Добри Христов: Разлика между версии

Добри Христов
	Добри Христов
	български композитор
Информация
Роден	14 декември 1875 г. Варна, Османска империя
Починал	23 януари 1941 г. (65 г.) София, Царство България
Стил	класическа музика
Професии	композитор
	Добри Христов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 18:33, 13 февруари 2016

Добри Христов е български композитор, един от майсторите от първото поколение български композитори.

Биография

Роден е във Варна на 14 декември 1875 г. Бащата на Добри, Христо Иванов, е дребен занаятчия — кожухар, преселник от Казанлък. По време на Кримската война той напуска родното си място и се заселва във Варна, която по това време е все още слабо населена с българи. Родителите на майката на композитора са преселници от Ямболско.

Средата, в която расте бъдещият композитор, насочва осъществяването на неговите стремежи. На възраст единадесет години той печели от сурвакане на Нова година 12 гроша, с които си купува малка флейта, на която четири години се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите, той се сприятелява с военните музиканти, от които успява да заеме партитури, които преписва и започва да дешифрира знаците, с които са записани познатите му мелодии. Като вижда големия интерес на Добри към музиката, неговият съсед, известния поборник и будител Отон Иванов Хаджидинчов по настояване на своята съпруга Елисавета Отонова, подарява цигулка на младия музикант. Той продължава да се самообразова с подарената цигулка, а в четвърти клас, когато е на около 12 години, се опитва и да композира — отначало едногласни мелодии, после две мазурки, накрая в последните класове на гимназията и хорови песни с „пълна хармония“, дори и солово-инструментални съчинения.

Показателен е и начинът, по който започва да изучава хармония: моли учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му даде да преписва щимовете, понеже умее да пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. Впоследствие се захваща да изучава и истински учебници по хармония – на Рихтер, Пьотър Чайковски, Антон Аренски и Йосеф Фьорстер.

През 90-те години създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава“ и „Пусти моми жеравненки“, с които се явява на конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида и хората събират пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там е Антонин Дворжак.

Трите години в Пражката консерватория обогатяват композитора с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална Прага живее с музиката на Бедржих Сметана (симфоничния цикъл „Моето отечество“) и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното — към фолклора.

Умира в София на 23 януари 1941 г. на 65 години.

Творчество

Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Tой е автор на едни от „най-ярките образци от новата българска църковномузикална литература“,^[1] Литургиите на св. Йоан Златоуст (1925 и 1934) и Песнопения по Всенощно бдение (1935-1939).

Оставил е огромен брой хорови и солови песни; няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица“, „Леле моме“, „Ерген дядо“, „Ганината майка“ или „Дафино вино“; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват „Сивляна“, „Девойче“, „Я разтурай“ или „Леле, Божке“. Не само от сцената се чува „Хвалите имя Господне”, в неделя и на празник в православните храмове звучат хоровите песнопения от „Златоустова“ или от „Общодостъпна“ литургия с Великата ектения, „Херувимската песен“, „Святий Боже“ и „Тебе поем“.

В памет на Добри Христов

Училището по изкуствата във Варна се нарича „Добри Христов“. В негова памет всяка година се прави юбилей.
Добри Христов е изобразен на банкнотата от 500 лева, емисия 1993 г., която е в обръщение от 1 ноември 1993 до 31 декември 1999 г.^[2]

Източници

Добри Христов - "66 Народни Песни на Македонските Българи; 66 Chansons Populaires Des Bulgares Macédoines", София, 1931 година
Добри Христов — Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. I. София: Изд. на БАН, 1967, 370 с.
Добри Христов — Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. II. София: Изд. на БАН, 1970, 370 с.
Милко Димитров. Добри Христов и Варна. Варна, 1987.
Венелин Кръстев. Добри Христов. София: Наука и изкуство, 1975.
Венелин Кръстев. Профили. София: Музика, 1976.
Венелин Кръстев. Очерци по история на българската музика. София: Музика, 1977.

Източници

↑ Кристина Япова, „Добри Христов за църковната музика“, електронна публикация в Литературен клуб, 21 януари 2006 г.
↑ Розалина Нацева, Любен Иванов, Инес Лазарова, Петя Кръстева. Каталог на българските банкноти. Българска народна банка. С., 2004. ISBN 954-9791-74-2

Външни препратки

[1] Кристина Япова, „Добри Христов за църковната музика“, електронна публикация в Литературен клуб, 21 януари 2006 г.

