Любомир Пипков: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
+ Нормативен контрол, смяна на шаблон, + линк НАБИС
(пунктуация)
(+ Нормативен контрол, смяна на шаблон, + линк НАБИС)
{{Музикален изпълнител
{{Биография инфо|
| име = Любомир Пипков
| фон = не_изпълнител
| портрет= dot.png
| картинка =
| описаниекартинка_текст = български композитор
| роден-място=[[Ловеч]], [[България]]
| рождено_име =
| починал-място=[[София]], [[България]]
| псевдоним =
| роден-мястороден_в = [[Ловеч]], [[България]]
| починал-мястопочинал_в = [[София]], [[България]]
| стил = [[класическа музика]]
| професии = [[композитор]]
| период_на_активност =
| лейбъл =
| свързани_изпълнители =
| сайт =
| състав =
| бивши_членове =
| основни инструменти =
| влияния =
}}
 
'''Любомир Панайотов Пипков''' е [[България|български]] [[композитор]]. Създава богато творчество в почти всички области на [[музика]]та.
 
== Биография и творчество ==
Роден е на [[6 септември]] [[1904]] г. в [[Ловеч]], в семейството на [[Панайот Пипков]]. Прави първите си музикални опити през 1918 г. От 1919 г. учи в Музикалното училище в [[София]] в класа по [[пиано]] при професор Хенрих Визнер и Иван Торчанов.
 
Любомир Пипков написва първиятпървия химн на [[ПФК Левски]] през 1921 г., когато е само на 16 години. През 1923 г. написва „22 вариации за пиано“. Заминава за [[Париж]] през 1926 г., където учи в ''École normale de musique'': композиция при [[Пол Дюка]], пиано при Ивон Лефебюр. Слуша лекциите по история на музиката на [[Надя Буланже]]. През тези години написва „Клавирно трио“, „Соната за цигулка и пиано“, [[песен|песните]] „Воденичар“, „Любовта на хамалина“, [[балада]]та „Конници“ (1929) и „Първи квартет„“ (1928). Завършва образованито си с отличие и награда (1932).
 
===Творчество===
През 1932 г. се завръща в България. Участва в дружеството „Съвременна музика“ и е негов секретар от 1941 г. Работи като корепетитор, хормайстор и директор на [[Национална опера и балет|Софийската народна опера]]. В периода 1932 – 1937 г. пише операта „[[Янините девет братя]]“ – първата българска народна музикална драма, изградена върху стара легенда от [[Османска империя|османското]] владичество, в която с голяма драматична сила разкрива съдбата на българския народ.
 
През 1934 г. Любомир Пипков написва вокално-симфоничната поема „Сватба“ по едноименното стихотворение на [[Никола Фурнаджиев]], която пресъздава събитията от [[Септемврийското въстание]]. През 1940 г. се появява и неговата „Първа симфония -Героична“, посветена на героите от [[Гражданска война в Испания|Гражданската война в Испания]]. Следва [[опера]]та „[[Момчил (опера)|Момчил]]“, в която идеята за свобода и борба намират ярко въплъщение.
 
След преврата на [[9 септември 1944]] г. работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите и професор по вокални ансамбли в Консерваторията. Тогава създава популярните химни „Шумете дебри и балкани“ <ref>Шумете, дебри и балкани (ноти : Еднороден хор) Музика Любомир Пипков, Текст [[Младен Исаев]], С. изд. „Наука и изкуство, 1951, с. 6 .</ref>, „Химн на 9-ти септември“<ref>Пипков Л., Божилив Б., Химн на 9 септември, С., изд. „Наука и изкуство“, 1951.</ref> и „Химн на българските въстаници“.<ref>Пипков, Любомир П. и др., Химн на българските въстаници композитор, изд. „Наука и изкуство“, С., 1954.</ref>Пише и големи композиции: „Героична увертюра“, „Концерт за пиано и оркестър“, „Втора симфония“, „Симфоничен концерт за виолончело и оркестър“ (1957), „Оратория за нашето време“ (написана през 1959 г. върху ''Шест писма'' на поета [[Владимир Башев]]), операта „[[Антигона 43]]“, „Трета симфония“, „Концерт за кларинет и оркестър“ и „Четвърта симфония“, Втори и Трети струнен квартет, инструменталните си концерти и много други.
 
=== Обществена дейност= ==
Председател е на организационния комитет на „Мартенски музикални дни“ ([[Русе]]), „Люлякови музикални празници“ ([[Ловеч]]) и българската секция на Международната асоциация по музикално възпитание. Концертира в [[Чехия]], [[Полша]], [[Югославия]] и др. Основател на списание „Музика“.
 
== Признание и награди ==
Удостоен със Звание [[Герой на социалистическия труд]], [[Народен артист]] и е три пъти лауреат на [[Димитровска награда]].<ref>Сагаев Л., Книга за операта, 2 изд., С., 1983</ref><ref>http://chitanka.info/text/8501/133</ref>
Три пъти е лауреат на [[Димитровска награда]] (1950, 1951, 1952).<ref>Любомир Сагаев, [http://chitanka.info/text/8501/133 „Любомир Пипков“]. - В: ''Книга за операта'', 2 изд., С., 1983.</ref>
 
[[Заслужил артист]] (1950) и [[Народен артист]] (1952). Удостоен със званието [[Герой на социалистическия труд]].
===Награди===
 
* [[Димитровска награда]] (1950, 1951, 1952)
Носител на ордените „[[Народна република България (орден)|Народна република България]]“ I ст. (1960) и „[[Георги Димитров (орден)|Георги Димитров]]“ (1967).
* [[Заслужил артист]] (1950)
 
* [[Народен артист]] (1952)
[[Почетен гражданин на Ловеч]] (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“.<ref>[http://www.lovech.bg/wps/portal/!ut/p/c5/04_SB8K8xLLM9MSSzPy8xBz9CP0os3gLby9PS09LYwODUEdzA09vQw_30BBzQ38DA6B8JE559yBzArqDk9L1w0F24lRlEWyIVx5sB0jeAAdwNND388jPTdUvyI2o8MwyUQQAeTfQmA!!/dl3/d3/L0lDU0lKSWdrbUEhIS9JRFJBQUlpQ2dBek15cXchLzRCRWo4bzBGbEdpdC1iWHBBRUEhLzdfOEtKSTlJOTMwR05JNzBJQ0FDMU83RzFHNDcvQ2NrQVAyOTk0MDAwMg!!/?WCM_PORTLET=PC_7_8KJI9I930GNI70ICAC1O7G1G47029582_WCM&WCM_GLOBAL_CONTEXT=/wps/wcm/connect/lovechmunicipality/home/honorary+citizens/pochetnigrajdani2 „Почетни граждани на Ловеч - II“], сайт на общинска администрация Ловеч.</ref><ref>Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009, с. 55 – 56. ISBN 978-954-8259-84-2</ref>
* Орден „[[НРБ]]“ I ст. (1960)
* [[Герой на социалистическия труд]] и орден „[[Георги Димитров]]“ (1967)
* [[Почетен гражданин на Ловеч]] (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“.
 
==Източници==
<references />
* Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 55 – 56. ISBN 978-954-8259-84-2
* Сагаев Л., Книга за операта, Държавно издателство „Музика“, С., 1976
 
== Външни препратки ==
{{СОРТКАТ:Пипков, Любомир}}
* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl(1UI0)=contains&scp.scps=scope%3A(ALL)&vl(28101403UI1)=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1455394094337&srt=rank&vl(12610808UI0)=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl(freeText0)=Любомир+Пипков&fn=search&vid=NALIS_VIEW От и за Любомир Пипков в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България]
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=120167131|LCCN=n80015491|VIAF=74044059|ISNI=0000 0000 8154 3234|BNF=cb13960293r}}
 
{{СОРТКАТ:Пипков, Любомир}}
[[Категория:Български композитори]]
[[Категория:Оперни композитори]]
[[Категория:Носители на Димитровска награда]]
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
[[Категория:Почетни граждани на Ловеч]]
[[Категория:Носители на Димитровска награда]]
[[Категория:Родени в Ловеч]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Оперни композитори]]

Навигация