Византийско владичество над българските земи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BB...“
м Премахнати редакции на 89.215.253.92 (б.), към версия на Jingiby
Ред 1: Ред 1:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82
[[Файл:Bulgaria under Bizantine rule.png|мини|300п|Византийско владичество 1018-1185]]
[[Файл:Byzantine Macedonia 1045CE.svg|мини|300п|Византийско владичество 1018-1185]]
[[Картинка:RizMap11.jpg|thumb|upright=1.1|300px|Епархии на Охридската архиепископия към 1020 година според [[Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия|Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия]](карта на [[Димитър Ризов]], 1917 г.<ref>''[[Българите в техните исторически, етнографически и политически граници]]'', [http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_10-19_bg.htm#11. карта 11]</ref>)]]

'''Византийско робство''' е термин, използван в [[История на България|българската историография]], с който се означава почти двувековното владение от [[Византия]] на [[българско землище|българските земи]].

== Завладяване ==
През средата на [[10 век]] [[Византия]] се съюзява с [[Киевска Рус]] и България трябвало да воюва сама срещу двете държави. Русите съумяват да превземат столицата [[Преслав]], с което България губи цялата източна част от териториите си. След това столицата е преместена и след 50-годишна война с Византия България започва да клони към неуспех.

В последните години от войната, при [[Битка при Беласица|битката при Беласица]] през [[1014]] г., [[император]] [[Василий II]] пленява 15 000 български войници, ослепява ги и отново ги изпраща към България, като на всеки 100 оставя по един водач с едно око. Вследствие от ужасяващата гледка [[цар]] [[Самуил]] получава [[сърдечен удар]] и умира.Четири години по-късно, през [[1018]] г. след смъртта на [[Иван Владислав]], България пада под властта на Византия. Последното огнище на българската съпротива е планината [[Томор]] в [[историко-географска област|област]]та [[Кутмичевица]] (днешна южна [[Албания]]).

След завоеванието Българската патриаршия е деградирана в Автокефална българска [[Охридска архиепископия]] и са и отнети епархиите в Тракия.

== Въстания срещу византийската власт ==

=== Въстание на Петър Делян ===
{{основна|Въстание на Петър Делян}}
Първият опит за освобождение е дело на [[Петър Делян]], но той не успява. Конкретния повод за [[въстание]] е вдигането на [[налог|налозите]] за [[население]]то и отмяната на запазения предходен режим и обществени отношения от [[Василий II Българоубиец|Василий II]] в [[българско землище|българските земи]]. Въстанието е обявено в [[Белград]] и обхваща [[Западни български земи|западните български земи]] ([[Ниш]], [[Скопие]]) включени в [[България (тема)|тема България]]. Вътрешни пререкания отслабват бунтовниците и те биват победени от ''[[нормани|нормански]] [[наемник|наемници]]'' на византийска служба. Водачът на въстанието е ослепен.

=== Въстание Въстание на Никулица Делфина в Северна Тесалия през 1066 година ===
{{основна|Въстание на Никулица Делфина}}
{{раздел-мъниче}}

=== Въстание на Георги Войтех ===
{{основна|Въстание на Георги Войтех}}
През [[1072]] година, след [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]], [[Скопие|скопски]]ят [[болярин]] [[Георги Войтех]] вдига [[Въстание на Георги Войтех|въстание]] и в [[Приздрияна|Призрен]] за [[Български владетели|български]] [[цар]] под името [[Петър III]] е прогласен [[Константин Бодин]], като пряк потомък на [[комитопули]]те. И този опит за извоюване на [[независимост]] е неуспешен.

=== Въстание на Нестор ===
{{основна|Бунт на Нестор}}
{{раздел-мъниче}}

=== Бунт на Лека в Средец и Добромир в Месемврия през 1079 година ===
{{основна|Бунт на Лека}}
{{раздел-мъниче}}

=== Въстание на Травъл в Тракия през 1084-1086 година ===
{{основна|Въстание на Травъл}}

== Освобождение ==
{{основна|Въстание на Асен и Петър}}
След загубата в [[битка при Мариокефалон|битката при Мариокефалон]] във Византия назряват благоприятни вътрешно-политически процеси способстващи за подигане на българското народо-освободително движение. [[Асеневци]] сключват [[стратегия|стратегически]] съюз за борба срещу [[Византия]] на [[Балкани]]те с [[велик жупан|великия жупан]] [[Стефан Неманя]].

През пролетта на [[1185]] година братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] решават да вдигнат въстание. За център избират [[Търново]]. Много люде се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на [[Димитровден]]. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията братята Асен и Петър пускат слуха, че [[Свети Димитър]] е напуснал [[Солун]] и [[икона]]та му се намира в построената от братята [[църква (сграда)|църква]].

На [[26 октомври]] [[1185]] година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в [[българско землище|българските земи]] и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар [[Петър IV]] (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец [[Алексий Врана]] губи първите битки с въстаниците. През пролетта на [[1187]] г. самият император [[Исаак II Ангел]] обсажда [[Ловеч]]ката [[крепост]], за да си върне контрола над [[Мизия]]. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който [[de jure]] признава възстановяването на българската [[независимост]] и [[държава|държавност]]. Този [[акт]] бележи за [[историография]]та [[хронология|хронологически]] началото на [[Второ българско царство|второто българско царство]].

== Вижте също ==
* [[Българските земи под османско владичество]]

{{Шаблон:Български въстания срещу византийското владичество}}
<references/>
[[Категория:България под византийска власт| ]]

Версия от 13:03, 10 февруари 2016

Византийско владичество 1018-1185
Византийско владичество 1018-1185
Епархии на Охридската архиепископия към 1020 година според Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия(карта на Димитър Ризов, 1917 г.[1])

Византийско робство е термин, използван в българската историография, с който се означава почти двувековното владение от Византия на българските земи.

Завладяване

През средата на 10 век Византия се съюзява с Киевска Рус и България трябвало да воюва сама срещу двете държави. Русите съумяват да превземат столицата Преслав, с което България губи цялата източна част от териториите си. След това столицата е преместена и след 50-годишна война с Византия България започва да клони към неуспех.

В последните години от войната, при битката при Беласица през 1014 г., император Василий II пленява 15 000 български войници, ослепява ги и отново ги изпраща към България, като на всеки 100 оставя по един водач с едно око. Вследствие от ужасяващата гледка цар Самуил получава сърдечен удар и умира.Четири години по-късно, през 1018 г. след смъртта на Иван Владислав, България пада под властта на Византия. Последното огнище на българската съпротива е планината Томор в областта Кутмичевица (днешна южна Албания).

След завоеванието Българската патриаршия е деградирана в Автокефална българска Охридска архиепископия и са и отнети епархиите в Тракия.

Въстания срещу византийската власт

Въстание на Петър Делян

Първият опит за освобождение е дело на Петър Делян, но той не успява. Конкретния повод за въстание е вдигането на налозите за населението и отмяната на запазения предходен режим и обществени отношения от Василий II в българските земи. Въстанието е обявено в Белград и обхваща западните български земи (Ниш, Скопие) включени в тема България. Вътрешни пререкания отслабват бунтовниците и те биват победени от нормански наемници на византийска служба. Водачът на въстанието е ослепен.

Въстание Въстание на Никулица Делфина в Северна Тесалия през 1066 година

Въстание на Георги Войтех

През 1072 година, след битката при Манцикерт, скопският болярин Георги Войтех вдига въстание и в Призрен за български цар под името Петър III е прогласен Константин Бодин, като пряк потомък на комитопулите. И този опит за извоюване на независимост е неуспешен.

Въстание на Нестор

Бунт на Лека в Средец и Добромир в Месемврия през 1079 година

Въстание на Травъл в Тракия през 1084-1086 година

Освобождение

След загубата в битката при Мариокефалон във Византия назряват благоприятни вътрешно-политически процеси способстващи за подигане на българското народо-освободително движение. Асеневци сключват стратегически съюз за борба срещу Византия на Балканите с великия жупан Стефан Неманя.

През пролетта на 1185 година братята Асен и Петър решават да вдигнат въстание. За център избират Търново. Много люде се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на Димитровден. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията братята Асен и Петър пускат слуха, че Свети Димитър е напуснал Солун и иконата му се намира в построената от братята църква.

На 26 октомври 1185 година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в българските земи и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар Петър IV (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец Алексий Врана губи първите битки с въстаниците. През пролетта на 1187 г. самият император Исаак II Ангел обсажда Ловечката крепост, за да си върне контрола над Мизия. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който de jure признава възстановяването на българската независимост и държавност. Този акт бележи за историографията хронологически началото на второто българско царство.

Вижте също