Промени

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
правописни грешки; вътр. препратки; форматиране: 27x тире, 2x А|АБ, 13 интервала, й→ѝ, нов ред (ползвайки Advisor)
'''Тъкан''' в [[биология]]та е материя, съставена от [[клетка (биология)|клетки]] със сходен строеж и функции.
 
Човешкият [[организъм]] се развива от една [[клетка]] - – оплодената [[яйцеклетка]] - – [[зигота]]. Тя се дели многократно и от нея се развива многоклетъчен [[зародиш]]. В клетките на зародиша постепенно, от едно клетъчно поколение в друго, се появяват различия в устройството и [[Физиология|физиологията]] на клетките. Така в многоклетъчния зародиш се обособяват различните видове клетки. Всички клетки изпълняват някои общи функции – хранят се, дишат, растат, делят и др. Но същевременно те се специализират да извършват някои дейности по-добре от други. Например мускулните клетки са приспособени да се съкращават, рецепторните – да възприемат дразнения, жлезистите – да отделят вещества (секрети) и т.н. Клетките, специализирани в едно направление се групират в тъкани. Съвкупност от клетки със сходен строеж и функции, заедно с междуклетъчното вещество се нарича тъкан. Например тъкан е слоят от клетки, които покриват отвътре стената на [[стомах]]а. Те са жлезисти и отделят секрети, които подпомагат смилането на храната, но в стената на стомаха има и друг вид тъкан – мускулна. Мускулните клетки са приспособени да се съкращават и по този начин храната се размесва с храносмилателните [[ензим]]и и се изтласква от стомаха.
 
Например тъкан е слоят от клетки, които покриват отвътре стената на [[стомах]]а. Те са жлезисти и отделят секрети които подпомагат смилането на храната. Но в стената на стомаха има и друг вид тъкан - мускулна. Мускулните клетки са приспособени да се съкращават и по този начин храната се размесва с храносмилателните [[ензим]]и и се изтласква от стомаха. В организма различни видове тъкани могат да образуват обща структура - – [[орган]] -: [[сърце]]то, [[стомах]]а, [[бъбреци]]те, [[бели дробове|белите дробове]]. В органите различните тъкани работят съвместно, но всяка от тях си има свой строеж и функции. От това правило има редица изключения.
Всички клетки изпълняват някои общи функции - хранят се, дишат, растат, делят и др. Но същевременно те се специализират да извършват някои дейности по-добре от други. Например мускулните клетки са приспособени да се съкращават, рецепторните - да възприемат дразнения, жлезистите - да отделят вещества - секрети и т.н.т.
 
Тъканите се образуват след като в [[зародиш]]азародиша се обособят три зародишни пласта - – външен ([[ектодерма]]), среден ([[мезодерма]]) и вътрешен ([[ендодерма]]).
Клетките, специализирани в едно направление се групират в тъкани. Съвкупност от клетки със сходен строеж и функции, заедно с [[междуклетъчно вещество|междуклетъчното вещество]] се нарича тъкан.
 
Науката за тъканите се нарича [[хистология]] или, когато става дума за болести, – [[хистопатология]].
Например тъкан е слоят от клетки, които покриват отвътре стената на [[стомах]]а. Те са жлезисти и отделят секрети които подпомагат смилането на храната. Но в стената на стомаха има и друг вид тъкан - мускулна. Мускулните клетки са приспособени да се съкращават и по този начин храната се размесва с храносмилателните [[ензим]]и и се изтласква от стомаха. В организма различни видове тъкани могат да образуват обща структура - [[орган]] - [[сърце]]то, [[стомах]]а, [[бъбреци]]те, [[бели дробове|белите дробове]]. В органите различните тъкани работят съвместно, но всяка от тях си има свой строеж и функции. От това правило има редица изключения.
 
Тъканите се образуват след като в [[зародиш]]а се обособят три зародишни пласта - външен (ектодерма), среден (мезодерма) и вътрешен (ендодерма).
 
Науката за тъканите се нарича [[хистология]] или, когато става дума за болести, [[хистопатология]].
 
== Животински тъкани ==
В тялото на [[животни]]те има четири основни типа тъкани:
 
* '''[[Епителна тъкан]]''' - – осъществява защитата на органи и тялото като цяло, без да се възпрепятства обмяната - – секреция и абсорбция на вещества. Това са най-външните слоеве клетки, покриващи тялото и [[Храносмилателен тракт|храносмилателния тракт]] на животните, както и някои органи.
 
