Слепче (община Демир Хисар): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 40: Ред 40:


==Обществени институции==
==Обществени институции==
[[Файл:Sv. Jovan Preteca s. Slepce.jpg|дясно|мини|250п|Слепченският манастир.]]
[[Файл:Sv. Jovan Preteca s. Slepce.jpg|дясно|мини|250п|Слепченският манастир]]
Селото разполага с основно училище, дом на културата, обслужващи обекти и паметник на загиналите за свободата на Македония. Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове - [[Слепчански манастир|Слепчанският манастир]], посветен на Свети [[Йоан Предтеча]].
Селото разполага с основно училище, дом на културата, обслужващи обекти и паметник на загиналите за свободата на Македония. Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове - [[Слепчански манастир|Слепчанският манастир]], посветен на Свети [[Йоан Предтеча]].


==Бележки==
==Бележки==
{{commonscat|Slepče}}
<references/>
<references/>



Версия от 16:52, 12 февруари 2016

Тази статия е за демихисарското село. За кичевското вижте Слепче (община Долнени).

Слепче
Дом на културата в центъра на селото
Дом на културата в центъра на селото
41.2333° с. ш. 21.175° и. д.
Слепче
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаДемир Хисар
Географска областДемир Хисар
Надм. височина679 m
Население719 души (2002)
Пощенски код7240
МПС кодBT
Слепче в Общомедия

Слепче (изписване преди 1945 година Слѣпче, Шаблон:Lang-mk) е село в Община Демир Хисар, Република Македония. Разположено е в източните склонове на Илиница, на 3,3 км северно от общинския център Демир Хисар.

История

В 19 век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Слепче е посочено като село в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители българи.[1]

Според данни на Васил Кънчов от 90-те години на 19 век поминък на жителите на Слепча е градинарската работа в Цариград.[2] В „Македония. Етнография и статистика“ от 1900 г. Кънчов отбелязва Слѣпче като село с 570 жители, всички българи християни.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слепче има 800 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

Село Слепче, както много други села в Демирхисарско, пострадва силно от имиграцията в посока Америка и България. Особено големи изселнически вълни от Демирхисарско има след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, тъй като в района се разиграват най-драматичните сражения между четите на ВМОРО и османските войски.

Демография

През 1961 година Слепче има 1099 жители, които през 1994 намаляват на 791,[5] а според преброяването от 2002 година селото има 719 жители, от които 718 се самоопределят като македонци и един като сърбин.[6]

Землището на Слепче е 24,5 км2, от които горите заемат площ от 1737 ха или по-голямата част от землището, обработваемите площи заемат 365 ха, а пасищата 367 ха.

Обществени институции

Слепченският манастир

Селото разполага с основно училище, дом на културата, обслужващи обекти и паметник на загиналите за свободата на Македония. Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове - Слепчанският манастир, посветен на Свети Йоан Предтеча.

Бележки

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.
  2. Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 24.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
  5. Слепче на сайта на Община Демир Хисар
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови