в България. Командир на чета от Партизанския отряд „Никола Парапунов“.

Биография

Лобно място на Иван Козарев, Добринище

Иван Козарев е роден през януари 1901 г. в село Добринища. Завършва прогимназия в родното си село. Член на БКП. Участва в Септемврийското въстание от 1923 г. в Разложкия край. След създаването на ВМРО (обединена) през 1925 г. става неин член. Заради тази си дейност многократно е арестуван. През 1935 г. вследствие на предателство, попада в затвора, където лежи до 1938 г. През февруари 1941 г. минава в нелегалност.

На 27 юни 1941 г. край построения от него рибарник в местността Струго над Добринище, при опит да бъде заловен от група полицаи, Козарев убива двама от тях и става нелегален. Това става четири дни след началото на войната Германия срещу Съветския съюз и два дни след поетия от БРП (к) курс на въоръжена борба.

На 26 юли 1941 г., заедно с Никола Парапунов създава в околностите на Разлог първата партизанска чета в България. Приема партизанско име Балкан. Командир на чета от Партизанския отряд „Никола Парапунов“.

Загива през нощта на 31 март срещу 1 април 1944 г. близо до Добринище от куршум на близкия му приятел и верен ятак Александър Пицин от Банско.[1]

Бележки

  1. Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник. България, ДИ Народна просвета, София, 1983, стр. 270-271.