* '''[[Съединителна тъкан]]''' - – тъкан, която осигурява връзката между други типове тъкан, осигурявайки чисто механична устойчивост, както и физиологичната и метаболитна [[хомеостаза]].
 
* '''[[Мускулна тъкан]]''' - – характеризира се с възбудимост и съкратимост -, т.е. под влияние на определени сигнали (нервни импулси) може да се съкращава и по този начин да премества отделни части или целият организъм в пространството.
 
* '''[[Нервна тъкан]]''' - – специфичен комплекс, притежаващ свойствата възбудимост и проводимост. Осъществява координацията на множество процеси в организма, в това число и мускулното съкращение.
 
Някои учени отделят пети вид тъкан, включваща половите клетки ([[Гамета|гаметите]]) и клетките, от които те произхождат. Така като половете са два, тъканта бива два вида - – мъжка полова и женска полова тъкан.
 
== Растителни тъкани ==
Примери за тъкани в други [[Многоклетъчно|многоклетъчни]] организми]] са [[Проводяща тъкан|проводящите тъкани]] в [[растения]]та като ''ксилема'' и ''флоема''. Разграничават се три основни типа тъкани ([[Епидермис (ботаника)|епидермис]], проводяща и [[механична тъкан]]) и няколко подтипа:
 
=== Меристемна (образувателна) тъкан ===
* Меристемна (образувателна) тъкан - отОт нея водят началото си всички останали растителни тъкани. Изградена е от кубични или цилиндрични клетки, с тънки стени, най-често без [[вакуоли]]. Клетките нарастват бързо и се делят митотично (митотичното делене е характерно за телесните клетки, докато [[Мейоза|мейозата]] е характерна само за половите клетки). Едната от дъщерните клетки запазва способността си да се дели, а другата поема пътя на специализацията. Разположение- – в основата на листа[[Лист|листата]], връхчето на [[Корен|корена]] и [[стъблото]].
 
=== Покривна тъкан ===
* [[Епидермис (ботаника)|ПокривнаПокривната тъкан]] - осигурява покривката на растението, запазвайки възможността за [[Обмяна на веществата|обмен на вещества]]. Включва повърхностния слой на корена (ризодермис) и надземното растително тяло (епидермис на стъблото и листалистата), както и граничната тъкан между вътрешния и външния цилиндър на корена (ендодермис). Устроена е от живи клетки с разнообразна форма, плътно допрени една до друга, разположени в един непрекъснат слой. Цитоплазмата[[Цитоплазма]]та съдържа една, радкорядко повече вакуоли, изпълнена с клетъчен сок. Клетките синтезират органичното вещество ''[[кутин]], ''което отделят и натрупват върху външната клетъчна повърхност. Върху епидермиса се образува пластинка, наречена [[кутикула]]. Покривната тъкан е два вида: ''епидермис и корк. ''Епидермиса покрива меките растителни части (листа, [[плодове]], зелени листа). ОбразуванияОбразуванията на епидермиса са: восъчния налеп(сиво-белезникаво вещество под формата на люспици, прашец, той покрива кутикулата), трихоми или власинки(едноклетъчни или многоклетъчни удължения на епидермисните клетки, сразнообразна форма и функция- при копривата са парливи клетки, лимон, еделвайс, маточина и др,), устица(тесни отворчета, образувани между две специализирани епидермални клетки, чрез тях растението си набавя необходимия въглероден диоксид). Коркът покрива вдървенелите части на растението- корен, стъбли, клони на многогодишни растения. Не пропуска газове, обмяната на газове между растението и средата се осъществява от специализирани образования, наречени лещанки.
* восъчния налеп – сиво-белезникаво вещество под формата на люспици, прашец; той покрива кутикулата;
* [[Трихома|трихоми]] или власинки – едноклетъчни или многоклетъчни удължения на епидермисните клетки, сразнообразна форма и функция: при [[Коприва|копривата]] са парливи клетки, [[лимон]], [[еделвайс]], [[маточина]] и др.;
* устица – тесни отворчета, образувани между две специализирани епидермални клетки; чрез тях растението си набавя необходимия [[въглероден диоксид]].
 