[2] Розалина Нацева, Любен Иванов, Инес Лазарова, Петя Кръстева. Каталог на българските банкноти. Българска народна банка. С., 2004. ISBN 954-9791-74-2

[1]

[2]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Музикален изпълнител
-{{Биография инфо
-| име=Добри Христов
+| име                  = Добри Христов
+| фон                  = не_изпълнител
-| портрет=BASA-1271K-1-161-57-Dobri Hristov.JPG
+| картинка             = BASA-1271K-1-161-57-Dobri Hristov.JPG
-| px = 200
-| описание=български композитор
+| картинка_текст       = български композитор
+| рождено_име          =
-| роден-място=[[Варна]], [[България]]
+| псевдоним            =
-| починал-място=[[София]], [[България]]
+| роден_в              = [[Варна]], [[Османска империя]]
+| починал_в            = [[София]], [[Царство България]]
+| стил                 = [[класическа музика]]
+| професии             = [[композитор]]
+| период_на_активност  =
+| лейбъл               =
+| свързани_изпълнители =
+| сайт                 =
+| състав               =
+| бивши_членове        =
+| основни инструменти  =
+| влияния              =
 }}
-'''Добри Христов''' е [[България|български]] [[композитор]], един от майсторите от Първото поколение български композитори.
+'''Добри Христов''' е [[България|български]] [[композитор]], един от майсторите от първото поколение български композитори.
 == Биография ==
@@ Ред 14: / Ред 27: @@
 Средата, в която расте бъдещият композитор, насочва осъществяването на неговите стремежи. На възраст единадесет години той печели от [[сурвакане]] на [[Сурваки|Нова година]] 12 гроша, с които си купува малка [[флейта]], на която четири години се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите, той се сприятелява с военните музиканти, от които успява да заеме партитури, които преписва и започва да дешифрира знаците, с които са записани познатите му мелодии.
 Като вижда големия интерес на Добри към музиката, неговият съсед, известния поборник и будител Отон Иванов Хаджидинчов по настояване на своята съпруга Елисавета Отонова, подарява цигулка на младия музикант.
-Той продължава да се самообразова с  подарената [[цигулка]], а в четвърти клас, когато е на около 12 години, се опитва и да композира — отначало едногласни мелодии, после две [[Мазурка|мазурки]], накрая в последните класове на гимназията и хорови песни с „пълна хармония”, дори и солово-инструментални съчинения.
+Той продължава да се самообразова с  подарената [[цигулка]], а в четвърти клас, когато е на около 12 години, се опитва и да композира — отначало едногласни мелодии, после две [[Мазурка|мазурки]], накрая в последните класове на гимназията и хорови песни с „пълна хармония“, дори и солово-инструментални съчинения.
 Показателен е и начинът, по който започва да изучава [[хармония]]: моли учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му даде да преписва [[щим]]овете, понеже умее да пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. Впоследствие се захваща да изучава и истински учебници по хармония – на [[Рихтер]], [[Пьотър Чайковски]], [[Антон Аренски]] и [[Йосеф Фьорстер]].
-През 90-те години създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава” и „Пусти моми жеравненки”, с които се явява на конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида и хората събират пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там е [[Антонин Дворжак]].
+През 90-те години създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава“ и „Пусти моми жеравненки“, с които се явява на конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида и хората събират пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там е [[Антонин Дворжак]].
-Трите години в Пражката консерватория обогатяват композитора с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална [[Прага]] живее с музиката на [[Бедржих Сметана]] (симфоничния цикъл „Моето отечество”) и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното&nbsp;— към [[фолклор]]а.
+Трите години в Пражката консерватория обогатяват композитора с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална [[Прага]] живее с музиката на [[Бедржих Сметана]] (симфоничния цикъл „Моето отечество“) и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното&nbsp;— към [[фолклор]]а.
 Умира в [[София]] на [[23 януари]] [[1941]] г. на 65 години.
 == Творчество ==
-Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Tой е автор на едни от "най-ярките образци от новата българска църковномузикална литература",<ref>[http://www.litclub.com/library/musikologia/kristina/dhristov.html], Япова, Кристина - „Добри Христов за църковната музика“ - Литернет</ref> Литургиите на св. Йоан Златоуст (1925 и 1934) и Песнопения по Всенощно бдение (1935-1939).
+Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Tой е автор на едни от „най-ярките образци от новата българска църковномузикална литература“,<ref>Кристина Япова, [http://www.litclub.com/library/musikologia/kristina/dhristov.html „Добри Христов за църковната музика“], електронна публикация в [[Литературен клуб]], 21 януари 2006 г.</ref> Литургиите на св. Йоан Златоуст (1925 и 1934) и Песнопения по Всенощно бдение (1935-1939).
-Оставил е огромен брой хорови и солови песни; няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица”, „Леле моме”, „Ерген дядо”, „Ганината майка” или „Дафино вино”; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват „Сивляна”, „Девойче”, „Я разтурай” или „Леле, Божке”. Не само от сцената се чува „Хвалите имя Господне”, в неделя и на празник в православните храмове звучат хоровите песнопения от „Златоустова” или от „Общодостъпна” [[литургия]] с Великата ектения, „Херувимската песен“, „Святий Боже“ и „Тебе поем“.
+Оставил е огромен брой хорови и солови песни; няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица“, „Леле моме“, „Ерген дядо“, „Ганината майка“ или „Дафино вино“; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват „Сивляна“, „Девойче“, „Я разтурай“ или „Леле, Божке“. Не само от сцената се чува „Хвалите имя Господне”, в неделя и на празник в православните храмове звучат хоровите песнопения от „Златоустова“ или от „Общодостъпна“ [[литургия]] с Великата ектения, „Херувимската песен“, „Святий Боже“ и „Тебе поем“.
 == В памет на Добри Христов ==
 * Училището по изкуствата във Варна се нарича „Добри Христов“. В негова памет всяка година се прави юбилей.
-* Добри Христов е изобразен на [[банкнота]]та от 500 [[лев]]а, емисия [[1993]] г., която е в обращение от [[1 ноември]] 1993 до [[31 декември]] [[1999]] г.<ref>Нацева, Розалина, Любен Иванов, Инес Лазарова, Петя Кръстева. Каталог на българските банкноти. Българска народна банка. С., 2004. ISBN 954-9791-74-2</ref>
+* Добри Христов е изобразен на [[банкнота]]та от 500 [[лев]]а, емисия [[1993]] г., която е в обръщение от [[1 ноември]] 1993 до [[31 декември]] [[1999]] г.<ref>Розалина Нацева, Любен Иванов, Инес Лазарова, Петя Кръстева. ''Каталог на българските банкноти''. Българска народна банка. С., 2004. ISBN 954-9791-74-2</ref>
 == Източници ==
 * [http://strumski.com/biblioteka/?id=691 Добри Христов - "66 Народни Песни на Македонските Българи; 66 Chansons Populaires Des Bulgares Macédoines", София, 1931 година]
-* Добри Христов&nbsp;— Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. I. – София: Изд. на БАН, 1967 г. 370 с.
+* ''Добри Христов&nbsp;— Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. I''. София: Изд. на БАН, 1967, 370 с.
-* Добри Христов&nbsp;— Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. II. – София: Изд. на БАН, 1970 г. 370 с.
+* ''Добри Христов&nbsp;— Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. II''. София: Изд. на БАН, 1970, 370 с.
-* Милко Димитров- Добри Христов и Варна. – Варна, 1987.
+* Милко Димитров. ''Добри Христов и Варна''. Варна, 1987.
-* Венелин Кръстев. Добри Христов. – София: Наука и изкуство, 1975.
+* Венелин Кръстев. ''Добри Христов''. София: Наука и изкуство, 1975.
-* Венелин Кръстев. Профили. – София: Музика, 1976.
+* Венелин Кръстев. ''Профили''. София: Музика, 1976.
-* Венелин Кръстев&nbsp;— Очерци по история на българската музика. – София: Музика, 1977.
+* Венелин Кръстев. ''Очерци по история на българската музика''. София: Музика, 1977.
 ==Източници==
 <references/>
-==Външни препратки==
+== Външни препратки ==
+* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl(1UI0)=contains&scp.scps=scope%3A(ALL)&vl(28101403UI1)=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1455387719419&srt=rank&vl(12610808UI0)=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl(freeText0)=Добри+Христов&fn=search&vid=NALIS_VIEW От и за Добри Христов в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България]
-* [http://www.litclub.com/library/musikologia/kristina/dhristov.html Япова, Кристина - „Добри Христов за църковната музика“] - Литернет
-* [http://www.ubc-bg.com/bg/composer/211 Добри Христов] - на сайта на Съюза на българските композитори
+* [http://www.ubc-bg.com/bg/composer/211 Добри Христов на сайта на Съюза на българските композитори]
-* [http://www.youtube.com/watch?v=mgcbSQQCteo Добри Христов. Църковното музикално творчество. "The Bulgarian Voices Angelite", Санкт-Петербург (Россия). YouTube]
+* [http://www.youtube.com/watch?v=mgcbSQQCteo Добри Христов. Църковното музикално творчество. „The Bulgarian Voices Angelite“, Санкт-Петербург (Россия)], YouTube
+{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=122851013|LCCN=n86821137|VIAF=74037045|ISNI=0000 0003 5504 3668|SUDOC=114256098|BNF=cb13892498z}}
 {{СОРТКАТ:Христов, Добри}}
 [[Категория:Български композитори]]