Коркът покрива вдървенелите части на растението – корен, стъбло, клони на [[многогодишни растения]]. Не пропуска [[газове]], обмяната на газове между растението и средата се осъществява от специализирани образования, наречени лещанки.
 
=== Паренхимна тъкан ===
* [[Паренхим]]наната (основна, изпълваща) тъкан -е най-слабо диференцираната, често с разнообразни функции. Включва ''хлоренхим'' (с фотосинтезираща функция), ''аеренхим'' (заграждаща въздухоносни празнини тъкан), запасна паренхимна тъкан и т.н. Клетките са живи, с тънки клетъчни стени като отделните клетки са свързани чрез цитоплазмени мостчета- – [[плазмодезми]]. Между клетките има добре оформени [[Междуклетъчно пространство|междуклетъчни пространства]]. Цитоплазмата им съдържа голяма вакуола с клетъчен сок. При определени условия клетките могат да се делят и да дават началото на нови тъкани, орагани, дори на ново растение. Фотосинтезиращата паренхимна тъкан (или стълбчест паренхим, хлоренхим или асимилационна паренхимна тъкан), се разполага в листата и младите стъбла, клетките йѝ са богати на [[хлорофил]] и се осъществява процесът [[фотосинтеза]]. Въздухоносната (или гъбчест паренхим) има големи мецдуклетъчнимеждуклетъчни пространства, доставя [[въздух]] на дълбоко лежащи клетки,; добре развит е при блатните и [[водни растения]]. Резервната основна тъкан- – това са органи, трупащи резервни [[хранителни вещества]]; плодове, [[семена]], грудки, корени, [[Луковица|луковици]], клетките са едри.
 
=== Проводяща тъкан ===
* [[Проводяща тъкан]] - участва в доставянето или изнасянето на различни [[Химично вещество|химични вещества]] до определени части на растението. Проводящата тъкан е комплексна по строеж и включва елементи на ''флоема'' или ''ксилема'', механични елементи (фибри) и паренхим. Клетките на проводящата система са два вида- – ликови и дървесинни. Дървесините са изградени от мъртви клетки и по има възходящ ток. тъканта е изградена от 4 вида растителни клетки: трахеидите, траите, дървесинните фибри и дървесинния паренхим. Флоем или ликовите проводящи снопчетасъщо са изградени от няколко вида тъкани: ликов паренхим, ликов склеренхим придружаващи клетки, решетъчни клетки и решетъчни цеви(съответстват на трахеите). Тук имаме низходящ ток.
* Дървесините са изградени от мъртви клетки и по тях има възходящ ток. Тъканта им е изградена от 4 вида растителни клетки: трахеиди, траите, дървесинните фибри и дървесинния паренхим.
* Флоем или ликовите проводящи снопчета също са изградени от няколко вида тъкани: ликов паренхим, ликов склеренхим придружаващи клетки, решетъчни клетки и решетъчни цеви (съответстват на [[Трахеи|трахеите]]). Тук имаме низходящ ток.
 
=== Отделителна тъкан ===
* Меристемна (образувателна) тъкан - от нея водят началото си всички останали растителни тъкани. Изградена е от кубични или цилиндрични клетки, с тънки стени, най-често без вакуоли. Клетките нарастват бързо и се делят митотично (митотичното делене е характерно за телесните клетки, докато мейозата е характерна само за половите клетки). Едната от дъщерните клетки запазва способността си да се дели, а другата поема пътя на специализацията.Разположение- в основата на листа, връхчето на корена и стъблото.
* [[Отделителна тъкан]] - – шизогенни и лизигенни влагалища, специализирани отделителни клетки (идиобласти), млечни цеви.
* [[Епидермис (ботаника)|Покривна тъкан]] - осигурява покривката на растението, запазвайки възможността за обмен на вещества. Включва повърхностния слой на корена (ризодермис) и надземното растително тяло (епидермис на стъблото и листа), както и граничната тъкан между вътрешния и външния цилиндър на корена (ендодермис). Устроена е от живи клетки с разнообразна форма, плътно допрени една до друга, разположени в един непрекъснат слой. Цитоплазмата съдържа една, радко повече вакуоли, изпълнена с клетъчен сок. Клетките синтезират органичното вещество ''кутин, ''което отделят и натрупват върху външната клетъчна повърхност. Върху епидермиса се образува пластинка, наречена кутикула. Покривната тъкан е два вида: ''епидермис и корк. ''Епидермиса покрива меките растителни части(листа, плодове, зелени листа). Образувания на епидермиса са: восъчния налеп(сиво-белезникаво вещество под формата на люспици, прашец, той покрива кутикулата), трихоми или власинки(едноклетъчни или многоклетъчни удължения на епидермисните клетки, сразнообразна форма и функция- при копривата са парливи клетки, лимон, еделвайс, маточина и др,), устица(тесни отворчета, образувани между две специализирани епидермални клетки, чрез тях растението си набавя необходимия въглероден диоксид). Коркът покрива вдървенелите части на растението- корен, стъбли, клони на многогодишни растения. Не пропуска газове, обмяната на газове между растението и средата се осъществява от специализирани образования, наречени лещанки.
* [[Паренхим]]на (основна, изпълваща) тъкан - най-слабо диференцираната, често с разнообразни функции. Включва хлоренхим (с фотосинтезираща функция), аеренхим (заграждаща въздухоносни празнини тъкан), запасна паренхимна тъкан и т.н. Клетките са живи, с тънки клетъчни стени като отделните клетки са свързани чрез цитоплазмени мостчета-плазмодезми. Между клетките има добре оформени междуклетъчни пространства. Цитоплазмата им съдържа голяма вакуола с клетъчен сок. При определени условия клетките могат да се делят и да дават началото на нови тъкани, орагани, дори на ново растение. Фотосинтезиращата паренхимна тъкан (или стълбчест паренхим, хлоренхим или асимилационна паренхимна тъкан), се разполага в листата и младите стъбла, клетките й са богати на хлорофил и се осъществява процесът фотосинтеза. Въздухоносната(или гъбчест паренхим) има големи мецдуклетъчни пространства, доставя въздух на дълбоко лежащи клетки, добре развит е при блатните и водни растения. Резервната основна тъкан- това са органи, трупащи резервни хранителни вещества; плодове, семена, грудки, корени, луковици, клетките са едри.
* [[Проводяща тъкан]] - участва в доставянето или изнасянето на различни химични вещества до определени части на растението. Проводящата тъкан е комплексна по строеж и включва елементи на флоема или ксилема, механични елементи (фибри) и паренхим. Клетките на проводящата система са два вида- ликови и дървесинни. Дървесините са изградени от мъртви клетки и по има възходящ ток. тъканта е изградена от 4 вида растителни клетки: трахеидите, траите, дървесинните фибри и дървесинния паренхим. Флоем или ликовите проводящи снопчетасъщо са изградени от няколко вида тъкани: ликов паренхим, ликов склеренхим придружаващи клетки, решетъчни клетки и решетъчни цеви(съответстват на трахеите). Тук имаме низходящ ток.
* [[Отделителна тъкан]] - шизогенни и лизигенни влагалища, специализирани отделителни клетки (идиобласти), млечни цеви.
* [[Механична тъкан]] - придава еластичност,здравина и устойчивост на цялото растение. коленхим (жива) и склеренхим (мъртви фибри, обиковено живи склереиди). Коленхим-живи клетки, с частично задебелени стени опора на млади нарастващи части на стъблата на тревисти растения. Склеренхим- мъртви клетки, с дебели стени, по които порите са сведени до минимум, намира се под епидермиса. Ролята му е да укрепвапроводящите снопчета. Каменисти клетки- образуват твурдите части на семената и плодовете(намират се в семената и месестата част на круша и дюля)
 
=== Механична тъкан ===
[[Механична тъкан|Механичната тъкан]] придава еластичност, здравина и устойчивост на цялото растение – ''коленхим'' (жива) и ''склеренхим'' (мъртви фибри, обикновено живи склереиди).
* Коленхим-живи клетки – имат частично задебелени стени и са опора на млади нарастващи части на стъблата на [[тревисти растения]].
* Склеренхим-мъртви клетки са с дебели стени, по които порите са сведени до минимум; намира се под епидермиса. Ролята му е да укрепва проводящите снопчета.
* Каменисти клетки – образуват твърдите части на семената и плодовете. Намират се в семената и месестата част на [[круша]] и [[дюля]].
{{Биологични тъкани}}
{{Жива материя}}

Навигация